Ръководството на КНСБ излезе с изключително странна позиция относно последните случаи на недоволство на шофьорите в градския транспорт, свързани с претовареност и прекомерен извънреден труд.
Шофьорите и ватманите в София отдавна сигнализират, че са крайно преуморени, тъй като условията на труд и заплащането не са привлекателни за привличане на нови служители и се налага да полагат извънреден труд, стигащ до 500 часа годишно. Проблемите ескалираха след инцидент от 8 февруари, когато автобус по линия 98 се удари в дърво. Оказа се, че шофьорът е работил 14 дни без почивка, а от последните 39 дни не е работил само в 4.
Ситуацията доведе и до мълчаливи протести на шофьори и ватмани, които облякоха жълти жилетки зад волана в знак на протест. Пред „Барикада“ един от шофьорите от гараж „Земляне“ и синдикален деец на КТ „Подкрепа“ Йордан Младенов разказа повече подробности за тежката ситуация на шофьорите и дългата битка за по-добри условия. Два дни по-късно на Йорданов беше спретната постановка с „откраднато гориво“ с цел дискредитириране.
На този фон в официалния сайт на КНСБ се появи позиция, която изненадва с посоката, в която ръководството на конфедерацията вижда проблема. Заглавието на материала гласи, че КНСБ и Съюзът на транспортните синдикати в България „търсят решение за недостига на кадри“ в столичния градски транспорт.
Нещо повече – вместо да посочат ясно проблема – непривлекателното възнаграждение, особено на фона на тежкия труд в комбинация с висока отговорност, Пламен Димитров и компания обвиняват „политици и съмнителни НПО-та“, че клатят стабилността, която ръководството на синдиката уж е постигнало с Йорданка Фандъкова и ръководствата на общинските компании, които са работодател на шофьорите.
От разказа на шофьора Йордан Младенов обаче става ясно, че недоволството тлее от години шофьорите се борят без особен успех за редица промени, а върху сдружаването и синдикалната им дейност често се слага похлупак – както чрез договорки с цел „да не вдигаме шум“ с управляващите в София, така и със сплашване, когато някой шофьор и синдикален деец все пак реши да не премълчава повече.
Подобни действия на ръководството на КНСБ пък са причина често обществото да гледа с недоверие на „синдикатите“ и да не вярва в смисъла от тях, макар истината да е, че именно синдикализираните шофьори са онези, които проговарят за условията на труд в случая. За обществото обаче често се оказа трудно да прави разлика между ръководството на синдикалната конфедерация и самите синдикати – тоест сдружените работници в един или друг сектор.
В крайна сметка се стига до затворен кръг, при който за управляващите е достатъчно да поддържат добри отношения с няколко души начело на синдикалните структури, които да запушват, включително с медийните си прояви, негодуванието на синдикалните членове под тях.
Тази подла игра стига и до изключително гротескни куриози като следния: председателят на Съюза на транспортните синдикати (СТСБ) Екатерина Йорданова да бъде едновременно с това общински съветник от ГЕРБ в Столичния общински съвет и председател на комисията по транспорт. Любопитен въпрос е как се очаква същата да брани интересите на шофьорите, когато те противоречат на политиката и интереса на ГЕРБ?
Ето защо декларацията, подписана „от ръководствата на синдикалните организации в столичния градски транспорт“ към СТСБ всъщност не е такава изненада. В нея куриозно не се атакуват лошите условия и експлоатацията, а вместо това тя започва с „остро възражение“ срещу „опитите да се създава напрежение“, намеквайки, че ситуацията всъщност е прекрасна, но някой отвън създава проблеми. Но ако всичко беше „цветя и рози“, щяха ли стотици ватмани и шофьори на тролейбуси вече цяла седмица да излизат на работа с жълти жилетки? Доста мощни трябва да са тези външни „зли сили“ и бая немощни синдикалните централи, за да се стигне до такава ситуация…
„Считаме за изключително недостойно един инцидент да бъде използван от лица и партии, които не познават естеството ни на работа, с цел разединение на хората, които представляваме, и дестабилизиране на синдикалните ни структури. (…) Затова е изключително обидно, когато политици и съмнителни НПО-та принизяват нашия труд и се подиграват с хората, на които София дължи само благодарност“, се посочва още в декларацията.
Така общинската съветничка от ГЕРБ Йорданова, в този случай в качеството си част от ръководството на синдикална организация, се опитва да убеди обществото, че проблемът не са условията на работа и управлението на дружествата, а онези, които повдигат въпросите за същото това управление и условия за работа.
Абсурдът стига до там, че политиците-„синдикалисти“ изглежда са готови дори да обвинят „съмнителните НПО-та и политици“ за постановката, спретната на разприказвалия се шофьор. Нелеп опит, който в крайна сметка ще ерозира още повече доверието на самите синдикални дейци към техните ръководства, както и на обществото като цяло към синдикализма. Цел, която всъщност е в изключителна изгода на бизнеса и управляващите.
