Пет дни след тежката катастрофа край Своге премиерът Бойко Борисов реши, че трима министри от кабинета му трябва да поемат политическа отговорност за случилото се. Вътрешният министър Валентин Радев, транспортният Ивайло Московски и регионалният Николай Нанков се разделиха с постовете си, гордо заявявайки, че поемат отговорност, „след като се случи този инцидент, без да имаме персонална вина, очевидно министерствата не са били в това състояние, че да ни предпазят от подобна трагедия” (Радев) и „ние сме хора с морал, затова понасяме тази отговорност като ръководители на трите структури, които имат касателство по трагичния инцидент” (Нанков).
Освен това „в сектора на пътната безопасност се прави революция с трите нови закона, които ще заменят Закона за движение по пътищата” и „броят на загиналите при катастрофи в България намалява в последните години” (Радев). Смъртните случаи в транспортни злополуки наистина намаляват през 2017 г. (8.1 на хиляда) спрямо предходните три години (с над 9 случая), но са над нивото от 2012 г. (7.8), когато тенденцията за устойчив спад спира. Това не е първият път, в който Валентин Радев подбира черешките в статистиката, така че да се представи в добра светлина – неотдавна той обясняваше как изпреварваме Финландия и Белгия в сектора сигурност.
Николай Нанков пък увери журналистите, че още в неделя са решили да поемат отговорност, но са отложили действията си с пет дни, защото събирали документи за следствието. След усилена събираческа дейност, Бойко Борисов им казал: „Стига толкова, това е денят, каквото можахте помогнахте, дадохте всички материали”.
През тези дни, докато се подготвяше да демонстрира отговорното си поведение и събираше документи, Нанков разкри, че асфалтът край Своге бил некачествен, а тестовете са правени от частна лаборатория, чието име той отказа да назове. Часове по-късно стана ясно, че лабораторията е част от групата на изпълнителя на проекта. Нима министърът не е знаел това? Ивайло Московски пък изобщо не се появи пред медиите, тъй като е в болничен.
Възможно е всичко да се е случило така, както министрите твърдят, но не е изключено да е станало онова, което се случва с повечето министри на Бойко Борисов: скандал или трагедия, последвани от хаотични действия и признаци на безпомощност, гарнирани с постоянна нерешимост за действителни промени с надеждата нещата да отшумят от само себе си. Ако това не стане до няколко дни, премиерът се намесва с единственото решение на всички проблеми в държавата – смяна на бушони.
Ще започнем ли да строим по-качествени пътища с повече средства, събрани от по-високи данъци за бизнеса и богатите граждани? Няма. Ще оценяваме ли кандидатите по нещо повече от цената, която предлагат? Едва ли. Ще плащаме ли за независим качествен контрол? Та това само може да забави прерязването на лентата. Ще създадем ли обществени строителни предприятия, лишени от стимул за печалба и корупция? Немислимо. Очевидно правителството не може да направи почти нищо в тази ситуация, освен да накара някои министри да поемат политическата отговорност.
Същото се случи със социалния министър Бисер Петков, който бе уволнен, защото не можа да махне един проблем (протестите на хората с увреждания) от главата на премиера твърде дълго време. Тогава протестиращите реагираха единодушно, че смяната на бушони не решава техните проблеми и министърът бе върнат. Впрочем, този проблем вероятно ще се завърне с пълна сила в следващите седмици след приемането на новата наредба за медицинска експертиза. По същия начин временно в оставка бе и министърът на енергетиката Теменужка Петкова, докато отшумят страстите около скандалната продажба на ЧЕЗ. Освен това можем да научим всичко за състоянието на здравната система по честотата, с която министрите там дават накъсо. По всичко личи, че наесен се задава ново сътресение в този сектор.
Можем да очакваме и още поемания на отговорност, което вече е правителствен евфемизъм за паническо напускане на потъващия кораб, както разказът за стабилността идва да опише хаотичните действия на министрите и произволния начин, по който премиерът ги подменя. Единствената точка на стабилност в бурята от скандали е самият Бойко Борисов. И това ще е така, докато някой не му подскаже, че все още води в социологическите проучвания, но това няма да продължи дълго. Подобно на първите му две правителства и това ще носи ореола на стабилността до самия си внезапен, объркан и неизбежен разпад.
About The Author
