В категории:Анализи / Свят

Еманюел Макрон – бъдещ президент на Франция?

Социологическите проучвания сочат, че кандидатът, представящ се като центрист, е фаворит за президентския пост

Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит Троние. Снимка: Tele.Loisirs.fr
Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит Троние. Снимка: Tele.Loisirs.fr

„Налице е социална несправедливост между тези, които работят усилено за малко пари, и тези, които не работят, но получават публични средства“. Авторът на този туит е Франсоа Фийон – бивш премиер в правителството на Никола Саркози, който в края на януари още се считаше за най-вероятен бъдещият президент на Франция. По време на първичните избори на десницата през ноември 2016-та той победи своя бивш министър Ален Жупе, предлагайки „морална взискателност“ и орязване на бюджета. Моралната  взискателност на Фийон е част от неолибералната му визия за света, както показва и неговият туит: “Добри са тези, които работят за малко пари, а лоши са тези, които се възползват от помощта на държавата.”

Друг елемент, който го отличи от неговите конкуренти, беше фактът, че  никога не е участвал в корупционни скандали (или по-скоро не беше известно досега за такива). Ален Жупе беше осъден за разхищение на държавни средства, а Саркози, който бе заподозрян в многобройни финансови скандали, се включи в изборите в момент, когато от прокуратурата му бяха повдигна обвинения. „Имам един политически модел – генерал Де Гол… Някой може ли да си представи, че генерал Де Гол би могъл да бъде обвинен от прокуратурата?“ – риторично попита Фийон, за да елиминира от надпреварата бившия си шеф.

Но не случайно хората казват: „Който нож вади – от нож умира“. В края на януари Фийон заяви, че ще оттегли кандидатурата си, ако прокуратурата отправи обвинения срещу него. И е вероятно, че ще се стигне до това. Съществуват сериозни съмнения, че е присвоявал обществени пари също като някои негови съпартийци. И ако съмненията бъдат доказани, а може би само потвърдени с нови разкрития, това ще доведе до нова политическа прогноза.

Историята на  Пенелоп, примерната съпруга
Във Франция 95% от частните медии принадлежат на 10 милиардера. Трима от тях са с малко акции, така че всъщност медийните крале са седем. Националните медии, които са извън сферата на тази олигархия, могат да се преброят на пръстите на едната ръка, но именно те предизвикаха объркването сред избирателите. Първата бомба избухна, когато сатиричният вестник „Le Canard enchaîné“  публикува резултатите от разследването си, свързано със съпругата на  Фийон – Пенелоп, която произхожда от благородно семейство от Уелс. Оказа се, че в годините на депутатската си кариера Фийон я е назначил за свой парламентарен сътрудник и ѝ е платил повече от половин милион евро публични средства.

Проблемът обач, е, че никой никога не е виждал Пенелоп нито в парламента, нито дори в централата в Сарт, където Фийон е изпълнявал парламентарните си задължения. Във Франция назначаването на работа на роднини на депутатите и сенаторите в качеството им на сътрудници е позволено при условие, че постът не е фиктивен (приблизително 25% от парламентаристите се възползват от това право).

Г-жа Фийон бе представена на широката публика след като съпругът ѝ спечели първичните избори. В няколко дадени интервюта тя повтаряше, че това е първият ѝ допир с политиката. И вероятно казва истината. Биографката на Фийон, която добре познава семейството му, я описва като примерна „дясна“ съпруга, посветила се най-вече на възпитанието на петте им деца и надзора над персонала в семейния замък с обширна площ, намиращ се на 200 км западно от Париж. Винаги в сянката на мъжа си, очакваща го с топла вечеря когато той се завръща от „големия свят“.
В допълнение се оказа, че Пенелоп е била наета от приятеля на съпруга ѝ – милиардера аристократ Марк Ладре де Лашариер, да публикува в едно от неговите списания две бележки с общ обем 3000 знака, т.е. текст, 4 пъти по-кратък от статията, която четете в момента. Но за нея аз няма да получа 100 хиляди евро, за разлика от Пенелоп. Това, разбира се, е класически пример за политическа корупция.

Фийон се защити по телевизията, обяснявайки, че жена му го е представлявала по време на публични събития и е „проверявала текстовете на речите му“, въпреки че френският не е нейният матерен език. Фийон обвини медиите в женомразство. С цел да предотврати следващи атаки той призна, че е плащал с обществени средства хонорари на децата си, които са юристи с „високи правни компетенции“. Журналистите провериха информацията и установиха, че децата са били студенти по право в посочения период, а не адвокати.

Черешката на тортата дойде от Mediapart – друга независима медия, водена от бившия редакционен директор на Le Monde (днес вестникът принадлежи на медийни олигарси) Едви Пленел. Mediapart разкри, че Фийон като сенатор напълно незаконно е взел десетки хиляди евро от „черната каса“ на Сената, финансирана от данъкоплатците. Да предположим, че Фийон си е позволявал да oтмъква оттук-оттам допълнителни средства, защото е печелил твърде малко с работата си. Но предположението е невярно. Официално той е печелил десетки хиляди на месец заради значителните по брой свои паралелни  социално-политически функции.

След разкриването на всичко това Фийон не се отказа от кандидатурата си за президент. Малко вероятно е, обаче,  разследването на прокуратурата да завърши с обвинения преди изборите, които са през май. А когато (или по-скоро ако) стане президент, той ще има имунитет.

Млад, красив и богат
Преди избухването на Пенелоп-гейт челната тройка на кандидатите за президент според социологическите проучвания изглеждаше така: Марин Льо Пен (Национален фронт) – 26%, Франсоа Фийон („Републиканци“) – 25%, Еманюел Макрон (банков сектор) – 18%. Два дни по-късно съотношението беше 26 – 22 – 21, тоест настъпи изравняване на шансовете на Фийон и Макрон (според проучванията във втория кръг Марин Льо Пен губи независимо кой от двамата е срещу нея). Като се има предвид, че популярността на Фийон непрекъснато намалява и се увеличава тази на Макрон, вероятно е той да бъде следващият президент.

Кой всъщност е Макрон?
Той е млад (39-годишен) и красив милионер, бивш министър на икономиката и финансите в „социалистическото“ правителството на президента Оланд, а до този момент резервен (след Фийон) кандидат на олигархията. Преди да стане любимец на Оланд той не беше публично известен. Макрон не е „социалист“, не членува в партията, но е бил  препоръчан на президента  от ключовата фигура на „социалистическата“ партия Жил Филкенщайн – директор на рекламна агенция Havas Worldwide и технически съветник в Кабинета на министрите на бившия „социалистически“ премиер Лионел Жоспен. Впоследствие е ръководител на кампанията на Доминик Строс-Кан и автор на предизборните речи на Оланд. Жил Филкенщайн е привърженик на т.нар. „нова левица” и принадлежи към вътрешния кръг на „социалистическите“ идеолози, които  поведоха страната по пътя на неолиберализма.

Преди да стане министър Макрон прави блестяща кариера и натрупва лично състояние като инвестиционен банкер в банката „Ротшилд“. Тази банка има във Франция политическа роля, подобна на “Голдман Сакс” в Съединените щати и в европейските институции. Първият следвоенен президент, свързан тясно с банката, е Жорж Помпиду. През 1973 г. той прокарва историческия за Франция и цяла Европа закон “Ротшилд”, който забранява на френската Централна банка да отпуска кредити на държавата и по този начин я обрича да е жертва на частните банки, където, разбира се, всеки кредит е обвързан с лихви. От този момент нататък Франция започва да трупа дългове. Днес публичният дълг достига почти 96.2 %  по данни от 2015. Законът “Ротшилд” е копиран и в Договора от Маастрихт.

Енергичният финансист Макрон започна да проявява президентските си стремежи през зимата на миналата година и веднага спечели подкрепата на медиите, особено на женските списания и на най-голямата дясно ориентирана френска новинарска телевизия BFM TV. Натрапчивата реклама на тази телевизия граничи с гротескна пропаганда, но това е разбираемо: когато Макрон беше министър, именно той позволи на израелския милиардер и медиен магнат Патрик Драи да я купи. Преди това сделката беше блокирана от Арно Монбур – министър на Министерството на икономиката и продуктивното икономическо оздравяване, който, обаче, впоследствие беше отстранен от правителството на Оланд.

През април 2016 г. Mediapart разкри, че Макрон е бил поканен в Лондон в централата на европейския клон на “Голдман Сакс”, където е получил пълна подкрепа за набиране на средства за кампанията си. Банката е последвала съветите на новия си политически директор Жозе Мануел Барозу – бившия дългогодишен председател на Европейската комисия. Андерс Фог Расмусен – бившият генерален секретар на НАТО, също нает от “Голдман Сакс“, е бил на същото мнение.

Кандидат на жените и предприемачите

Кампанията на Макрон, подготвена като въвеждането на нов продукт на пазара и базирана на професионалните принципите на storytelling (т.е. измислена история, която, споделена и разпространена стотици пъти, придобива вид на истинност), започна да вменява на хората, че Maкрон е обект на всеобщо желание, най-вече от страна на женския пол. Появиха се съобщения, че млади жени му изпращат своите голи снимки, а в списанието за  знаменитости Paris Match бяха публикувани романтични снимки на Макрон със съпругата му с разказ за тяхната „забранена“ любов и семейна вярност.

Съпругата на финансиста е по-възрастна от него с 24 години. Тя се влюбва в него, когато е бил неин ученик в гимназията – проучвания на пазара показват, че този факт поражда интерес и благосклонност сред по-възрастните жени. Дори гафът на Макрон, когато той нарече протестиращите срещу закриването на работните им места  жени „неграмотни“, не успя да развее имиджа му на „феминист“.

Що се отнася до политическата сфера, кампанията му се върти около няколко ключови думи: „нито левица, нито десница“, „анти-система“, „революция“, „предприемчивост“ и „модерност“. Неолибералният и неоконсервативен политически проект на Макрон (наричан от BFM TV социално-либерален) предвижда обединението на дясното крило на „социалистическата“ партия (което е мнозинство в правителството и в партийния апарат) с центристките партии и онези републиканци на Фийон, които го считат за екстремист.

С други думи Макрон иска да спаси късащия се по шевовете (без) алтернативен от десетилетия правителствен режим на „социалистите“ и парламентарната десница, който направи двете крила подобни едно на друго, отхвърляйки крайностите – лявата част на социалистите и твърде  дясната на Фийон. Макрон се различава от Фийон с това, че по-малко  атакува осигуровките за безработни и здравното осигуряване, нарича  ационалния фронт “крайна десница” (за Фийон Льо Пен е „опасна левичарка“) и не се изказва за нормализиране на отношенията с Русия, но е за сваляне на санкциите (Фийон е  за сближаване с Русия).

Равносметка

Макрон, който несъмнено притежава актьорски умения, привлича хиляди на митингите си. Поражда възхищение, въпреки че все още няма подробна изборна програма (тя трябва да бъде публикувана през февруари) и няма партия зад гърба си.

Оланд го назначи за министър с надеждата, че неговата икономическа компетентност ще доведе до намаляване на безработицата, което беше и  главното му предизборно обещание през 2012 г. Равносметката  за работата на Макрон е негативна: масата от безработни първа категория се увеличи с 600 хиляди души, а безработицата в страната – общо с около 2 милиона души за всички категории. Но този факт не отне медийния му чар. От друга страна, Макрон е проевропейски, про-НАТО, произраелски и дори повече, отколкото предшествениците му, иска да се погрижи за корпорациите и предприемачите. Тоест има основните качества на класически политик на западната десница.

Когато на 29 януари 2017 г. се оказа, че първичните избори бяха спечелени от Беноа Амон, критичен към политиката на Оланд, а не от бившия премиер на правителството му, „социалистическата“ партия беше пред разпадане, защото по-голямата ѝ част се ориентира към Макрон. Остават три месеца до изборите, и много неща могат да се случат, но така или иначе, си струва да запомните името на Макрон.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар