В категории:България

Три призрака бродят из Европа

Левите ще водят битка за спасяване на европейския проект чрез промяната му. На конференция в София се чуха предупреждения, че догодина може да осъмнем с крайно десен Европейски парламент и в деня след изборите да се окаже, че Европа трябва да се гради наново

Снимка: „Барикада“

Три глобални призрака са надвиснали над света и в частност над Европа – екологичната катастрофа, пазарният фундаментализъм и неговата „безалтернативност“, водеща до възход на фашизмите и популизмите, както и до инволюция на политическото. Това заяви философът доц. Тодор Тодоров по време на международна конференция „Един друг Европейски съюз е нужен и възможен“, организирана в София от Европейската лява партия и нейната членка – партия „Българската левица“.

Според младия преподавател от Софийския университет, в тази ситуация историческата мисия на европейските леви е спасяването на ЕС и на проекта Европа. Задачата се усложнява от обстоятелството, че съвременният човек възлага все по-малко надежди на проекти за общо бъдеще. „Наложено е, че промяната е възможна само на индивидуално равнище – като диети, фитнес, йога, медитации, джогинг, веганство… Такава е общата атмосфера“, анализира Тодоров.

Икономистът и политик Константин Проданов също смята, че един променен Европейски съюз може да стане пространство за налагане на прогресивни решения, тъй като е наивно да се смята, че по-фундаменталните от тях могат да дадат резултат като се приложат в отделни държави членки. За пример той даде ограничаването на данъчните убежища, което е напълно постижимо на ниво ЕС, но не и в отделно взета страна. Според Проданов обаче европейската левица е круширала зрелищно като е пропуснала идеалния момент за предприемане на такива действия – 2008/09 година. Той направи паралел със сходна ситуация на континента в края на 20-те години на 20 век, както и с резултатът, който е последвал от неумението да се предприемат точните стъпки в точния момент.

Проданов обаче смята, че сегашната архитектура на Евросъюза е неадекватна за изпълнение на прогресивни решения в дълбочина: налице са единна валута и общ пазар, но липсват фискална интеграция и преразпределителна роля, които да омекотяват негативните им ефекти. Резултатът са дълбоки пукнатини по оста Север/Юг и вътре в обществата. Митът за „мързеливите южняци“ гали ушите на електората в богатите страни, но Проданов даде редица примери за неговата несъстоятелност: българи и гърци работят повече часове седмично, отколкото е средният показател за ЕС; закъсали държави като Ирландия и Испания бяха фискални отличници, тоест – на са харчили неразумно; в същото време Германия поне седем пъти е нарушавала собствените си правила за фискална дисциплина, но икономиката ѝ въобще не е пострадала от това и се развива добре.

доц. Тодор Тодоров. Снимка: „Барикада“

Разломът Север/Юг, според икономиста, е резултат от необмислената кредитна експанзия от страните в ядрото на ЕС към периферията и от стремежа за завладяване на нови пазари с цената на всичко.  Това доведе и до изкупуване на естествени монополи от транснационални компании и до извличане не само на финансов, но и на човешки капитал от периферията към ядрото на съюза.

„Преди кризата потреблението и икономическият бум бяха финансирани главно с кредити. Купувахме немски и френски стоки с пари от немски и френски банки. Както на бедуините в пустинята беше предложен пясък, така и на нас ни бяха предложени неща, които или не ни бяха нужни, или можехме да си произвеждаме сами. Германия е една от най-облагодетелстваните държави от тази архитектура на ЕС. А ние сме нетен донор, включително на евтин човешки ресурс. Млади и образовани хора, някои от които могат да работят по разгадаване на човешкия геном, сега работят в колцентрове и по цял ден вдигат телефона на някой в друга държава, за да му кажат как да си включи компютъра“, илюстрира тезата си  Проданов.

Той е скептичен, че еврофондовете в сегашния им вид могат да бъдат адекватният  преразпределителен инструмент. Бюджетът на ЕС в момента е едва 1% от БВП на страните-членки, което е крайно недостатъчно като финансов ресурс при положение, че федералният бюджет на САЩ например преразпределя 22% от БВП и когато някой щат закъса, той знае, че ще бъде спасен. През един много по-голям бюджет на Евросъюза трябва да се търси компенсация и за изтичането на мозъци, и за обезлюдяването на цели региони, смята икономистът. „Освен това националните вноски в бюджета в момента са крайно несправедливи, те са като своеобразен плосък данък на ниво ЕС. И страни като Германия и Люксембург, и страни като България внасят еднакъв размер от БВП. Когато брутният продукт на една държава е 175% от средния БВП на ЕС, редно е размерът на вноската ѝ да бъде по-голям“, заяви бившият високопоставен служител в големи световни инвестиционни банки и се пошегува, че ако пусне тази идея в публичното пространство, ще го пратят по-наляво и от Че Гевара.

проф. Боян Киров, председател на „Българската левица“. Снимка: „Барикада“

Алтернативата на противопоставянето ядро-център в Европа е финансов и икономически съюз, базиран върху реална солидарност и върху напълно равноправна основа. Проданов смята, че трябва да се върви към увеличаване на бюджета на ЕС, паневропейски банков надзор и плавна данъчна хармонизация. Като възможни източници на приходи той посочи радикално ограничаване на офшорните зони, въвеждане на данък върху финансовите транзакции, както и на данък „Автоматизация“ или „Робот“, издаване на общи еврооблигации. „Най-вероятно всичко това звучи много утопично, но трябва да си поставяме високи цели, за да постигнем поне част от тях“, завърши икономистът, който е и лидер на партия АБВ до конгреса в края на седмицата.

По време на конференцията се чуха гласове, че десницата и едрият капитал действат много по-координирано в ЕС и на наднационално ниво, отколкото левицата и представителите на труда. Актуален пример в това отношение даде Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“ и председател на Сдружение „Солидарна България“. Тя се спря върху новата мантра „недостиг на работна ръка“ и доказа, че това не е само български феномен. Дори и бегло проучване в интернет-търсачките показва, че в момента пред същия „дефицит“ са „изправени“ дори страни като САЩ и Канада, Бразилия и цяла Латинска Америка, дори Япония и… Китай! Очевидно не може да има недостиг на работна ръка в целия свят, просто навсякъде се търси евтина работна ръка с цел подбиване на възнагражденията и социален дъмпинг. Става дума за глобален натиск за ограничаване на ръста на цената на труда чрез заплахи към работещите за автоматизация на производствата и внос на евтини работници от други страни.

Такова решение в България беше прокарано със съдействието на вицепремиера Валери Симеонов, който е лидер на крайна националистическа формация, посочи Григорова и очерта порочния кръг: внос на чужди работници води до намаление или замразяване на заплатите за местните работници, което пък създава настроения, че „чужденците са виновни“, оттам се повишават ксенофобията и изблиците на краен национализъм. „Кой е в началото на веригата? Националист. Кои ще спечелят от всичко това? Националистите“, подчерта Григорова. В други изказвания също обърнато внимание на отличното съвпадение в интересите на глобалния капитал и местните националисти и на добрата интеграция между тях. Посочиха се примери от представители на леви партии и организации от Гърция, Чехия, Испания и Финландия.

Дагмар Свендова от гражданската организация „Трансформирай! Европа“ („Transform! Europe!“) цитира данни от изследване, което показва, че подкрепата за крайнодесните партии в Европа напоследък бележи ръст със 120%. Радикалната левица също показва потенциал за растеж, но доста по-слаб – едва двайсетина процента. „Единството на левите трябва да е наша основна цел. Съществува заплаха от излъчването на един отчетливо десен или дори крайнодесен следващ Европейски парламент“, заяви Свендова и предупреди, че в деня след изборите може да се окаже, че Европа трябва да се гради наново.

Участие в конференцията взе и журналистът от „Барикада“ Николай Драганов, който обърна внимание на легитимирането в българското обществено пространство на разговора за фашизма и неонацизма. Той припомни, че само преди няколко дни на Националния стадион „Васил Левски“ снимки на деца, обрисувани със свастика върху гърдите, са предивизвикали голямо възмущение в социалните мрежи и медиите.

„Истинският проблем е много по-голям и не започва с тази снимка. От години разговорът за фашизма и нацизма, минаващ най-вече под индулгенцията на „антикомунизъм“, беше до голяма степен превърнат в нормален в България. Беше позволено да стане нормално, представяйки се за антикомунист, а отскоро и консерватор, да говориш и да защитаваш събития, фигури и тези, които уж трябваше отдавна да се изхвърлени на бунището на историята с презрение“, каза Драганов.

Той даде примери, че в момента в управлението на държавата са хора, които от най-високо ниво са задали тона, който днес скандализира обществото чрез тези снимки. Журналистът припомни случая с назначения зам.-министър, който стана популярен със снимката с нацистки поздрав, „шегаджийските“ снимки на Валери Симеонов в Бухенвалд, сътрудничеството през годините и общите шествия между ВМРО и „Кръв и чест“, палежа на мюсюлмански молитвени килимчета от страна на „Атака“ и погромите срещу джамията „Баня баши“, ксенофобските програми на тези формации, Луковмарш и други.

Успоредно с легитимирането на това говорене, той запозна гостите и с икономическите предпоставки за зараждане на крайно десни настроения, което исторически винаги е било сериозен фактор – всеки четвърти българин живее под линията на бедността, над 2,1 милиона българи живеят в тежки материални лишения, неравенството в България достига нови върхове, най-заможният 1% от заетите получава колкото най-зле платените 50% и т.н., като за целта използва заглавия от статии в „Барикада“.

Същевременно у нас липсва сериозна лява политическа алтернатива, а всички партии в парламента защитават интересите на капитала, а не тези на труда, посочи той. „Вече 30 години се возим като общество в един автобус, натъпкани отзад, докато „шофьорите“ отпред завиват само на дясно и ни казват, че трябва да потърпим още само малко и ще заживеем по-добре. Мнозинството дотолкова е свикнало с това положение, че вече дори не усеща как се върти в кръг, а се сеща единствено да изхвърли най-бедстващите, току виж намали тежестта, но не и да поиска смяна на посоката“, съжали той.

Йоргос Верверис, СИРИЗА. Снимка: „Барикада“

„Предстои преломен за Европа период. Бумът на национализма ще доведе в крайна сметка войната на прага ни“, счита и представителят на СИРИЗА Йоргос Верверис. „Неолиберализмът избра за свои нови политически представители национализма и консерватизма. Затова не бива да позволим те да се представят за негова алтернатива“, заяви международният секретар на управляващата в Гърция партия и призова левите хора към по-голяма активност с думите – „В Европа, когато не участваш в процесите, със сигурност губиш битката“.

Оставете коментар