Така нареченият „Конвой на свободата“ от шофьори на камиони, които в момента са окупирали канадската столица, претендира, че е широко народно движение, загрижено за тежкото положение на работниците – по-специално на шофьорите на камиони, които са пострадали по време на пандемията.
Конвоят получи похвали от хора като Елон Мъск и Джордан Питърсън, съчувствено отразяване от консервативните медии и одобрение от някои членове на канадския парламент. Чрез GoFundMe за „Конвоя на свободата“ са събрани 10 милиона долара под формата на дарения. Въпреки това широко признание и подкрепа, конвоят се представя като скромна коалиция от работещи хора – уморени от трудностите, на които са подложени, те сега говорят истината в очите на властта.
Но един по-внимателен поглед към ключовите участници в „Конвоя на свободата“ разкрива, че много от приоритетите на протестиращите имат малко общо с правата на работниците или трудовите проблеми в канадската транспортна индустрия. Всъщност организаторите на „Конвоя“ в миналото са тормозили стачкуващи работници и са пренебрегвали призивите за подкрепа от страна на шофьори на камиони от малцинствата, борещи се срещу кражбата на заплати.
История на антисиндикална дейност
Това, което мотивира тези протести, бе нов федерален закон, който изисква неваксинираните канадски шофьори на камиони да се изолират за четиринадесет дни след завръщането си в Канада от САЩ. Неваксинираните чуждестранни шофьори на камиони обаче не се допускат в страната. Въпреки че 90 % от канадските шофьори на камиони са ваксинирани, тази политика активизира гласовито малцинство на десницата, чийто гняв се зараждаше дълго преди пандемията.
Организаторът на „Конвоя на свободата“ и основател на Canada Unity Джеймс Баудер е привърженик на крайната десница – той със сигурност не произлиза от работническото движение. Преди две години Баудер е участвал в друг конвой, наречен United We Roll, който бе свързан с крайнодесни елементи от канадското движение „Жълти жилетки“ и други бели националистически групи. United We Roll обикаляше страната в опозиция на канадския федерален данък върху въглеродните емисии и пакта на ООН за миграцията, и получи подкрепа от консервативни политици в цялата страна.
United We Roll организира и антипрофсъюзен протест, на който членовете на конвоя заплашваха да прегазят стачкуващи работници. Баудер предаваше на живо протеста, по време на който работниците казваха, че участници в конвоя са ги тормозили и са крещели неприлични думи от мегафон. Своеобразният пик на този антиработнически епизод дойде, когато работодателят на стачкуващите работници лично подкрепи конвоя на United We Roll.
Само няколко месеца преди това United We Roll споделиха на страницата си във Фейсбук критични статии за друга стачка. Работниците от Teamsters CN Rail бяха затворили железниците за една седмица с искане за по-добро планиране, заплащане и условия на труд. United We Roll се интересуваха повече от притесненията на един главен изпълнителен директор на засегнат от стачката агробизнес. Да се твърди, че Баудер или който и да е от участниците в “Конвоя на свободата”, които са били ангажирани с United We Roll, са приятели на организирания труд, означава да се прекрачи границата на правдоподобност.
Без солидарност с шофьорите имигранти
Освен Баудер, други организатори на „Конвоя на свободата“ като Пат Кинг, Тамара Лич и Би Джей Лихтер, са били свързани с групи на омразата и са изразявали расистки и антиимигрантски настроения. Това би могло да обясни защо „Конвоят на свободата“ странно мълчи по трудовите въпроси, с които се сблъскват имигрантите шофьори на камиони, съставляващи над една трета от шофьорите на камиони в Канада. Над половината от шофьорите на камиони в големи градове като Ванкувър и Торонто са имигранти от Южна Азия.
Някои от тези работници имигранти смятат, че „Конвоят на свободата“ отклонява вниманието от сериозните трудови проблеми в бранша. Конвоят на свободата има много какво да каже за задължителните ваксини, но малко за хищническите измами с набиране на персонал, неадекватното обучение, липсата на спирки за почивка и инфраструктура за безопасност по магистралите, неправилното класифициране на работниците и „измамата за милиарди долари“ – кражбата на заплати от работодателите.
През последните няколко месеца имигрантите шофьори на камиони в Брамптън, Онтарио, организираха улични шествия, протестираха пред домовете на работодателите и дори прекъснаха митинг на политически кандидат с простото искане да им се плаща за труда. В подкрепа на тези шофьори на камиони беше създадена гражданската група „Naujawan Support Network„. Тя стартира фонд за правна защита, в който в момента има над 18 000 долара.
Разликата между фондовете за правна защита и 10-те милиона долара, събрани от „Конвоя на свободата“, е това, че първите ще бъдат използвани конструктивно в помощ на работещите хора. Тъй като нямаше яснота нито откъде изобщо са дошли парите за “Конвоя на свободата”, нито ак ще бъдат използвани, GoFundMe в крайна сметка свали страницата за набиране на дарения.
Шофьорите от “Конвоя на свободата” също така блокираха границата между САЩ и щата Алберта, оставяйки десетки канадски шофьори на камиони от южноазиатски произход блокирани в Монтана в продължение на два дни без храна в разгара на снежна буря. „Много от шофьорите на камиони нямат дори храна, някои от тях имат здравословни проблеми, някои от тях имат астма, други – проблеми с щитовидната жлеза“, казва един от блокираните във видеоклип в социалните мрежи, в който призовава за съдействие от държавните органи. „Никой дори не ни слуша, така че, моля, помогнете ни.“
Свобода за мен, но не за теб
“Конвоят на свободата” иска да се сложи край на всички ограничения за COVID-19, включително изискванията за маски, ваксини и ограниченията за събиране.
Консервативни политици от цялата страна, които са активни противници профсъюзите, изразиха подкрепата си за конвоя и дори се срещнаха лично с шофьорите. В ярък контраст с полицейското отношение към други протестиращи в най-новата канадска история, органите на реда в Отава действат доста нежно спрямо членовете на конвоя. Канадското лоби на малкия бизнес, Канадската федерация на независимия бизнес, също призова федералното правителство да отмени изискването за ваксиниране на шофьорите на камиони.
Няма съмнение, че канадските федерални и провинциални правителства се провалиха в реакцията си на пандемията през последните две години, причинявайки много вреди на работниците, техните семейства и общности. Вярно е също така, че канадските лидери хвърлиха несъразмерно голяма вина върху неваксинираните за удължаването на пандемията. Обвиняването на едно непримиримо малцинство очевидно е за предпочитане пред това да се потърси отговорност от работодателите за опасните работни места и да се обърне посоката на продължаващите от десетилетия недофинансиране и постепенна приватизация на обществената здравна система.
Но организаторите на “Конвоят на свободата” не отправят призиви за промени в политиката, които да облекчат страданията на работниците. “Конвоят на свободата” очевидно може само да крещи „без ваксини“, когато става въпрос за въпроси от изключителна важност за демографската група, от чието име и за която те претендират да говорят. В редиците на „Конвоя“ не се обсъждат инвестиции в общественото здравеопазване, отчетност на работодателите, платени болнични, контрол на наемите или финансова подкрепа за работниците, които са загубили работата си. И конвоят със сигурност не се застъпва за колективното организиране на работниците в профсъюзи.
Организаторите на конвоя пропагандират егоистичен, либертариански начин на мислене, при който „индивидуалната свобода“ включва свободата да не се обръща внимание на това, как решенията на един човек влияят на другите. Свободата, която е от значение за организаторите на този конвой, е „свободата“ на пазара да работи без намесата на профсъюзите и на правителствените разпоредби, които се отнасят до здравето и безопасността на работниците. Накратко, „Конвоят“ само претендира да бъде народно движение. В действителност то е популисткото крило на десните групи по интереси, което активно подкопава истинската работническа солидарност.
