Бой, бокс, меле или… френски избори?

Който и да победи в сблъсъка Еманюел Макрон-Марин льо Пен, след пет години отвратените от политиката ще са още повече

Макрон или Льо Пен–дали изобщо има избор? Снимка: YahooNews
Макрон или Льо Пен – дали изобщо има избор? Снимка: YahooNews

За Франция събота е ден за размисъл преди президентския балотаж в неделя, 7 май. И мисленето очевидно ще премине под впечатленията от телевизионният двубой Еманюел Макрон – Марин Льо Пен, състоял се на 3 май.

Казвам „двубой“ и ми се струва, че прекалявам. Но за френските журналисти това беше боксов мач, бой, меле, битка с всякакви прилагателни, тоест сензация, за пръв път на финала двама кандидати от нетрадиционните партии.

Сблъсъкът на „крайните финанси“ с „крайната десница“, както ги нарече Меланшон, е бил гледан от 16 500 000 зрители. Но се оказва, че много от тези зрители са угасили телевизора далеч пред края на двата часа и половина на предаването. А освен това са били поне с милион по-малко от онези, които са гледали последния телевизионен дебат при предишните избори през 2012-та. И съвсем далеч от 30-те милиона зрители през 1981-ва, когато Франсиоа Митеран се противопостави на Жискар д’Eстен.

Неделя е съвсем близо, но надали е имало някога толкова много хора, които не знаят за кого да гласуват. Счита се, че 53% от избирателите ще пуснат бюлетина „против”, а не по убеждения. На първия тур гласува мнозинството, но все пак 10 милиона от 47 милиона избиратели не отидоха до изборните бюра. Сега предстои пълна неизвестност.

Според журналистаката, водеща дебата Макрон-Льо Пен, той се е отличил с „невероятна ожесточеност“. Явно не е гледала случката в македонския парламент…

А двамата кандидати нямаха задръжки. Марин льо Пен изреди всичко негативно на неолиберализма като въплатено от Макрон – представител на финансите, банкер, привърженик на дивата глобализация, липса на проект за Франция, млад отвън стар отвътре, защото представлява провалилите се и изтъркани рецепти на неолиберализма, и т.н.

Отговорът последва веднага – при нея пък според Макрон има липса на финес, лъжи и глупости, расизъм, ксенофобия, смъртоносен за Франция проект, хаос и т.н.

А хроникьорът от икономическият вестник „Л’Еко” Едуар Тетро твърдеше в една статия, че програмата на льо Пен е „икономическата политика на полковник Чавес, (…) подвизите на Ким Ир Сен, Ким Чен Ир и Ким Чен Ун в Северна Корея, на Фидел Кастро в Куба, амбициите на Ленин, Сталин, Хрушчов и Брежнев в СССР“. Това се казва проницателен анализ! Как човек да разбере кое е ляво кое е дясно?

И все пак в програмата на Марине Льо Пен наистина фигурират някои точки, които бяха патент на левицата – планирана ре-индустриализация, връщане към пенсионната възраст на 60 години, борба срещу криенето на данъци и свободната търговия, национализиране на аутобаните и т.н. Образованите, лъскави технократи вият, че това е популизъм. Ако е така, то именно те го докараха.

Още в първите десет минути на дебата много хора са минали на други програми. И добре са направили, защото до края нивото беше ниско, ниско… особено когато става въпрос за бъдещ президент на Франция.

За журналистите и „политическата класа“, която мина после през екрана, за да коментира дебата и която бе съставена все от привърженици на Макрон, той бил спечелил. Моментално излязоха числа – 61-62% за Макрон и 38-39% за Льо Пен. Тоест – Макрон си е вдигнал рейтинга с 1-2%. Голям резултат.

Сондажите определиха Макрон като победител в телевизионния дебат с Льо Пен. Снимка: vox.com
Сондажите определиха Макрон като победител в телевизионния дебат с Льо Пен. Снимка: vox.com

Същите числа ги провъзгласиха веднага след първия тур като предвиждане за втория. Но да не забравяме, че Еманюел Макрон е създание на медиите. Както казва журналистката Мари Бенилд, „неговата либерална, проатлантическа, проевропейска и модернистка реч е като синтез на уводните статии на вестниците „Монд”, „Либерасион”, „Обс”, „Експрес”…“

От една година се говори най-много за него и всички опортюнисти в политика бързо се присъединиха към движението му „Напред!”. Макрон обаче претендира, че не е нито ляв, нито десен, а французин, (от каква ли националност са другите?), че представлява прогреса, модерността, Европа. Но Марин льо Пен твърди, че той продава Франция с безконтролната дерегулация.

Макрон произлиза от социалистите, които изостави, когато му се предостави такава възможност. Отишъл е по-надясно от тях, а те отдавна са надясно. По този начин изтласкаха традиционната десница съвсем надясно и изблъскаха Марин льо Пен.

А тя къде да отиде, като десницата искаше да ѝ отнеме гласовете, приемайки сходни с нейните позиции? И ето, че Марин льо Пен пое курс… наляво? Дали? Когато зазвучат речите ѝ в защита на обикновените хора, срещу делокализациите, срещу безжалостната глобализация, която превръща всичко в стока, срещу синдиката на собствениците, срещу системата „всички срещу всички”, за солидарност, за суверенитет, за добри отношения с Русия, срещу икономическата и социална бруталност, която приписва на Макрон, човек се чуди кого слуша. Но когато се чуят думите ѝ за чужденците, за имигрантите – отрезвяването идва бързо…

Има интересна особеност – и двамата кандидати се кълнат, че ще „закрилят“ хората. А това много ми напомня речите на всички „бащи на нациите“…

Въпреки оптимистичните 60% на 40%, изглежда, че не всичко е съвсем сигурно. Пропагандната машина работи в тези последни дни с пълни обороти за Макрон, срещу Льо Пен. За Макрон се намесиха президентът Франсоа Оланд, премиерът Бернар Казньоф, серия изтъкнати социалисти, както и известни политици от десницата – като Никола Саркози. Даже се обърнаха към Барак Обама, който в кратък клип, въртян сега от всички телевизионни канали, уверява, че Макрон е добрият президент. Никой не протестира, че това е намеса във вътрешните работи на Франция.  Но ако го беше казал Владимир Путин…

В тези последни дни „мелето“ е за чуждите гласове. Десният Никола Дюпон-Енян вече присъедини своите почти пет процента към Льо Пен. Сега се дърлят за онези почти 20% на Жан-Люк Меланшон, който даде само едно указание – да не се гласува за Марин льо Пен.

Според сондажите 38% от поддръжниците на Меланшон биха гласували за Макрон. Този път, както никога през последните години, сондажите са много близо до истината. Два главни синдиката – CGT и FO – застанаха на същата позиция. Но един друг от близките до десницата профсъюзи – CFDT – препоръча Макрон.

Малките леви партии се произнесоха и срещу двата кандидата с лозунга „нито-нито“. Разбра се също, че телевизионният дебат не е допринесъл с нищо, за да решат за кого да гласуват нерешилите. Какво ще стане, урните ще покажат. Едно е сигурно – тези, които ще си останат вкъщи, както и гласуващите с бяла бюлетина, ще се увеличат. Сигурно е също, че когото и да изберат сега отвратените от политиката, в техния отбор след 5 години ще има много повече хора.

Но по-близката перспектива ще са парламентарните избори през юни. Те ще са повече от интересна диагноза за състоянието на френското общество.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар