Прокарването на силно оспорваната пенсионна реформа през първия ѝ процедурен етап може да се окаже пирова победа за правителството на Франция начело с премиера Едуар Филип. Хватката, която приложи Филип за целта, предизвика гнева не само на опозицията от всички цветове и на синдикатите, но и остри критики вътре в самата управляващата партия „Република, напред” на президента Еманюел Макрон. Стигна се дори до напускане на част от депутатите ѝ в знак на протест.
За да прекъсне очерталите се като дълги и нажежени парламентарни дебати по предизвикалата вече масови стачки реформа, Филип използва конституционна вратичка, задвижвайки член 49.3 на основния закон. Той позволява на премиера по решение на правителството да спре обсъжданията на даден проект в Националното събрание и да го обяви за приет, без да го подлага на гласуване в пленарната зала. Това може да се оспори, само ако в рамките на 24 часа се внесе и проведе вот на недоверие срещу правителството. Ако обаче кабинетът устои на този вот, въпросният законопроект се счита за одобрен.
Премиерът обяви задвижването на тази схема на 29 февруари, разчитайки на солидното депутатско мнозинство на управляващите, които не биха рискували събаряне на правителството. Той се аргументира, че макар мярката да е „малко извънредна”, тя била необходима, за да се ускори приемането на „един наложителен закон”. Правителството му държи да разполага с одобрена пенсионна реформа още това лято.
Опозицията и отляво, и отдясно обаче беше вече внесла за дебатиране около 40 000 възражения по предлаганата реформа. И силно се разгневи от хода на Филип, който просто ги задраска. Лидерът на парламентарната група на „Републиканците” Дамиен Абад нарече тези действия „мачкащи и брутални” и заклейми правителството за „многократния провал” да спечели поддръжници на проекта си. На свой ред Андре Шасение, оглавяващ групата на Демократичната и републиканска левица, включваща социалистите, комунистите и „Непокорна Франция” на Жан-Люк Мелншон, заяви, че случващото се около пенсионната реформа е „хроника на едно предизвестено фиаско” и че тя вече е получила „масовото отхвърляне на гражданите и на пренебрегваните синдикати”.
Все пак и десните, и левите внесоха своите предложения за вот на недоверие на правителството на Филип, но всеки поотделно. Така бяха проведени две отделни гласувяния по двете предложения. Нито едното не мина.
Вотът на недоверие, поискан от десницата, събра 149 гласа при 289 необходими, за да бъде бламиран кабинетът на Филип. А левицата получи само 91 гласа в подкрепа на своя вот. В резултат премиерът постигна желаното от него. Проектът за пенсионна реформа бе обявен за одобрен на първо четене в Националното събрание и изпратен в Сената.
Само че недоволството от всичко разиграло се засегна и редиците на управляващата „Република, напред”. Неколцина нейни депутати я напуснаха в последните дни, като към тях в понеделник се присъединиха и още двама – Юбер Жулиен-Лафериер и Делфин Багари. Прилагането на член 49.3 „дава на изпълнителната власт такъв контрол, който на практика изключва парламентаристите и гражданите от цялата дискусия и от възможността за подобряване на проекта”, заяви Делфин Багари, цитирана в кореспонденция от Париж на испанския вестник „Ел Паис”.
Тези дисидентски прояви в „Републиката, напред” обаче не са с такъв размах, че да застрашат парламентарното мнозинство на управляващите. Те разполагат с 298 свои депутати в 577-членното Национално събрание, а освен това на тяхна страна са и още 46 депутати от социаллибералната партия MoDem („Демократично движение”). Но все пак негативната реакция спрямо прилагането на член 49.3 е много силна и вече лепи върху правителството клеймото на нежелаещо да слуша критики за инициативите си и загърбващо плурализма в политическия живот.
Освен това, макар и да спести с този си ход времето за начални парламентарни дебати, Филип не печели нищо окончателно, защото тепърва предстои гледане на проекта в Сената. А там критичните към реформата консерватори имат мнозинство и най-вероятно ще я върнат за ново обсъждане в Националното събрание.
Има и още един съществен елемент от картината. Всъщност, дори и одобрена, пенсионната реформа не може да се задейства, без да бъде проведена и административна реформа, която да направи възможно прилагането ѝ. Тоест – необходим е и закон за такава административна реформа. Неговото парламентарно обсъждане започна на 4 март и опозицията вече е внесла 1800 възражения по този текст. Едуар Филип няма да може да спре тези дебати пак с член 49.3, защото прилагането му е допустимо само спрямо един-единствен законопроект. При създалата се сега обстановка обсъждането се очертава като високоволтово.
Естествено, водещите леви синдикати CGT (Всеобща конфедерация на труда) и FO („Работническа сила”), които оглавиха масовите протести срещу пенсионната реформа през последните месеци, също реагираха гневно на играта на Филип с член 49.3. Те напуснаха „кръглата маса”, в която правителството и по-центристкият синдикат CFDT (Френска демократична конфедерация на труда) ги убедиха да участват, за да се преговаря за „балансирано финансиране” на пенсионната система. CGT и FO заклеймиха този формат като „параван”, зад който кабинетът на Филип прави каквото си иска. И призоваха привържениците си към нови протести.
Протестният заряд на улицата обаче изглежда доста изтощен. На синдикалния апел се отзоваха едва около 20 000 участници в демонстрацията в Париж на 3 март, а това е значително по-малко от стотиците хиляди и дори милиони, които се включваха в шествията и стачките през декември м. г. Едуар Филип отдавна разчита на такъв отлив и умора, за да успее да прокара и нататък замислените пенсионни промени. Както се вижда, ако всичко остане само на парламентарни игри с демокрацията, той е сръчен в намирането на вратички.
