Македонска лютеница с вкус на криза

В Брюксел доказаха, че не познават добре балканските политически нрави и в частност македонските. Отвън винаги акцентираха на стабилността – тя да се гарантира, да е тихо и мирно, пък демокрацията щяла сама да си дойде. А сега се чудят защо дошлото прилича на карикатура

Айварът е сигурна зимнина, а геополитиката сервира само несигурни обещания–явно така са решили онези над 60% от македонските избиратели, които не отидоха да гласуват в референдума на 30 септември. Снимка: YouTube
Айварът е сигурна зимнина, а геополитиката сервира само несигурни обещания – явно така са решили онези над 60% от македонските избиратели, които не отидоха да гласуват в референдума на 30 септември. Снимка: YouTube

В един момент направо се бях притеснил, че интересът към български европейски паспорти в Македония ще вземе да отпадне. Защото, нали, съседите ни вече се изправят на прага на НАТО и на Европейския съюз, нищо не може да ги спре, вратите им са отворени, както всеки втори политик от Брюксел им казваше…

Имаше само едно мъ-ъ-ъ-ничко нещо, което братовчедите трябваше да направят и то бе на 30 септември да отидат до избирателните бюра и да пуснат бюлетината в рамките на референдума за новото име на страната си и за отношението си към ЕС и НАТО. Само да пуснат бюлетината, пък била тя празна или отбелязана, била тя с „не” или с „да”, та да преодолеят проклетия 50-процентов ценз, който да направи гласуването легитимно.

Нищо работа, ама после можеш да се изплезиш спокойно на посредниците, които ти искат даже вече не знам колко, но със сигурност доста евра, за да ти вземат и пробутат документите за български паспорт. И да се чувстваш и ти европеец. Ама така, както си го разбират край Вардар: Европа да си стои там, да не ни идва тук, но когато искаме, да можем да ѝ оказваме честта да я посещаваме. А пък НАТО добре би било да ни пази от албанците, ама не тези от Тирана и от Прищина, а от нашите, вътрешните, с които през лятото на 2001 си пуснахме кръв, та още не можем да забравим раните…

Шегата настрана. Дори не ми се иска да навлизам в дебрите на голямата геополитика, която сега изкарва резултатите от референдума като победа на една велика сила на терена на Македония над друга такава. Малко ли са им „Сириите” по света, за да си мерят влиянията, та се вторачиха в онези 25 000 квадратни километра, колкото е територията на бившата югорепублика.

Вярно, македонците обичат да лекуват комплексите си на малка държава без значение за световния ред с митологията, че страната им лежи на най-прекия път от Западна Европа към топлите води на Егейско море – онзи, прословутият мит за значението на Вардарската долина за европейските и световни геополитически азимути. Но да си мериш силите там, само и само да погъделичкаш патриотичната суета на местните хора, не си заслужава. Както не си заслужава и българските политици да си решават вътрешните противоречия за сметка на Македония.

На 30 септември македонците сервираха известния вече резултат, който даде възможност на всеки от двата лагера, оформили се около гласуването, да обявят своя победа или пък разгром за противника – всеки според интереса си.

Премиерът Зоран Заев заяви, че макар да са гласували едва около 37% от избирателите, целта на допитването е била изпълнена. И че с подкрепата на  онези над 660 хиляди души, които са казали „да”, той може да отиде в парламента и да поиска промени в конституцията на страната. Или както е записано в Договора от Преспа с Гърция за името, то да се смени от Република Македония на Република Северна Македония.

Премиерът Зоран Заев се постара да представи като победа онези 91% "да" в референдума, в който обаче участваха едва 37% от избирателите. Снимка: vlada.mk
Премиерът Зоран Заев се постара да представи като победа онези 91% „да“ в референдума, в който обаче участваха едва 37% от избирателите. Снимка: vlada.mk

Срещу тези 660 хиляди души обаче опозицията извади онези около 1 200 000 записани в общия избирателен списък, които предпочетоха да не излязат да гласуват. Голямо замерване с цифри настана…

А според доста снимки в социалните мрежи излиза, че най-основателната „причина” хората да не отидат да си кажат мнението чрез бюлетината била съвсем банална – имали по-важната задача да си приготвят за зимата айвар, тяхната лютеница… Даже един мой приятел от новите политически лица във ВМРО-ДПМНЕ – Петър Богоевски, който си спечели славата на един от лидерите на така нареченото реформаторско крило в тази партия, си бе пуснал снимка как с лъжица в ръка бърка червената апетитна смес. Е, все пак беше написал, че след като е свършил добре едната работа – с айвара, щял да ходи да свърши другата – да гласува… Когато се видя с него – дали в Скопие, или в София, където идва често – няма да пропусна да го питам дали поне лютеницата му наистина се е получила добра…

За някои „обяснението” с айвара може да звучи екзотично и битово, но то показва и нивото на политическото мислене. Към това трябва да добавим и сеирджийската поза, която местните хора обичат да заемат при подобни поводи – тя също е традиционна. Обичат да се чувстват важни, значими и да показват характер тъкмо тогава, когато имат най-малка полза да го правят. За вкусовете и манталитета, както се казва, не се спори.

В крайна сметка тези екзотични манталитетни особености на македонците най-вероятно ще ги заведат сега до вътрешнополитическа криза. Заев започна да изпълнява своя си предварително оповестен план да реши проблема с Договора с Гърция в рамките на институциите, тоест в парламента. Но там няма необходимото мнозинство за промяна на конституцията от две трети, липсват му някакви си десетина гласа за да ги докара до 81 от общо 120 депутати.

Лидерът на опозиционната „Единна Македония” Янко Бачев, който е в челото и на движението „Бойкотирам”, съставено от около двадесетина партии, заяви, че ако някой от депутатите на ВМРО-ДПМНЕ все пак се изкуши да гласува за договора с Гърция и за конституционните промени, „границите на Македония ще му се видят тесни”…

А из Скопие вече се въртят и слухове, че мизата за един депутатски глас в подкрепа на новото име била около два милиона евро…

Същевременно европейските политици предупреждават Заев, че липсващите му депутатски гласове трябва да дойдат не чрез купуване, а чрез убеждение. За мен подобна препоръка за пореден път показва, че брюкселските бюрократи не познават добре балканските и македонските в честност политически нрави, за които дълги-дълги години си затваряха очите. Нека припомним двете мантри на македонския преход – за стабилността и демокрацията. Онези отвън винаги акцентираха на стабилността – тя да се гарантира, да е спокойно и мирно, пък демокрацията щяла да си дойде сама. А сега се чудят защо дошлото прилича на карикатура…

Пред проблема с нужното му за промяна на конституцията мнозинство Заев се видя принуден да предложи среща с опозицията за уточняване на обща евентуална позиция. И какъв отговор получи? Три условия постави лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски: смяна на главния прокурор, ревизия на резултатите от референдума и ново правителство – техническо, временно, скроено по примера на онова, което проведе предсрочните парламентарни избори на 11 декември 2016 г. Тоест, Мицковски има предвид кабинет, сглобен от опозицията и от досегашните власти, който да проведе и сега предсрочни парламентарни избори.

Впрочем, специален интерес буди първа точка от претенциите на Мицковски – за главния прокурор. Това подсказва, че Мицковски продължава да иска амнистия за своя ментор Никола Груевски, както и за онези негови съпартийци от ВМРО-ДПМНЕ, които сега са обвиняеми по делото относно събитията от 27 април миналата година, известни като „нощта на кървавите глави”.  Става дума за патакламата в парламента в Скопие, от която останаха снимките на Заев с кървящо чело. Явно сега Мицковски залага оневиняването на Груевски и сие срещу евентуален политически компромис, който би направил…

Дори и да иска да отиде на избори, за да си премери силите и да получи или не нова легитимност за следващи промени, Заев просто няма време. Защото Алексис Ципрас, премиерът на Гърция, също няма време. Ципрас чака поне до края на тази година промените в македонската конституция да се случат, за да може и той да вкара договора за ратификация в гръцкия парламент – където, впрочем е налице отделна местна опозиция срещу него. Ципрас е пред избори, не е изключено след тях да се получи нова конфигурация на политическите сили в Атина, която да не е толкова благоприятна за решаването на спора със Скопие. Доста вероятно е да дойде Кириякос Мицотакис със своята Нова демокрация и да върне нещата с името на съседната държава в изходна точка.

Но кой ти ще мисли толкова надалеч, докато бърка айварчето…

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар