В категории:Европа / Свят / Франция

Жан Кастекс, селският технократ

Семейно свързан със Северна Каталуня, новият френски премиер е „перфектният непознат”, когото президентът Макрон едва наскоро извади от анонимност, за да го натовари с организираното излизане на страната от пандемичните ограничения. Сега го слага и начело на правителството в Париж, за да даде знак за промяна след плесницата за управляващите на местните избори. Накъде ще е завоят?

Жан Кастекс. Снимка: lesoir.be

Досегашният кмет на разположения във Френска (или Северна) Каталуня 6-хиляден град Прад – консерваторът Жан Кастекс, бе определен от президента Еманюел Макрон за нов министър-председател на Франция. 55-годишният Кастекс наследява на този пост Едуар Филип, който подаде оставка.

През последните седмици Кастекс бе зает да координира излизането на страната от ограниченията, наложени заради пандемията от Covid-19. А преди това бе главен отговорник по подготовката на Олимпийските игри, планирани за 2024 г. в Париж.

Този висш функционер завършил престижната Национална школа за администрация (ENA), има дълъг опит в управленските сфери на най-високо ниво, но така и не се е отървал от необичайния си за тях южнофренски акцент. Освен това практически досега не е излизал извън „политическата кухня”. Попада там по време на президента Никола Саркози, който го прави генерален секретар на Елисейския дворец. Интересно е, че след като президент става социалистът Франсоа Оланд, той назначава за заместник-титуляр на същия пост младия банкер Еманюел Макрон.

Смята се, че Макрон нарочно вади от анонимността този „перфектен непознат”, за да даде така знак за завой към промени в правителствената политика, по-съзвучни с обществените настроения, проличали на току-що отминалите местни избори. Вотът бе проведен в атмосфера на недоволство от управляващите, започнало да се трупа още много преди пандемията допълнително да влоши социално-икономическите условия. Нека припомним едногодишните протести на „жълтите жилетки” и упоритата и дълга стачка срещу прокарваната от правителството пенсионна реформа. Така че урните очаквано донесоха срив за управляващата дясна партия „Републиката напред” и успех за зелените, които взеха доста важни градове в коалиции с други леви формации.

Ето защо Маркон сега предпочете да се сбогува с отчетливо десния Едуар Филип и да лансира Жан Кастекс, който, макар и също консерватор, е смятан за представител на лявото крило в старата голистка традиция, родила и партията „Републиканците“ на самия Кастекс, и „Републиката напред” на Макрон.

Наричат новия премиер също и „селският технократ”, защото колкото е навътре с механизмите на властта в Париж, толкова добре познава и живота в провинцията, благодарение на успешното си кметуване в Прад, където отново бе избран и при сегашното гласуване. Има славата на социален и диалогичен – при взимането на решения в общината умее да се разбира и с десните, и с левите. Точно качества, от които сега има нужда Макрон, ако наистина иска да отправи послание към французите, че ще завива към по-социална политика.

А за Кастекс може да се добави, че всъщност в Прад (или Прада, както го наричат местните) той е „заврян зет” – оттам е жена му, френската каталунка Сандра Риблег, майка на четирите им дъщери. Благодарение на нея той знае каталунски.

Оттатък границата – в обладаната от сепаратистки настроения испанска автономна област Каталуня, много му се радват сега и пишат из медиите си, че Франция се сдобива с „втори премиер, който говори каталунски”. Първият бе натурализираният като французин каталунец по произход Мануел Валс, родом от Барселона, впуснал се в каталунската политика на страната на интегристката „Сюдаданос“ след края на мандата си в Париж. Все пак трябва да се има предвид, че Кастекс (както и Валс) никога не е подкрепял каталунския сепаратизъм, макар други кметове от Френска Каталуня да са подписвали разни петиции в такъв дух. Но не и той. Винаги е държал на стриктното спазване на законността.

Иначе е родом от населено място, още по-малко и от Прад – роден е в общината Вик-Везансак с 3500 жители, недалеч от Тулуза, столицата на регион Окситания, в чиято най-южна част е и Прад. Дядо му е бил кмет на Вик-Везансак, а също и известен сенатор. Баща му пък е оглавявал местния ръгби-клуб. Майка му е била учителка.

Тепърва ще наблюдаваме дали такъв произход е в състояние да очовечава правителствената политика на една дясна партия или просто ще служи за временно подслаждане на все същото горчиво статукво.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар