В категории:Рикошет

От “рано е да протестирате” до “защо не протестирахте по-рано”

Управляващите прибягнаха до изпитан метод за туширане на недоволството. Виртуоз на тази фина реторическа техника е самият премиер, който прекара първия си мандат в прокарване на политики на остеритет, докато питаше недоволните къде са били, когато „Тройната коалиция” е харчела бюджетни излишъци вместо да пести за тежки времена

Съветниците от ГЕРБ в София обявиха вълната от критики в социалните мрежи срещу ремонтите в централната част на града за „прибързани” и напомнящи на „нероден Петко”. Според тях ремонтът не е приключил още, така че публиката трябва да изчака да бъде поставено и последното паве преди да коментира как изглеждат вече готовите участъци.

През седмицата се появиха снимки на хаотично подредени бетонни павета във вече изглеждаща завършена и с премахнати ограждения част от „Граф Игнатиев” в близост до Съдебната палата. По-късно вълна от недоволство предизвика и изборът на плочки за пространството в градината около храма „Свети Седмочисленици”. Във вторник кметът Йорданка Фандъкова обясни, че вече разграденият участък от улицата всъщност не е готов, а по-късно той отново бе заграден. Заместник кметът по транспорта Евгени Крусев, чиято оставка бе поискана от част от опозиционните съветници, обяви, че нито един участък все още не е завършен и тепърва ще се отстраняват нередности.

Тези маневри напомнят на реакцията на здравното министерство, което по същото време обясняваше как обявения от БСП вот на недоверие заради обсъжданата реформа „не се поставя навреме”, тъй като предложенията за промени все още не са стигнали до парламента в окончателния си вид.

При всъпването си в длъжност министър Ананиев обеща да предложи „два алтернативни модела” за реформа, но когато те бяха готови, се оказа, че алтернатива няма. Първият модел предлага бърза „силно пропазарна” реформа, а вторият залага на същото, но по-бавно и постепенно, за да се избегнат резки сътресения. Въпреки това според министъра е рано за политически реакции спрямо готвените промени.

В типичния за ГЕРБ стил, когато реформата все пак влезе в Народното събрание, той би трябвало да каже, че вече е късно за протести и да попита къде са били недоволните, когато промените са се подготвяли. Именно това направи Кирин Ананиев, когато през май за неизплатени заплати и липса на основни медицински изделия, недоволстваха лекари във Враца. Той ги обвини, че са били свидели на порочните практики, провеждани 13 години в болницата им, когато е започнала предишната пропазарна реформа в здравеопазването:

„Тези хора са свидетели на това, че частните болници взимаха скъпо струващите пътеки, а тежките случаи и хората, които не са осигурени, оставаха за тези болници.”

Министърът тогава пропусна да уточни, че въпросните източвания и порочни практики с обществените поръчки са напълно законни и всъщност част от замисъла на реформата. Той пропусна да добави, че се готви да продължи в същата посока като въведе и частни застрахователи в системата и да задължи НЗОК да се държи като частна каса. Но не пропусна да попита лекарите: „Защо тогава не излязоха на протест?”

Не по-различна може да се окаже реакцията на столичните управници – документацията за ремонтите по „Граф Игнатиев” е публична, но оплакванията идват, чак след като странните паважи са поставени. Виртуоз на тази фина реторическа техника е самият премиер, който прекара първия си мандат в прокарване на политики на остеритет, докато питаше недоволните къде са били, когато „Тройната коалиция” е харчела бюджетни излишъци вместо да пести за тежки времена. Той изглеждаше искрено озадачен, когато питаше студентите защо простестират когато им орязват стипендиите, но не и когато им ги увеличават.

Но кулминацията на този подход бе съвсем наскоро, през май, когато Бойко Борисов трябваше да коментира протестите срещу премахването на древно селище, заради изграждането на магистрала „Струма”: „От 1973 г. знаят, че има разкопки тук. Защо не протестирахте тогава?”

Изобщо протести, критики и всякакви оплаквания са прибързани до един момент, в който внезапно стават безвъзвратно закъснели, понякога с цели десетилетия. Също толкова са закъснели и ремонтите в периферните квартали на София – някои лишени от нормални улици, други от възможности за пешеходно придвижване, а трети – дори от канализация.

Вместо да се насочи към тях, общината хвърля милиони за преасфалтиране на бул. „Васил Левски”, който беше в добро състояние преди ремонта, на „Граф Игнатиев”, който се нуждаеше само от малко регулярна поддържка, и парка на НДК, който не беше достатъчно смайващ за пред чужденците. В пореден абсурден епизод от сагата с безсмислени усилия в центъра на столицата, премиерът Бойко Борисов изрази желание да премести националния стадион, за да намали задръстванията по булеварда пред него.

Докато управляващите игнорират света извън няколкото булеварда, които те лично обитават, протестите – макар и в квантовото си състояние на едновременно твърде подранили и фатално закъснели – винаги ще продължават.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар