В категории:Интервюта / Свят

Хенрик Нийхолм, Ляв алианс (Финландия): „Цялото ни правителство е спектакъл на лъжата“

Какъв е резултатът от десните политики на правителството в скандинавската държава, в какво се изразява експериментът с безусловния базов доход, какво трябва да е бъдещето на ЕС и еврозоната и какви трябва да са отношенията с Русия от гледна точка на финландската левица

Интервю на Юлия Владимирова с Хенрик Нийхолм, член на Партийния съвет на Левия алианс на Финландия. Левият алианс (Vasemmistoliitto) печели 7,1% от гласовете на финландците и в момента има 12 депутати в парламента. Хенрик Нийхолм взе участие в конференцията „Един друг Европейски съюз е нужен и възможен“ в София по покана на Европейската левица и партия Българската левица.

Хенрик Нийхолм. Снимка: Личен Facebook профил

Финландия беше първата европейска държава, която реши да въведе експериментално безусловния базов доход и това предизвика значителен медиен интерес. Какво обаче не се каза в разговорите по темата и как една идея на финландското ляво беше реализирана по десен начин от управляващото правителство?

Експериментът е за две години, продължава вече една и ще приключи тази. Важно е да разкажа малко история. Левият алианс на Финландия беше партията, която излезе с модел за безусловния базов доход. Беше фиксирана сумата 660 евро заедно с данъчна реформа. Казано по-обобщено, идеята на данъчната реформа беше всеки човек, който на месец получава под 3300 евро, т.е. хората със средни и ниски доходи, да имат данъчно облекчение и в същото време да го има безусловният базов доход.

Този модел беше представен на хората през 2010 г., а през 2011 г. във Финландия имаше избори, на които постигнахме добри резултати. След изборите други партии също започнаха да коментират въпроса, заради това ние направихме нещо като предварителна сделка с бившата Аграрна партия, която в момента се нарича Финландски център (Kesk). Тази партия напоследък все повече изглежда като дясно консервативна. Ние от Левия алианс направихме пресконференция преди парламентарните избори през 2015 г. и председателите на нашата партия и този на Аграрната партия се договориха, че ако сме сред победителите на изборите, ще задвижим безусловния базов доход, най-малкото като експеримент.

След това един от двамата партийни председатели стана министър-председател, за съжаление не този от Левия алианс, а Юха Сипила, който и сега е наш премиер. Той и известен с това, че е голям предприемач и милионер, а Аграрната партия никога не е имала милионери. Този човек развали партията и я изпрати в опасна посока. Исторически тя винаги се е опитвала да не бъде лява, да не бъде и дясна, а по-скоро центристка. Но сега имат председател, който е милионер, а политиките им определено също са десни. Впоследствие този човек започна разговори с някои партии в парламента и започнаха с експеримента.

Тези 560 евро, които в момента правителството дава на хората, са нещо средно между това, което искаха левите и това, на което държат десните. Ние от Левия алианс искахме 660 евро заедно с данъчна реформа, безусловно. Партията Национална коалиция (KOK) обаче реши да използва експеримента с безусловния базов доход, за да намали социалните субсидии и придобивки. Тоест искат да пестят пари и да орежат социалните придобивки с оправданието, че въвеждат този ББД. Ако си безработен във Финландия, можеш да вземаш различни суми за безработица. Те започват да ги премахват и се опитват да намалят и самия безусловен доход на 300-400 евро. Но във Финландия никъде не можеш да живееш с 300 евро, дори и в селските райони това не е възможно. Така цялата идея, която имахме, се разруши. Зелените се опитаха да се борят за „неутрален“ модел с 440 евро месечно. Ние сме модерно лявата партия в парламента, но също така там е и Комунистическата партия, която няма конкретен модел по този въпрос, но иска сумата да бъде поне 1000 евро. Така горе долу изглежда политическата картина. Десните искат да разрушат социалната държава чрез безусловния базов доход, зелените не искат да се дават пари и ние, които искаме отново да организираме и актуализираме нордическата социална система заедно с безусловния базов доход.

Все пак как може да се оцени този експеримент като резултат – като добър или неефективен?

На случаен принцип бяха избрани 2000 безработни от различни части на Финландия, не само от столицата, не само от големите градове, не само от селските райони, не само от Лапландия, от всички райони на страната, които да участват в експеримента, в който им се дават безусловно 560 евро на месец. Идеята на правителството беше просто да види доколко този експеримент ще бъде ефективен върху хора без работа. Интересно им беше да видят какво тези хора могат да направят: ще започнат ли свой бизнес, изобщо какво биха направили. След това трябва да се наблюдават и тези безработни, които не са получили 560 евро, сравняват се двете групи и се изследва каква е промяната и какво е движението.

Това действително е ограничено изследване, въпреки че на мен ми се струва интересно. Но да подчертая – то със сигурност не трябва да бъде само за безработни хора. Наистина нямам представа какво ще покаже то следващата година, когато проектът завърши. Предполагам, че безработните, които вземат парите и нямат работа, ще бъдат малко по-щастливи и по-малко стресирани. Не бих могъл да кажа какъв ще бъде резултатът, но мисля, че хората, които бяха част от този експеримент са доволни и смятат, че е добър. В ляв смисъл надеждата ни е да е приведем експеримента към реалната политика. Това, което на мен харесва в безусловния базов доход е какво той може да направи за хората от работническата класа. Ако живееш във Финландия, трябва да имаш някакъв доход. Но за това трябва да имаш работа. По този начин хората често са притиснати да започнат първото, което намерят. Този доход може да им помогне, за да си стъпят на краката и да намерят това, което е подходящо за тях. Но този експеримент не е нещо, което ще даде съвсем точни икономически резултати и няма да е нещо, върху което може да се основава прилагането му на национално или европейско ниво.

В другите държави винаги използваме Финландия за пример в постигането на социална държава днес, наричаме го „мек социализъм“, едно успешно съчетание между капитализъм на свободния пазар и силна социална система, висок процент на работниците в профсъюзи, колективистично общество. Ето, че при вас също се прилагат неолиберални политики. Защо се стига до тях?

Да, това наистина е много странно, но десните политики много промениха страната. Тъкмо докато идвах от Хелзинки към София за тази конференция, нашето правителство се опита с много малко гласове в парламента да гласува здравна реформа, която ще е най-голямата реформа в сферата на здравеопазването в последните 50, дори 100 години. Това е така да се каже дясната идея за свободен избор за медицински услуги. Свободният избор означава само едно – ако имаш пари, ще се ползваш от добри здравни услуги. Точно сега се опитват да вкарат тази реформа с много малко членове на парламента. Така че политиката ни става все по-дясна и антисоциална. И аз мога да го видя в гражданите. Те мразят правителството все повече. Много са разочаровани. Всички партии по време на изборите през 2015 г. казваха, че няма да режат от образованието, а после го направиха. Цялото правителство в момента е спектакъл на лъжата, на фалшивите обещания. Относно представата за високия процент работници в профсъюзите и тяхната сила, да, така е, те са силни, защото има висок процент такива организации. Но всъщност само изглежда, че са силни.

Не могат да имат влияние?

Да. За съжаление не могат да организират нищо, а и да променят. Сегашното правителство ги изигра. Направиха така, че сякаш тази организация е „тяхна“. А въпросната партия, която е на власт сега няма абсолютно нищо общо с работнически организации. Най-големият играч в профсъюзите на Финландия са социалдемократите. Но има няколко такива профсъюза, само един от тях е движен от социалистически политики, всички останали от социалдемократически. За съжаление социалдемократите във Финландия остаряват, няма млади хора, които да ги следват, по някакъв начин са затворени в безпътица, това се отразява също и на профсъюзите.

Премиерът наскоро се опита да въведе закони, които напълно противоречат на финландската конституция, работническите организации се уплашиха. И тъй като наистина не могат да организират нищо, започнаха да преговарят с министър-председателя. Единствено социалистическият профсъюз се опълчи и каза: „Не, ние няма да правим това, което казва министър-председателят!“ А какво искаше да направи той? Да удължи работното време без никакво допълнително заплащане и да намали заплатите – с малък процент, но идеята за намаляване на заплащане е ужасяващо. Това така или иначе не стана, защото беше противоконституционно, но работническите организации сами легнаха под ножа. И единственото обещание, което те имаха от премиера, съгласявайки се, допълнителното заплащане да бъде намалено, беше, че трудовите условия във Финландия няма да бъдат засегнати. Политическата ситуация в момента е непоносима.

Левият алианс е част от сегашния парламент във Финландия, а левите партии традиционно са много силни в страната. Как така и вие станахте жертва на дясното и успявате ли в борбата?

Аз съм роден през 1987 г., същата година, в която Националната коалиция е допусната да участва в управление. До тогава Съветският съюз не е позволявал да има десни партии в управлението. Счупването на социалната ни държава започва още от 1987 г. И резултатите вече са по-видими: хората не се доверяват на това, че една държава трябва да бъде социална, изобщо – бих казал, че вече не се доверяват на нищо. Разбира се исторически е оказало влияние това, че след колапса на Съветския съюз, хората се страхуват и нямат вяра, макар това по никакъв начин да не е повлияло на лявата политика във Финландия. Но това са имагинерните страхове, които дясното добре е яхнало. Ако искаш да имаш успех във финландски избори, трябва да бъдеш показан като ляв, но да се задържаш на власт с десни политики. Нашите избори не са такива, каквито са политиките в следващите години. Това е големият проблем във Финландия в момента. Ние като политическа сила в парламента, разбира се, се противопоставяме на неправомерните действия, особено напоследък с опитите да се орежат помощите за безработни и неконституционалните закони – правим големи демонстрации срещу правителството, имаме огромна подкрепа.

Тоест чувствате се силни като опозиция?

Да, особено, когато се борим против унищожаването на важни социални придобивки. Преди няколко години ни обявиха за най-щастливата страна – като вървя по улиците не виждам такова нещо. Има една приказка при нас, когато има леви в парламента, няма демонстрации по улиците. Има някакъв смисъл в това, голяма част от организаторите на протести са част от Левия алианс. Когато има леви в парламента нещата се случват по-умно и с много по-дълъг ефект.

Попаднах на проучване във финските медии около Деня на Европа, че гражданите са настроени все по-скептично към ЕС и че връзката му с Финландия вече не е пленителна любовна история, каквато е без съмнение през 1995 г., период на рецесия и несигурност в икономически план.

Финландия влезе в ЕС с вот на гражданите, което мисля, че е хубаво. Тогава Левия алианс се обяви против влизането ни в ЕС, но тъй като гласуването обърна резултата в полза на това, така се и случи. Но проблемът тогава не беше ЕС, а валутният съюз, за който нямаше референдум. Политиците ни направиха този избор и до ден днешен смятам, че това е грешна стъпка. Швеция е най-близката държава до нас, съюзник, ние никога не сме правили нещо без Швеция да е част от него, но ето, че влязохме в Еврозоната, а Швеция не го направи. От тогава до ден днешен имаме търговски дефицити и проблеми. Швеция може да има собствени валутни политики, а ние не. Износът между двете страни се промени, заедно с цялата база, на която основавахме благосъстоянието си. Еврозоната ни костваше много.

Разбира се, всички се радват на това, че като пътуват не се налага да сменят валута, но икономически еврото за Финландия не е изгодно. Ако говорим за ефектите, само за една нощ цените се покачиха много. Заплащанията разбира се не се увеличиха. На Финландия ѝ беше дадено обещание, че еврото като валута няма да придобие по-висока валутна стойност от долара, защото като изнасяща страна ние искаме нашата валута да бъде по-ниска от долара. Мисля, че още първата година се случи точно обратното, еврото беше по-високо от долара и всичко, което изнасяхме, стана по-скъпо. В Левия алианс коментираме въпроса за ЕС като последен шанс нещо да се промени. Не сме напълно скептични, имаме надежда, но тя е за постепенна промяна в ЕС, а еврозоната се нуждае от спешни корекции. Това са корените на проблемите, които имаме в момента. Въпреки това, левите хора не гласуват на европейските избори, те са срещу ЕС. Но именно затова, ако не искаш такъв ЕС, определено трябва да гласуваш и да избереш такива хора, които също са критични.

Защо лявото днес не успява да говори на гражданите? Защо на власт са Орбан, Бабиш, партии като „Право и справедливост“ в Полша, опаковали себе си като антисистемни?

Аз лично мисля, че към нас се гледа много традиционно, а всъщност ние имаме да кажем нови неща. Това по-скоро е историческо обременяване и някои провали на лявото. Но има и нещо друго важно. Всички наши инициативи и идеи трябва да бъдат платени по някакъв начин, но сякаш ние левите не сме толкова заинтересовани в това как да финансираме определени неща. Мисля, че ние се притесняваме от това. Притесняваме се да кажем, че богатите трябва да плащат малко повече данъци. Страхуваме се да изказваме очевидни неща. И това, което си мисля за цялата Европейска левица е, че трябва да потърси нови идеи.

Словенският философ Славой Жижек обвинява лявото, че не му се занимава с икономически въпроси, а по-скоро с абстрактни теми. Според него самото ляво е захвърлило на фашистите социалните теми.

Точно така е, лявото е ограбено от собствените си теми. Има изследване във Финландия, според което хората подкрепят партията ни Ляв алианс заради социалните ценности. Точно тях трябва да запазим, защото това търсят хората в нас. Но ако става въпрос за икономическа реформа, с жалост трябва да призная, че не биха избрали нас, макар да предлагаме най-социалният модел.

С Русия сте водили четири войни. Във Финландия има руско малцинство. Това е страна, с която освен, че сте съседи, имате особена, на моменти мрачна връзка. Интересно е по какъв начин антируската пропаганда минава през вашата страна – още по-черна ли е или някак по-умерена?

Финландия винаги е имала наистина прекрасни отношения с Русия. Да, били сме във войни, но отношенията ни са добри. Ние много добре знаем, че трябва да имаме хубави връзки с нашите съседи. Защото имаш ли съседи, трябва да имаш добри отношения с тях. Но от 1987 г., както казах, се появи Националната коалиция, която мрази Русия и прави всичко, за да създава изкуствени притеснения в хората. Обикновено, когато дойдат на власт, винаги взимат външното министерство и наистина не се справят добре с това. Още си спомням как един от тези външни министри заяви в Ню Йорк, че има три големи заплахи за Финландия: Русия, Русия и пак Русия. И забележете, казва това в Съединените щати! Това разбира се беше на НАТО конференция, което добавя още по-негативен нюанс. Нажежаването изкуствено на тази вражда е сериозен елемент от политиката на тази партия. Това е част и от стратегията да се присъединим към НАТО. Но финландците никога не са го искали. Процентът гласове, които ние от Левия алианс взимаме не е достатъчен да правим сами политика, но по въпроса за НАТО никога не е било проблем колко е голямо в момента лявото крило. По този въпрос хората винаги са били категорично против. Винаги, когато сегашните десни политици заговорят за присъединяване, аз казвам: „Добре, направете референдум.“ Сега след Брекзит обаче, същите тези политици започнаха да поставят под съмнение запитванията към народа. Според тях политиците, а не хората, знаят по-добре и трябва да решават. Това е ужасяващо.

Иначе по отношение на Русия разбира се има и омраза, свързана с войните. Ако погледнем празнуването на независимостта ни – десните казват: „Да, да, руснаците са ни дали независимост, но войните са я циментирали.“ Така че всички чествания по независимостта ни са свързани със Зимната война или с Втората световна война. Този въпрос постоянно е обект на дискутиране. Според тези хора ние някак сме победили, губиш война, но те се опитват да те изкарат победител. Но пак казвам, ние сме добри съседи, руските финландци са едно от най-големите малцинства в страната ни, така че нямаме проблеми. Но пък от време на време във финландските медии се прокрадва лекото притеснение, че руснаци купуват къщи и земя във Финландия. Те си казват: „Аха, това е Руската федерация, която бавно ни превзема.“ Нима не работи така днешният капитализъм – ако си на свободния пазар, всеки купува. Ако има някакви заплахи за сигурността, предполагам, земята не трябва да е обявена за продан. Националистическите корени на партиите, които днес управляват Финландия, се опитват да зараждат и русофобия. Тези хора изглежда обичат войните.

Значи и Финландия не е изключение в станалите така актуални национализми?

Да. Винаги, когато имаме икономически спад, изплува национализмът. Така е в историята. Във всички нордически страни, когато имахме икономическа криза през 90-те, имаше и неонацисти, които имаха силна подкрепа от селските райони. И отново, днес, когато има икономически проблеми, те пак се появяват. Една от неонацистките групи са „Войниците на Один“, те са антимигрантски настроени, мразят чужденци, опитват се да „предпазят“ улиците от изнасилвачи имигранти, те смятат, че нашите улици са бойно поле и трябва да ги бранят. А финландските улици са едни от най-сигурните и безопасни. „Войниците на Один“ съществуват и извън Финландия – в Австралия, в Канада, в Германия, САЩ, Великобритания…

Кръстили са се на върховния бог в митологията на германите Один, използван от тях, предполагам, само с някои качества, които са му приписвани.  

Да, особеното е, че те стъпват на скандинавската митология, която няма нищо общо с Финландия, но глупавите хора вършат глупави неща. Така е, те използват единствено това, че е езически бог на войната и смъртта и удобно пропускат всичко останало в митологията. Партията „Истински финландци“ също е яхнала вълната на расизма. Миналата година партията се разцепи с вътрешен преврат. Избраният за председател на „Истински финландци“ е един доста краен фашист, който говори за евгеника. Но мисля, че въпреки расистките провокации, финландският народ не е расистки и не е националистически настроен. Затова гледам напред към следващите избори, в които вярвам, че расистката консервативна партия „Истински финландци“ ще изчезне и гласовете ще отидат някъде другаде, надявам се нашият процент също да нарасне. Следващите избори във Финландия през 2019 г. ще бъдат много важни. Гледам с надежда към тях.

 

Юлия Владимирова

Бакалавър по културология и магистър по “Изкуства и съвременност (XX-XXI в.) в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работила е в програмите “Христо Ботев” и “София” на БНР, както и към предаването „Деконструкция“. Специализирала е като културен репортер в радиостанции в Берлин. От 2015 г. работи за политическото списание a-specto.

Оставете коментар