В категории:Свят / Франция

Най-голямата стачка от десетилетия парализира Франция

Заради подготвяната от правителството на Еманюел Макрон пенсионна реформа спряха железниците и метрото, затвориха училищата, от днес се включват и авиодиспетчерите

Шествие в Париж на участници в стачката против пенсионната реформа, замислена от правителството на Еманюел Макрон. Снимка: EFE

Страната на революциите и стачките – Франция, излезе на най-големия си социален протест от десетилетия. Започналата на 5 декември т.г. обща стачка е срещу подготвяната от правителството на президента Еманюел Макрон и премиера Едуар Филип пенсионна реформа. Спряха 90% от железниците на кратки и на дълги разстояния, недостъпни останаха 11 от 14-те линии на метрото в Париж, затворени бяха 70% от училищата. От днес към стачката се включват и авиодиспетчерите, което ще намали полетите с поне 20%.

Замислено е протестът да продължи дни наред, като ориентир за действията е голямата стачка от 1995 г., насочена също срещу пенсионната реформа на тогавашния премиер Ален Жупе по времето на президента Жак Ширак. Онази стачка също започва на 5 декември – поради което и сегашните организатори избраха тази дата за старт на своя протест – и продължава три седмици, принуждавайки в крайна сметка Жупе да се откаже от реформата. Целта е да се стигне до подобен изход и сега.

Правителството и Макрон наблюдават внимателно развитието на обстановката. Прието е като неизбежно, че протестът ще обхване и уикенда. Големият въпрос е дали ще продължи и в понеделник. Ако това стане, Макрон и Филип ще са вече наясно, че нещата са наистина сериозни.

Засега тактиката на властите е да омаловажат протеста. Данните им за участието в протестните шествия на 5 декември се разминават сериозно с данните на левите синдикати, организирали стачката, водеща сред които е мощната Обща конфедерация на труда (CGT), традиционно свързвана с Френската комунистическа партия. Според вътрешното министерство в шествията из цялата страна на 5 декември са се включили 800 000 души, а в Париж – 65 000. Според CGT в страната на протест са излезли един милион и половина французи, 250 000 от които в столицата.

Наблюдатели и медии сравняват тези цифри с протестите на „жълтите жилетки”, които нямат официални организатори и лидери – участниците в тях никога не са надхвърляли 280 000 души.

Сегашната стачка представлява по-ясно откроен социален протест, идентифициран с лица и организации, издигащ и конкретно искане за отказ от посегателство над сега действащата пенсионна система, която съдържа 42 различни механизма за пенсиониране, съобразени с условията на труд в различните сектори.

Настоящата пенсионна система е една от гордостите на французите, защото детайлно отразява спецификата на работата във всеки производствен сектор и я съотнася към условията за пенсиониране в съответствие с тежестта на труда и влиянието му върху човешкото здраве. Така например, ако общата за Франция възраст за пенсиониране е 62 години (за сравнение – в Испания е 65, в Германия е 67), то за работещите в жп транспорта тя е 52 години. С различен тип пенсионни облекчения се ползват още редица други професии – учителите, пожарникарите, служителите в енергийната индустрия, във Френската банка, в Парижката опера, нотариусите, моряците и т.н.

Настоящата пенсионна система във Франция гарантира достойни пенсии, което съответно е извело страната до един от най-ниските показатели за бедност сред пенсионерите – едва 3,4% при хората над 65 години. В Германия този показател за същата възрастова група е 9,6%, а в Испания 9,4%.

Във френския БВП на пенсиите се падат 14% , докато в Германия делът е 10,1%, а в Испания  11%. Средно за страните от ОИСР нивото е 7,5%.

Правителството на Макрон се опитва да прокарва инициативата си за реформиране на френската пенсионна система под благовидния предлог за изравняване на условията за пенсиониране, което щяло да бъде „по-справедливо”. Внушава се, че сегашните предимства за пенсионерите от отделни сектори са вид несправедливост, която поставяла гражданите в различни условия. Разбира се, при такъв подход най-малкото се пренебрегва обстоятелството, че при упражняване на по-тежък и вреден труд хората с такива професии обективно живеят по-малко и ако бъдат изравнени по условия с останалите, ще се ползват по-кратко време от пенсиите си.

Друга от замислените промени е да се отмени сега действащото правило за изчисляване на пенсиите, при което се взимат предвид последните 6 месеца при държавните служители и най-добрите 25 години при работещите в частния сектор. Предлага се вече пенсията да се определя въз основа на трупане на точки в продължение на целия трудов и осигурителен стаж.

Негодуванието от този замисъл е особено силно в държавния сектор, тъй като сега там заплащането се повишава именно в последните години на трудовата кариера и това дава възможност за добра пенсия. Хората масово се опасяват, че евентуална промяна в пенсионната система не само ще свали пенсиите, но неизбежно ще повлече и промяна в този принцип при изработването на заплатите.

Всъщност правителството още не е излязло с конкретен и цялостен проект на планираната пенсионна реформа, въпреки че по нея се работи от месеци. И това също силно възмущава французите – никой не ги информира официално какво точно им готвят.

Макрон и Филип пък обясняват, че всичко все още е само проект и че искат той първо да мине през обсъждания със социалните партньори.

Именно с мотива, че още няма официален документ и че първо трябва да се изчакат обсъжданията, в сегашната стачка не се включи другият голям национален синдикат – свързаният с Френската социалистическа партия CFDT (Демократична френска конфедерация на труда). Решение, което голяма част от протестиращите не одобряват.

Участници в шествията масово споделят в репортажите на медиите, че сегашната стачка не е само заради пенсионната система, а заради цялостната антисоциална и авторитарна политика на Еманюел Макрон, която става вече нетърпима за хората. Учители например се оплакват, че заплатите им не са коригирани вече 10 години, образованието е зле финансирано, условията за труд са тежки.

В кореспонденцията си от Париж испанският в. „Ел Паис” цитира 51-годишната учителка Исабел, която е участвала и в голямата стачка от 1995 г., спряла тогавашния проект за пенсионна реформа. Исабел се надява сегашният протест да бъде дори по-мощен от тогавашния: „Тогава беше преди всичко железопътна стачка. Сега е стачка на целия народ, на всички граждани”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар