Тази статия е част от поредицата “Транснационална миграция в Централна и Източна Европа“ на ELMO – Eastern European Left Media Outlet. Петте текста от поредицата ще бъдат публикувани съвместно от “Барикада” и сп. dВЕРСИЯ.
След т.нар. „миграционна криза“ през 2015 г. унгарският министър-председател Виктор Орбан се превърна в ключова фигура на ултраконсервативната и нелиберална европейска десница1)За анализ на открито антилибералните и популистки идеологически позиции на унгарските постсоциалистически елити и как те се свързват с глобалните йерархии и народното разочарование от тези глобални йерархии виж GAGYI, A. (2016), „“Coloniality of power“ in East Central Europe: external penetration as internal force in post-socialist Hungarian politics“, Journal of World-Systems Research, 22(2):349-372. Тази политика се крепи на яростни антиимиграционни позиции и ожесточени дискурси, насочени срещу Европейския съюз (ЕС), който се разглежда като неспособен да „защити Европа и нейната цивилизация“ от „заплахата“, която представляват мигрантите.“2)AGENCE FRANCE PRESSE, „Напливът на бежанци застрашава християнската идентичност на Европа, казва Виктор Орбан“, Le Soir, 3 септември 2015 г., https://www.lesoir.be/art/ Отвъд подстрекателската си реторика, Орбан последователно се противопоставя на общоевропейските инициативи за общо управление на миграцията, като например предложението на Европейската комисия за въвеждане на квоти за разпределение на търсещите убежище, както и на няколко разпоредби, съдържащи се в „Новия пакт за миграцията и убежището“ от 2020 г.
С тези си позиции унгарският премиер си спечели остри критики от европейските си колеги. През 2015 г. например Лоран Фабиюс, тогавашен френски министър на външните работи, го критикува, че не успява да „зачита общите европейски ценности“. През 2018 г. именно германският канцлер Ангела Меркел оцени изказванията на Виктор Орбан относно имиграцията като лишени от човечност, заявявайки, че „човечността е душата на Европа“.3)BBC News, „Мигранти: Меркел и Орбан се сблъскаха за „хуманността“ на Европа“, 5 юли 2018 г., https://www.bbc.com/news/world-europe-44728577. По този начин позицията на Унгария по отношение на миграцията беше представена като изключително изключваща и като представляваща морална аномалия в европейския политически пейзаж. В допълнение към тези морални оценки коментаторите изтъкват противоречивия характер на позицията на страната в светлината на намаляващото ѝ население. Всъщност, в съчетание със силната външна миграция към западноевропейските пазари, демографската динамика на Унгария доведе до сериозен недостиг на работна ръка. С оглед на това противопоставянето на страната на миграцията и нейния потенциал да запълни празнините на пазара на труда се разглежда като противоречиво и до голяма степен ирационално.
В тази статия се опитвам да покажа, че позицията на Унгария по отношение на международната миграция е резултат от специфични властови конфигурации и дискурсивни напрежения4)И друг път съм разглеждала политическата икономия на дискурсите за Европа и европейската принадлежност. Вж: CANTAT, C. (2016) „The ideology of Europeanism and Europe’s migrant other“, International Socialism, October 2016, Issue 152 , свързани с политическата, икономическата и културната организация на Европейския съюз. Мобилизирам понятието европеизъм, което разработих в докторантската си работа, за да докажа, че официалните унгарски дискурси и практики по отношение на миграцията и убежището всъщност са силно обвързани не само с миграционната политика на ЕС, но и с разказите за идентичност, които са в основата на европейския проект. След това предполагам, че позициите на Унгария по отношение на миграцията всъщност са функционални за навигацията на страната в отношенията на власт с европейските институции.
На свой ред тези съображения показват, че миграционните политики и практики на страната са продукт на политиката на ЕС и по-конкретно на специфичната капиталистическа (ре)организация на региона, която съпътства европейската интеграция. Всъщност твърдя, че установяването на тази икономическа система е било съпроводено с производството на специфични (желани) субекти и едновременно с това с диалектическото производство на нежелани групи. Използвам понятието „морална икономика“, за да обознача процесите, чрез които производствените отношения пораждат специфични идеи за добродетел и право. По този начин моралните икономики създават режими на гражданство и принадлежност, които са вградени в конкретни икономически интереси и конфигурации и ги отразяват. Анализът на новите морални икономики, свързани с прехода към пазарно ориентирани капиталистически икономики, ни помага да разберем по-добре култивирането на социалните въпроси и ни позволява да осмислим преконфигурацията на социалните отношения въз основа на нови артикулации на раса, пол и класа.
Унгария в граничния режим на ЕС: Защитник на Европа или второстепенна държава членка?
От 90-те години на миналия век насам общата европейска политика в областта на имиграцията и убежището е организирана около двустепенна система: вътрешноевропейската зона на свободно движение се допълва от режим на изключващ и свързан със сигурността контрол по външните граници.5)DUEZ, Denis, The European Union and Illegal Immigration (Европейският съюз и незаконната имиграция). De la sécurité intérieure à la construction de la communauté politique, Brussels: 2008 г., 288 с., http://digistore.bib.ulb.ac.be/2016/i9782800414164_f.pdf., Éditions de l’Université de Bruxelles. Обект на практиките за сигурност са по-специално хората, които се опитват да влязат в ЕС, за да търсят убежище. През 2000 г. бяха предприети мерки, вариращи от разширяване на правомощията на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) 6)Европейската агенция за гранична и брегова охрана, създадена с Регламент (ЕС) 2016/1624 от 14 септември 2016 г. относно Европейския корпус за гранична и брегова охрана, замени Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите – членки на ЕС. Тя има същата правосубектност и е известна под същото име: Frontex. , до умножаване на технологиите за наблюдение и откриване на мигранти, увеличаване на броя на граничните служители и засилване на сътрудничеството в обмена на биометрични данни в рамките на сложна система за наблюдение и контрол на т.нар. нередовни движения. Тази система има за цел да блокира бежанците възможно най-далеч от Западна и Северна Европа. По този начин в рамките на европейското пространство Дъблинският регламент дава възможност за връщане на лицата, търсещи убежище, обратно в първата им страна на влизане, докато все по-отдалечените страни са отговорни за предотвратяване на заминаването на лица, за които държавите-членки смятат, че са бъдещи кандидати за убежище.7) RODIER, Claire, „Externalisation de l’asile: concept, évolution, mécanismes“, in: GISTI, Le droit d’asile à l’épreuve de l’externalisation des politiques migratoires, Paris: Gisti, 2020 г., стр. 19-34, http://www.gisti.org/publication_pres.php?id_article=5383.
Когато Унгария се присъедини към ЕС през 2004 г., този режим на граничен контрол вече беше до голяма степен въведен. С оглед на влизането си в Шенгенското пространство страната е длъжна да транспонира в националното си законодателство достиженията на правото от Шенген, т.е. всички закони и разпоредби, свързани с Шенгенското пространство, включително редица мерки, съдържащи се в Кодекса на шенгенските граници.8)Кодексът на шенгенските граници се отнася до Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите. Вж: DARLEY, Mathilde, „Le contrôle migratoire aux frontières Schengen : pratiques et représentations des polices sur la ligne tchéco-autrichienne“, Cultures & conflits, no 71, Autumn 2008, pp. 1329 . Що се отнася до контрола на външните граници, прилагането на достиженията на правото от Шенген е съсредоточено върху два аспекта: от една страна, реформа на визовата политика, тъй като визите, издавани на национално равнище, вече са „шенгенски визи“ и следователно трябва да бъдат подчинени на нови, по-изключващи критерии, а от друга страна, засилване на наблюдението на границите на страната. Тези мерки бяха придружени от увеличаване на капацитета за задържане и експулсиране, като през 2000 г. бяха открити нови центрове за административно задържане. Присъединяването към ЕС предполагаше и постепенното включване на гражданите на новата държава-членка в европейския режим на свободно движение, което се прояви чрез нарастващата емиграция на хора от източната част на ЕС към западните пазари на труда през следващите години и десетилетия.
Като съседка на Украйна и Сърбия (а по това време и на Хърватия и Румъния, които все още не бяха членове на Европейския съюз), Унгария получи ключова роля в този режим на ЕС за защита на границите. Правителството се отнасяше изключително сериозно към тази „фронтова“ позиция. Според Шандор Илеш и Атила Мелех унгарските власти са били особено ревностни в областта на граничния контрол, тъй като са виждали в него възможност да покажат своята отдаденост на европейския проект.9) ILLÉS, Sandor ; MELEGH, Attila, Hungary in the Schengen System: Бастион или врата? Качествен и количествен анализ на Шенгенската визова система и практиката на издаване на визи в Унгария, Будапеща: Унгарско европейско общество, 2010 г., 32 стр. Администрацията по онова време се стреми да подчертае начина, по който по този начин страната възстановява връзката със своята историческа традиция. През 2009 г. Криштина Берта, тогавашен ръководител на консулските служби в унгарското министерство на вътрешните работи – отговорна за прилагането на новата визова политика на Унгария – обяснява, че страната отново се е превърнала в „последната линия на защита на Западна Европа спрямо Изтока“.10) DIPLOMATA, интервю с д-р Криштина Берта, ръководител на Консулския отдел на Министерството на външните работи, № 1, 2009 г., http://www.diplomatamagazin.hu/ftp/gh1uarh_18-20.pdf Контролът върху границата е свързан със символично и материално отдалечаване от „Изтока“, което позволява на Унгария да се впише изцяло в „Запада“ и да се установи в новата политическа география на региона.
Завръщане в Европа?
Това позициониране е в пълно съответствие с това, което съм описвала другаде като „европеизъм“, т.е. дискурс, който приписва на Европа обща цивилизационна и морална идентичност, често считана за вкоренена в християнското наследство и характеризираща се с естествена тенденция към либерална демокрация.11)CANTAT, Céline, Contesting Europeanism: CANTANT: Discourses and Practices of Pro-Migrant Organisations in the European Union (Дискурси и практики на промигрантски организации в Европейския съюз), докторска дисертация по социални науки, Лондон: University of East London, 2015, 334 p., https://doi.org/10.15123/PUB.4618. Това самопредставяне на Европа като общност от ценности се гради около различни категории Другост, които чрез своето изключване определят предполагаемите граници на тази въображаема общност. Сред тях фантастичната фигура на опасния мигрант, който заплашва да проникне и да изкриви „европейската култура“ и се опира на ориенталистки клишета, играе ключова роля в изграждането на Европа.12)Пак там По този начин европеизмът е подкрепен от това, което Едуард У. Саид нарича „въображаема география“, т.е. визия за света като съставен от благородни и упадъчни пространства, от територии, които трябва да бъдат ценени, и други, които трябва да бъдат развивани или срещу които трябва да се води борба. Тези въображаеми географии, обяснява Саид, се основават на нормативни и асиметрични пространствени идеологии и произтичат от неравностойни властови отношения. 13)SAID, Edward W., Orientalism. L’Orient créé par l’Occident, Париж: Éditions du Seuil, 2005, 430 стр.; Вж. също: BERDOULAY, Vincent, „Préface“, в: „Ориент“, в: DUPUY, Lionel; PUYO, Jean-Yves (ed.), L’imaginaire géographique. Entre géographie, langue et littérature, Pau: Presses de l’Université de Pau et des pays de l’Adour, 2014, 17
Що се отнася до Унгария и по-общо до Централна и Източна Европа, едно от проявленията на тази европеистична реторика през 80-те години на ХХ в. е дело на либерални интелектуалци от Източния блок като Милан Кундера, които се опитват да възродят идеята за Mitteleuropa.14)GODEFFROY, Gabriel, „Entre Mitteleuropa et Paneuropa: le projet d’Elemér Hantos dans l’entre-deux-guerres“, Bulletin de l’Institut Pierre Renouvin, No. 43, Spring 2016, стр 63-74 ; DELANTY, Gérard, „The Resonance of Mitteleuropa: A Habsburg Myth or Antipolitics?“, Theory, Culture & Society, Vol 13, No 4, 1996, стр 93-108 Това германско понятие, за което има различни идеологически концепции, както и географски определения, датира от XIX век. В исторически план то се свързва с целта за създаване на единно, либерално икономическо пространство в Централна Европа. През 80-те години на ХХ в. тази идея за Средна Европа, която ясно принадлежи на Запада, но се простира покрай Дунав, служи като „мостова концепция“ за разширяването на ЕС. Дискурсът за Mitteleuropa представя страните от Централна Европа като жертви на „политическо отвличане“ от страна на Източния блок, въпреки че тяхната идентичност е „културно западна“15) Кундера, Милан, „Трагедията на Централна Европа“, New York Review of Books, том 31, № 7, 1984 г., https://www.nybooks.com/articles/1984/04/26/the-tragedy-of-central-europe/. По този начин дискурсът размести контурите на въображаемата география на Студената война, като включи Централна Европа в обновената визия за Запада. Той също така придаде особено значение на трудностите, породени от процесите на преход, които вече не бяха обективни признаци на последиците от смяната на режимите, а бяха представяни като жертви, оправдани от желанието за „завръщане“ към християнска, либерална и капиталистическа Европа.
Освен фикционалния характер на разказа за либералната и универсалистка европейска морална идентичност, той води и до това, което Дино Муртич нарича „верига от европейски алтернативи“.16)MURTIC, Dino, Post-Yugoslav Cinema: Towards a Cosmopolitan Imagining, London: Palgrave MacMillan, 2015, 207 стр. На примера на бивша Югославия Муртич илюстрира как дискурсите, основани на идентичността, водят до създаването на разделения и йерархии в Европа: например хърватският националистически дискурс се крепи на представянето на католическа Европа в противовес на православното християнство на сръбския съсед, който на свой ред се определя като европеец в противовес на босненския и косовския ислям. Всъщност често в името на „автентичната“ европейска култура днес наблюдаваме и завръщането на антисемитските и антиромските дискурси в източноевропейските страни. Иронията на това съревнование за европейскост е още по-поразителна, като се има предвид, че на Запад цяла Централна Европа в най-добрия случай е възприемана като второкласна Европа.17)Кувелакис, Статис, Поразеният критик. Възникване и одомашняване на критическата теория, Париж: Éditions d’Amsterdam, 2019, 536 стр.
Така „преходът“ към либерален, пазарен капитализъм и влизането на страните от Централна и Източна Европа в ЕС са обект на двоен дискурс: на визията, която го разглежда като процес на завръщане към историческия дом, се противопоставя реторика, според която процесът вече е победен, тъй като тези страни се разглеждат като твърде далеч от европеисткия идеал. Във всеки случай страните от Централна и Източна Европа трябва постоянно да демонстрират желанието си да действат като добри ученици на Европа и да удвоят усилията си с надеждата да се изравнят със западните си колеги. Ярък пример за интернализирането на този инфантилизиращ дискурс от страна на постсоциалистическите политически елити дава вече споменатото интервю в Diplomata, когато Криштина Берта се хвали, че резултатите на Унгария в областта на граничния контрол са донесли на страната „отлична оценка в училище“. 18)DIPLOMATA, цитираната статия.
Анализът на взаимовръзката между цивилизационния мит за добродетелна Европа, която трябва да бъде защитена от миграционната заплаха, и подчинената позиция на новите страни от Шенгенското пространство ни позволява да разберем как Унгария се вживява в ролята на защитник на „бяла“ и „християнска“ Европа. От тази гледна точка можем да преосмислим миграционната политика на страната не като радикално откъсване или морална аномалия от останалата част на Европа, а по-скоро като изостряне на тенденциите, характерни за процеса на присъединяване към ЕС, и като резултат от специфичната позиция на страната в европейското пространство.
Парадоксите на европеизма
Кампаниите на Виктор Орбан срещу ЕС може да изглеждат парадоксални на пръв поглед. Всъщност от 2015 г. насам правителството му неизменно се противопоставя на всеки проект за управление на миграцията, идващ от Брюксел, като се позовава, от една страна, на липсата на демокрация при вземането на решения на наднационално равнище, а от друга – на суверенното право на държавите да решават кой да влиза на тяхна територия. През декември 2015 г., подкрепен от словашкото правителство, Виктор Орбан подаде съдебен иск срещу временния механизъм за задължително преместване на търсещите убежище, приет три месеца по-рано от Съвета на министрите на ЕС. Това беше съпроводено в Унгария с референдум, който да покаже несъгласието на обществеността с механизма за релокация. Проведен на 2 октомври 2016 г., след ожесточена кампания с антиимиграционни плакати и дискурси, насочени срещу институциите на ЕС, резултатите от референдума не получиха правна сила поради ниска избирателна активност.19)За по-задълбочен анализ на разнообразните публични реакции на унгарците и техните политически последици виж FEISCHMIDT Margit and ZAKARIÁS Ildiko (2019) Politics of care and compassion: Гражданската помощ за бежанците и нейните политически последици в Унгария: A mixed-methods approach. In: Feischmidt M, Pries L, Cantat C (eds) Refugee Protection and Civil Society in Europe. Cham: Palgrave Macmillan, стр. 59-99
И все пак, далеч от това да се отвърне от идеите за Европа, антиевропейските позиции на Орбан всъщност бяха легитимирани в името на запазването на европейщината и европейското „християнско наследство“. В тази дискурсивна конфигурация Орбан твърди, че „Брюксел е в плен на лудостта“ и „вече не е в състояние да защитава Европа“, което оправдава необходимостта Унгария да предложи алтернативно европейско лидерство. По този начин той изгражда образа на страната като нов европейски авангард, който е по-способен да защити Европа, отколкото институциите на ЕС и западните държави членки. С други думи, Орбан инвестира в сферата на миграционната политика като политическо бойно поле, на което да оспори вътрешноевропейските йерархии и чрез което да предоговори тежестта на Унгария в европейските процеси на вземане на решения.
Културализация на капитализма: морални икономии на нелиберализма
Поради всички това антиимиграционната позиция на Унгария не е толкова резултат от морална аномалия, а по-скоро израз на прагматични политически маневри, насочени към конкретни цели в контекста на ЕС. Политическата траектория на Виктор Орбан и на неговата партия „Фидес“, която през 1989 г. беше твърдо за либералната демокрация, а след това се превърна в защитник на „нелиберализма“, отразява този политически опортюнизъм. Една от първите употреби на термина „нелиберална демокрация“ в унгарския контекст е през 2014 г., когато Виктор Орбан изнася реч пред група млади унгарци в Румъния. Нелиберализмът, както той го описва, е начин на политическа организация, насочен към повишаване на икономическата конкурентоспособност на държавата. За да се постигне това, трябва да се премахнат редица пречки пред конкурентоспособността, включително организациите на гражданското общество, неправителствените организации (НПО) и социалните движения, които биха забавили резултатите на страната.20)MAHONY, Honor, „Orban Wants to Build ‘Illiberal State'“ („Орбан иска да изгради „нелиберална държава“), EU Observer, 28 юли 2014 г., https://euobserver.com/political/125128 По този начин нелиберализмът на Виктор Орбан е процес на предефиниране на политическата общност в съответствие с идеята, че само тези, които допринасят за повишаване на конкурентоспособността на държавата, са легитимни членове на „нацията“.21)CANTAT, Céline; RAJARAM, Prem Kumar, „The Politics of the Refugee Crisis in Hungary В: „Границите и редът на нацията и нейните други“, в: MENJÍVAR, Cecilia; RUIZ, Marie; NESS, Immanuel (eds), The Oxford Handbook of Migration Crises, Oxford: Oxford University Press, 2018 г., стр. 181-195, https://www.oxfordhandbooks.com/view/10.1093/oxfordhb/9780190856908.001.0001/oxfordhb-9780190856908-e-69. В контекста на прехода към пазарна икономика и световната финансова криза тази конкурентоспособност се определя най-вече от способността на страната да настигне икономически Западна Европа и в по-широк план да стане конкурентоспособна в световната икономика. По този начин траекторията на нейното развитие и политическата форма, която тя поражда, са продукт на специфичното положение на Унгария в европейската полупериферия.
В тази перспектива индивидите и социалните групи, които се считат за непродуктивни и се определят като забавящи държавата, се превръщат в нежелани групи, които трябва да бъдат неутрализирани чрез мерки за сегрегация. От 2014 г. насам са приети реформи, насочени към безработните, бездомните, хората с увреждания и ромските общности, които вече са силно заклеймени от расистки клишета, с цел по-нататъшно социално и икономическо маргинализиране на тези групи от населението. Макар че по това време „мигрантите“ все още не бяха част от консервативната реторика, механизмите и средствата, използвани от 2015 г. нататък за тяхното изключване, вече бяха добре разработени, като различни групи бяха определени за мишени. По този начин тези позиции, осъждани от правителствените ръководители на ЕС като далеч от „европейските ценности“, са отчасти продукт на политическите и идеологическите процеси, протичащи при трансформацията на централноевропейските икономики, и са пряко свързани с интеграцията им в капиталистическия начин на производство в рамките на ЕС. Нещо повече, тези позиции дадоха резултат в политически план, тъй като Виктор Орбан се утвърди като ключов лидер на ултраконсервативната европейска десница, която набира популярност с нарастването на реториката за идентичност и сигурност в Европа.
Моралната икономика (под която имам предвид режима на желани и нежелани субективности, съпътстващ производствените отношения), която стои в основата на тази нелиберална визия, все пак поражда определени противоречия. Трябва да се анализират няколко елемента, за да се разбере нейното въздействие върху миграционната политика. Първо, особено от 2015 г. насам Унгария страда от остър недостиг на работна ръка, който се задълбочава от отказа ѝ да приема мигранти. Този недостиг на работна ръка е свързан със сериозния демографски спад, съчетан с непрекъснатото нарастване на емиграцията към западните държави от ЕС през последното десетилетие.22)МЕЛЕГХ, Атила, „Неравностойният обмен и радикализацията на демографския национализъм в Унгария“, Intersections. Източноевропейско списание за общество и политика, том 2, № 4. 2016 г., стр. 87-108, https://doi.org/10.17356/ieejsp.v2i4.287. По данни на Евростат процентът на хората в трудоспособна възраст, пребиваващи в друга държава от ЕС, е нараснал от 1,2 на 4,5 % от населението в периода 2010-2020 г.23)През 90-те години емиграцията от Унгария не се е увеличила рязко, но се ускорява бързо след икономическата рецесия в страната през 2006 г. и се влошава с финансовата криза и срива на заемите в чуждестранна валута на много домакинства. От 2011 г. насам ситуацията се усложнява от сериозното намаляване на социалните помощи.Вж. данните на Евростат: https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/
index.php?title=EU_citizens_living_in_another_Member_State_-_statistical_overview Предвиждайки недостига на работна ръка, Унгария се опита да насърчи „завръщането“ на онези, които се считат за „етнически унгарци“ (предимно групи, които се самоопределят като унгарци, но които са били отделени от страната при нейното разделяне през 1921 г. и които де факто живеят в съседни държави като Сърбия, Румъния, Словакия и Украйна). Например законът за гражданството, приет през 2010 г., позволява на хората, чиито предци са имали унгарско гражданство, да го придобият без условието да пребивават в страната.24) Вижте например: LOSONCZY, Anne-Marie, „Ritualisation mémorielle et construction ethnique postcommuniste chez les Hongrois de Transcarpathie (Ukraine)“, Civilisations, vol. 59, n° 1, 2010, pp. 131-150, https://doi.org/10.4000/civilisations.2248.
Второ, тези противоречия доведоха до нови форми на транснационална организация на труда. Така например от няколко години се увеличава броят на „агенциите за временна работа“, които действат като посредници между държави и/или различни компании с фабрики в централноевропейските страни, за да осигурят евтина работна ръка.25) MESZMANN, Tibor; FEDYUK, Olena, Temporary Agency Work as a Form and Channel of Labour Migration in Hungary, Budapest: Friederich Ebert Stiftung, 2020, 8 p., https://library.fes.de/pdf-files/bueros/budapest/14597.pdf. Тази система набра още по-голяма сила след пандемията COVID-19, по време на която наемането на граждани на трети страни чрез агенции за временна работа беше разширено и опростено. По-специално, с указ, приет през юли 2021 г., отговорността за наемането на граждани на трети държави се възлага на министъра на външните работи и търговията и се предвиждат допълнителни дерогации по отношение на трудовото законодателство.26)За актуализация на последните събития вижте MESZMANN, Tibor (2022 г.) Проект BARMIG, Национален доклад Унгария, достъпен на: https://phavi.umcs.pl/at/attachments/2022/0210/132728-barmig-hu-final-report-pdf-version.pdf Тези агенции (или, често, подизпълнители) са активни в съседните държави, по-специално в Сърбия и Украйна, откъдето предлагат „съвместими“ работници, по израза на Виктор Орбан, за кратки и определени периоди. Освен това този механизъм е неразривно свързан със специфичната икономическа организация на европейското пространство и регионалното разделение на труда, което е в основата му. Например в Унгария агенциите осигуряват работници за автомобилната индустрия, т.е. за заводите, които сглобяват автомобили или произвеждат различни части, използвани за сглобяване на автомобили в Германия, на ниска цена.27)GAGYI, Agnes; GERŐCS, Tamás; SZABÓ, Linda; SZARVAS, Márton, „Beyond Moral Interpretations of the EU ‘Migration Crisis’: Hungary and the Global Economic Division of Labor“ (Отвъд моралните интерпретации на „миграционната криза“ в ЕС: Унгария и глобалното икономическо разделение на труда), LeftEast, 9 февруари 2016 г., https://lefteast.org/beyond-moral-interpretations-of-hu-eu-migration-crisis/ По този начин преместването на германската автомобилна индустрия на изток изисква наличието на евтина и свръхгъвкава работна ръка, докато ниските заплати принуждават унгарците да търсят работа в други части на Европа по силата на участието им в зоната за свободно движение. Използването на агенции за временна заетост позволява на страната да разреши това противоречие, тъй като нейната антиимиграционна позиция не ѝ позволява да се обърне към работници от източните и южните периферии на Европа, които обикновено предоставят този вид работна ръка на останалите страни от ЕС.
В резултат на това, въпреки недостига на работна ръка, съществува конкуренция за работни места между унгарците и „мигрантите“. Тази конкуренция обаче се разиграва не само на местния пазар на труда, но и в Западна Европа, особено в Германия – основното място на пребиваване на унгарските работници мигранти и първата страна, която прие бежанци през 2015 г. Виктор Орбан подчерта това през 2017 г. по време на среща с канцлера Ангела Меркел, като поиска унгарците да продължат да се ползват с привилегирован достъп до германския пазар на труда в името на членството си в европейската общност. Залогът е голям, тъй като паричните преводи от мигранти представляват все по-голям дял от унгарската икономика. Между 2016 и 2019 г. беше изчислено, че те представляват между 3 и 4 % от БВП.28) Макар че до 2003 г. те бяха под 0,5 % от БВП, от 2004 г. (с присъединяването към ЕС) паричните преводи от унгарски емигранти достигнаха 1,6 % и оттогава непрекъснато се увеличават. Вж: СВЕТОВНАТА БАНКА, Приток на парични преводи към БВП за Унгария, Св: Луис, https://fred.stlouisfed.org/series/DDOI11HUA156NWDB.
Така новият консервативен морален ред в Унгария е преди всичко продукт на икономическата организация на Европейската общност и на противоречията, които тя поражда. Той има за цел да предефинира социалните отношения, за да ги постави в услуга на прехода към капиталистически начини на производство и включването на страната в транснационалното разделение на труда. В тази перспектива добродетелният гражданин е преди всичко продуктивен гражданин. Многобройните правни и конституционни реформи, приети през последното десетилетие, до голяма степен са ориентирани към тази цел: правото да се използва като лост за преструктуриране и мобилизиране на политическата общност в защита на икономическите интереси. Макар че от 2015 г. насам мерките за изключване, насочени към мигрантите, се третират като морални проблеми в европейския политически дискурс, те всъщност са част от по-широка капиталистическа морална икономика и са артикулирани с реформи, насочени към други социални групи. Например през декември 2018 г. беше приет законопроект, позволяващ на работодателите да изискват от служителите си до 400 часа извънреден труд годишно и да отлагат заплащането на тези часове за три години, въпреки безпрецедентната вълна от протести. Реториката около приемането на законопроекта включваше твърдения, че той ще позволи на работниците да работят в страната, вместо да търсят възможности за заетост в чужбина.29) GAGYI, Agnes; GERŐCS, Tamás; SZABÓ, Linda; SZARVAS, Márton (2016 г., цитираният труд)
Друга област, в която капиталистическият морален ред се съчетава с ултраконсервативна политика, е семейното право, което през последните години претърпя няколко реформи. Законът за семейството от 2020 г. има за цел да се намеси в управлението на демографските процеси в Унгария, като насърчи ражданията. Той се корени в традиционното семейство и оценява домашния труд на жените. Консервативните роли на половете се насърчават чрез стимули (включително данъчни), които възнаграждават хетеросексуалните двойки и жените с деца. Тези поправки са съпроводени с атаки срещу общностите на ЛГБТИ+, както и с нападки срещу изследванията на пола и феминистките движения. През 2020 г. конституционна реформа забрани осиновяването от еднополови двойки и записа в Конституцията определение на семейството като „основано на брака и връзката между родителите и децата, където майката е жена, а бащата – мъж“. Осъждана в останалата част на ЕС като още едно доказателство за ретроградния характер на Унгария, можем да видим как това морализиране на сексуалността – така че тя да има за своя единствена цел социалното възпроизводство на конкурентна „нация“ – е и специфичен отговор на противоречията, породени от мястото на страната в икономическата организация на Европа и произтичащото от него транснационално разделение на труда.
Заключение
В обобщение, радикално изключващата миграционна политика на Унгария е насочена към обществен проект, който се стреми да отговори на изискванията на икономическата и политическата организация на ЕС и на глобалната икономика. Следователно, като закрепим нашия анализ в този по-широк контекст, можем да видим обща логика на широк кръг обществени политики, включително и на тези, свързани с миграцията. Това морализиране на политиката, което инструментализира радикалната антиимиграционна позиция в контекста на политическите маневри в национален и европейски мащаб, може да бъде разбрано само в светлината на материалистичен и структурен анализ на трансформациите на тези страни през последните три десетилетия.
Пояснения: