Шофьорите на общинското дружество „Столичен автотранспорт“ ЕАД са преуморени.
Фактът повече не може да бъде скриван, омаловажаван и замитан под килима след поредния инцидент на 8 февруари, когато автобус по линия 98 от София за с. Железница се заби в дърво. От общината съобщиха, че шофьорът е изгубил управление, след като му е прилошало, без да конкретизират точно от какво, докато от неправителствената организация „Спаси София“ разпространиха работния му график. Оказа се, че той е шофирал 14 дни без почивка, а от последните 39 дни не е работил само в 4.
Днес проблемът стигна и в Столичния общински съвет, където бе обсъден в точка „Разни“ на редовно заседание на транспортната комисия. Ако не бяха зададените въпроси от Калоян Паргов (БСП) към шефовете на общинския авто- и електротранспорт, случилото се най-вероятно въобще нямаше да ангажира вниманието на съветниците, въпреки че от сутринта ватмани и водачи на тролейбуси загатнаха за подготвян протест като масово излязоха на работа с жълти жилетки. След взаимни двучасови обвинения в прикриване на проблемите или в тяхната политизация, общинарите не излязоха с никакво решение.
Председателката на комисията Екатерина Йорданова призна, че има проблем с недостиг на водачи, но той не бил софийски, а национален, регионален и европейски. Йорданова се опитвала да го решава като провела Европейската седмица на мобилността с акцент върху хората, които работят в транспорта. Шефът на „Столичен Електротранспорт“ ЕАД Евгений Ганчев пък обяви, че проблемът започвал да става и демографски. В предприятието му търсели решения с безплатни курсове за водачи.
Колегата му Слав Монов пък заяви пред общинарите, че в „Столичен Автотранспорт“ ЕАД не се нарушава Кодекса на труда. Той бе репликиран от представители на „Спаси София“, които обявиха, че разполагат с документ за положен от водач в електроранспорта извънреден труд в размер на 678 часа (28 календарни дни) годишно. Тук Евгений Ганчев предпочете да не отговаря, а Монов обяви, че що се касае до ръководеното от него предприятие, шофьорите доброволно искали извънреден труд, за да изкарват по-добри пари. След адресирането на проблема към международното положение и демографската криза, така и не стана ясно как общината ще го решава, за да няма преуморени водачи зад волана на рейсове.
Проблемът не е от вчера. Точно преди две години избухна спонтанен и неорганизиран от синдикатите бунт, когато шофьори от гараж „Дружба“ отказаха да излязат на работа. Протестът беше потушен, след като под давлението на тогавашния зам.-кмет на София Евгени Крусев ръководствата на гаража и на компанията се разправиха безцеремонно с водача му Веселин Голевски. Той и още двама негови колеги бяха дисциплинарно уволнени за самоуправство, а директорът на „Столичен автотранспорт“ ЕАД Слав Монов заяви пред същата транспортна комисия в СОС, че протестът е изолирано действие, условията за работа са добри и няма оплаквания от страна на служителите.
Тогава „Барикада“ беше сред малкото медии, които информираха за експлоатацията, на която са подложени шофьорите в общинското дружество: в него редовно се нарушава законовото ограничение от 150 часа извънреден труд годишно, водачите рядко почиват повече от 3-4 дни месечно, а уволненият шофьор Голевски не е могъл да ползва нито ден от полагащият му се редовен годишен отпуск през 2017 г.
Къде са синдикатите?
Присъствалите на днешното заседание представители на синдикалните транспортни федерации изненадващо не поставиха нито един проблем за решаване пред общинските съветници. На фона на започналите символични действия на ватманите и водачите на тролеи човек би останал с впечатление, че те не говорят на един и същи език с низовите си синдикални секции или просто не си говорят.
„Много колеги съжаляват, че тогава не подкрепихме Веско Голевски“, казва Йордан Младенов – опитен шофьор от гараж „Земляне“ и председател на секцията на КТ „Подкрепа“ в „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с когото „Барикада“ разговаря вчера
От там отдавна алармират общината за проблема, някои шефове в гаражите също не спестяват действителното положение. Истината е, че синдикатите се опитват да търсят решения, но не са единни докъде трябва да стигнат. Плаши ги страхът от провал на евентуална стачка. Опасяват се, че властта има достатъчно механизми, както да ги настрои едни срещу други (примерно – шофьори срещу ватмани), така и да настрои общественото мнение срещу тях. А управляващите добре владеят такива прийоми, видно от протестите на много други социални и професионални групи в последните години. В крайна сметка синдикалните организации са функция от своите членове. Налице е и горчивият опит със случая в „Дружба“, когато 44 шофьори закъсняха с излизането на работа, но впоследствие повечето от тях хвърлиха вината върху колегата си Голевски и отрекоха да са съучастници в протеста му.
От 2017 г. по темата се водят безплодни обсъждания в Съвета за социално сътрудничество в транспорта в Столична община. В първите дни на 2019-а обаче профсъюзите започват да обмислят по-радикални действия. На 4 януари се събират лидери на Съюза на транспортните синдикати в България (СТСБ към КНСБ) и КТ „Подкрепа“ в столичния автотранспорт, електротранспорта, метрополитена и Центъра за градска мобилност. „Трябва да действаме заедно. Мнението на шофьорите е, че нещата са опрели „до кокал“ и хората са готови да спрат работа“, заявява Йордан Младенов. Искането на „Подкрепа“ е за 20% увеличение на заплатите и на добавките за храна с 2 лева, за да се помъчат да привлекат млади шофьори. Председателката на КНСБ в електротранспорта Мария Георгиева е категорична: „Пишем декларация за протестни действия. Не приемаме по-малък процент. Ако ни предложат такъв – ставаме и напускаме!“.
Разбират се да подготвят споразумение за общи стачни действия. След четири дни вече са на среща в Столична община с участието на зам.-кмета по финансите Дончо Барбалов. Там е и Екатерина Йорданова, представена едновременно в няколко амплоа: председателка на СТСБ към КНСБ, общинска съветничка от ГЕРБ и шефка на транспортната комисия в Столичния общински съвет. Нещата взимат обрат след нейно изказване, в което Йорданова успява „леко“ да видоизмени първоначалното искане: вместо 20% увеличение на заплатите, тя обявява, че позицията на КНСБ „не се е променила“ (?!) и е за „не по-малко от 10% увеличение на заплатите“ (толкова се предвижда за цялата бюджетна сфера). В крайна сметка успява да постигне своето: общата позиция е пробита, започва да се усеща разкол и след префинено извиване на ръце, нейното предложение става решение.
И този път вероятно всичко щеше да утихне с леки неудобства за общинарите, ако не беше катастрофата с автобус 98, която по случайност се размина без човешки жертви. Мнозина вече се питат – трябва ли да се стигне до смъртен случай, за да се обърне сериозно внимание на случващото се в автотранспорта? Всъщност, такива случаи има (макар и засега не зад волана), но за тях обществото не научава.
„Преди два месеца Асен си отиде на 47 години, след като го удари инсулт. Преди това беше Лазар от „Дружба“, също от инсулт. На година изпращаме поне по 4-5 колеги, главно заради инсулти и инфаркти“, казва Йордан Младенов и цитира ведомствената лекарка д-р Сапарева, от която е научил, че над 70% от шофьорите в „Земляне“ са със сърдечносъдови проблеми. Самият Младенов пие по три хапчета на ден, за да нормализира кръвното си налягане.
Тук ще отворим една скоба – във властта, включително в СОС, има няколко кресливи патриоти, които често рецитират лозунги за „здравите семейства“ и нуждата от „насърчаването“ им. Подсказваме им да се поинтересуват какъв дял от шофьорите в градския транспорт успяват да създадат такива семейства при условията, в които работят.
Проблемът не е само в парите.
От Столична община изтъкват, че заплатите не са ниски – към 1800 лева. Истината е, че това не е основна заплата, а цялата сума, до която шофьор с над 30-годишен стаж може да стигне с изнорителен труд и ако почти не почива. Тук влизат добавки за извънреден труд, за храна и професионален стаж и опит, известна още като „клас прослужено време“. Ако не се начисляваше въпросният клас, който е трън в очите на работодателските организации, дефицитът на шофьори щеше да е още по-голям от сегашните към 163 вакантни места (близо 15% от щата на предприятието към януари 2019 г.).
Младенов, който има 34 г. стаж, дава пример със своето възнаграждение: основното е 961 лв. плюс 350 лв. клас прослужено време. Ако работи 26 дни, ще вземе още 338 лв. за храна (по 13 лв. на ден). Смените са 8-часови, а в почивни дни и с час и половина повече. Годишните отпуски е трудно да се планират, а още по-трудно да се вземат. Последното лято заради ремонтите в София автобусните шофьори поемат обслужването и на трамвайни линии, което ги товари още повече. През септември и октомври в „Земляне“ са стигали до 55 часа месечно допълнителен труд. Според председателя на синдикалната секция на „Подкрепа“ в „Земляне“, 80% от водачите не са си взели частично или изцяло годишните отпуски.
От 3 години шофьори масово започват да напускат предприятието, много от тях отиват да работят в международния транспорт. Младенов поддържа постоянна връзка с много от тях. Казват, че ще се върнат, ако заплатите се увеличат поне до чисти 1800 лева, а почивните дни – до 7-8. Ще предпочетат да спят вкъщи, вместо по кабините, дори и да взимат по-малко пари на ръка. Това, което може да ги накара да се замислят, е и ако професията се върне в първа категория труд. Придобивката би донесла на шофьорите по-ранно пенсиониране и по-високи пенсии. Отнета им е преди двайсетина години под натиск от Световната банка. България обаче вече не е толкова зависима от банката и може да си позволи по-самостоятелна политика.
Има и още един фактор, за който на общинарите най-малко им е виновно „международното положение“. Когато се говори за заплатите на шофьорите се пропуска факта, че значителна част от тях не са от София или не разполагат със собствени жилища. Системата за ведомствени жилища е разбита, а за наем в София обикновено отиват 400-500 лв. от заработеното.
Гараж „Земляне“ обаче ни посреща с кокетен и цветен жилищен блок на входа. Ако отдавна не сте минавали оттук, трудно ще разпознаете в него шофьорското общежитие, което от двайсетина години зееше с избити прозорци. Сградата е преустроена до неузнаваемост. Вероятно вече си мислите, че Столична община е преоткрила топлата вода и е започнала да мисли как да привлича шофьори не само с пари на ръка, но и със социални придобивки… Санирала е общежитието и предлага достъпни наеми? Или преференциални цени, за шофьор, който пожелае да си купи апартамент?
Да се върнем в реалността – някой е отхапал сградата от автотранспортното дружество и тя дори вече не е общинска…
