В категории:България

Радев: Общество, което загърбва солидарността, се обрича на духовен фалит

Церемонията по заклеването на новоизбрания президент не мина без провокации и парламентарен скандал

Новоизбраният президент Румен Радев и неговият вицепрезидент Илияна Йотова положиха клетва пред Народното събрание. Официалната церемония беше уважена от действащия президент Росен Плевнелиев, министър-председателя в оставка Бойко Борисов, главата на българската православна църква патриарх Неофит, депутати, министри и дипломати.

Секунди след като се закле с ръка върху Конституцията на България, Румен Радев произнесе и първата си реч пред парламента, като благодари за доверието „да бъде президент на държава с тринадесет века история и многолик народ, в който столетия съжителстват етноси и религии, но отказват да се смирят политическите страсти“. Страстите в приключващия своята работа 43-ти парламент пък се разразиха още по време на речта на Радев, като част от депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт дори напуснаха преждевременно залата.

Пред погледа на дипломати от цял свят, медии и десетки гости, още от самото начало на речта на новоизбрания държавен глава, част от депутатите трудно запазваха мълчание и коментираха на висок глас в пленарна зала изявлението на Радев. Наложи се председателят на парламента Цецка Цачева да направи забележка на отиващите си народни представители, а на няколко пъти Румен Радев правеше паузи в своето изявление поради шума в залата.

Кулминацията в тази атмосфера настъпи след действията на депутата от Реформаторския блок Гроздан Караджов, който се изправи на мястото си и заяви, че Радев е проявил неуважение към депутатите, като е сричал и очевидно не е прочел предварително своята реч. Репликата му от място предизвика смях и одобрителни възгласи сред част от колегите му, а представители на Патриотичния фронт демонстрираха своето отегчение от речта на висок глас. В крайна сметка Радев не подмина тези подмятания и се обърна към депутатите с репликата „имате още една седмица“, след което продължи със своето слово, а нетърпеливите депутати напуснаха възмутени залата.

Репликата на Радев, че на този парламент остава само една седмица работа, бе приета от някои депутати като заплаха

Думите на Радев се превърнаха в основна тема на журналистически интерес след края на официалната церемония. В кулоарите на парламента Гроздан Караджов дори провидя „заплаха“ в тях и нещо повече – намекна за импийчмънт, макар Радев все още да не е встъпил в длъжност официално. „Заради заплахата към народните представители трябва да се иска импийчмънт на Румен Радев“, коментира Караджов. Според него Радев със своята „заплаха“ Радев е демонстрирал „неуравновесен характер“ и такъв човек „не може да бъде обединител на нацията“. Караджов стигна още по-далеч и нарече избраният с над 2 милиона гласа президент „новоизлюпен“, като още веднъж го обвини, че е сричал докато чете речта си.

Речта на новия президент е била „празна и е приспала аудиторията“, заяви от своя страна лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който изглеждаше като един от най-отегчените депутати по време на изявлението на петия президент. Той остана недоволен, че в речта на Радев не се е чула „нито една добра дума за Народното събрание през тези две години“. С поставения срок от една седмица на 43-тия парламент, който Радев по Конституция трябва да разпусне, новият президент според Симеонов е „торпилирал“ заявката си да бъде обединител на нацията.

Сходна теза защити и председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, според когото един президент трябва да знае, че може да бъде провокиран, но въпреки това трябва да запази самообладание. „Вълнението и притеснението е огромно. Това по никакъв начин не го извинява за тази изпусната реплика“, каза вторият човек в ГЕРБ.

Изявление пред медиите не пропусна да даде и премиерът Бойко Борисов, който обяви, че е дошъл, за да покаже уважение и се надява то да е взаимно в следващите месеци. „Днес е тържествен ден, имаме нов президент и вицепрезидент нека малко се порадваме на тоя ден и да подходим с оптимизъм“, призова Борисов. Президентът Росен Плевнелиев запази мълчание пред медиите, а неговият предшественик Георги Първанов коментира, че за съжаление Радев не е получил не просто 100 дни, а дори 100 минути толеранс.

В своята реч, продължила около 25 минути, Румен Радев отчете, че от „панорамен поглед“ страната ни е изпълнила програмата на историческия преход с преминаването от планова към пазарна икономика и влизането в Европейския съюз и НАТО, но „погледът на обикновения гражданин вижда друго“. „Свикнахме да гласуваме, ала мнозина днес не виждат смисъл да го правят. Примирихме се с изборните злоупотреби. Имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България. Появиха се бизнес-партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации. Партийната генетика в зората на прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГМО-кухня. А отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатна почва за популизма. Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем“, заяви новият президент на България.

Говоренето по външнополитически въпроси е едно от нещата, с които новият президент се разминава с правителството и предшественикът си

Според Румен Радев, проведеният заедно с изборите за държавен глава референдум, макар и без да прескочи прага за валидност, е показал, че българите искат личности в парламента и ограничаване на партийните субсидии. Той обаче предупреди, че промените в Изборния кодекс трябва да са такива, че да не създадат повече проблеми, отколкото се опитват да решат. Поправките в съответните закони според Радев трябва „да предложат на гражданите избор между личности, но и да не оставят стотици хиляди българи без политическо представителство“, а „парите за партиите следва да се ограничат чувствително, но с ясното съзнание, че лишени от разумно финансиране, партиите ще станат още по-зависими от лобисти и външни фактори“.

Като „структурен проблем на българското общество“ Радев определи липсата на справедливост. „Тя е навред: в драматичната пропаст между бедни и богати, в контраста между столицата и селата, в окаяното състояние на българския Северозапад, в чувството за социална обреченост, в безнаказаната корупция и злоупотребата с власт. Несправедливостта е сред основните мотиви за емиграция“, подчерта той. В своята реч Румен Радев не пропусна да повдигне въпроса и за реформа на съдебната система, която бе сред акцентите и в предизборната му кампания.

Според него „съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание и да постигне ясни цели: бързо, справедливо и независимо правосъдие“, но същевременно „само промяната в структурата на съдебната власт няма да реши проблемите в правораздаването„. Необходим е комплексен подход: усъвършенстване на процесуалните закони, осигуряване на необходимия брой магистрати, повишена отговорност в системата, решителни антикорупционни мерки, призова Радев.

Новоизбраният президент обаче подчерта, че „съдебната реформа не трябва да се възприема като панацея за справянето с недъзите в обществото ни“ и без обединените усилията на институциите, партиите и гражданските структури и без непримиримостта на обществото, няма как да се справим с корупцията и престъпността. „Шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село без училище и без доктор“, каза Радев, според когото сянката на несправедливостта лежи и върху двете най-важни социални системи: здравеопазването и образованието. „В здравеопазването отчитаме все повече отделяни средства, но обикновеният пациент често се сблъсква с доплащане, чакане и некачествени здравни услуги.“

По отношение на образованието Радев заяви, че то би трябвало да съдейства за равния старт на българските деца, независимо от материалното състояние на семействата, но уви, тук също обикновеният българин се сблъсква с формален учебен процес и доплащане. „Резултатите са ранно отпадане и функционална неграмотност“, предупреди той.

Румен Радев категорично се противопостави на идеята, че „единствен пазарът трябва да определя финансирането“ в сферата на науката, което на няколко пъти беше застъпено като теза от финансовият министър Владислав Горанов и председателя на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова от ГЕРБ. Радев определи това внушение като „невежество“. „Ред научни занимания нямат непосредствена пазарна проекция, но са жизненоважни за обществото. Длъжни сме да съхраним и развием научния потенциал на България чрез стимулиране на работните връзки между студенти и учени и адекватно финансиране на научните програми“, посочи той.

Подкрепеният от БСП победител в президентските избори се обяви за държавна подкрепа и в сферата на културата. Според него такава подкрепа „е наложителна за оцеляването и развитието на нашата култура в епохата на глобализация“. Българският преход е съвпаднал с триумфа на пазарната икономика в цял свят, но е трудно да се каже, че българската икономика е пазарна към днешна дата, отбеляза Радев. „Механизмите за защита на конкуренцията очевидно работят зле, картелизацията е осезаема в много сфери. Потребителската защита е недостатъчно обезпечена от закона. Административните тежести спъват бизнеса. Обществените поръчки остават една неразследвана тема“, заяви той.

„Днес е тържествен ден, имаме нов президент и вицепрезидент нека малко се порадваме на тоя ден и да подходим с оптимизъм“, призова Борисов.

Макар българската икономика да изглежда устойчива, а данъците – ниски, обикновеният гражданин виждал друго. „Десетки хиляди българи са на гурбет, за да изхранват семействата си. Липсата на действена регионална политика води до икономическа и социална некроза на обширни региони. В много села се завърна вересията. Корупцията и несигурната нормативна среда възпират чуждите инвеститори. Погазването на социалните права е ежедневие. Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас. От нея избуява и престъпността“, коментира Румен Радев.

Той се обяви за „реална конкуренция и ограничена, но действена регулация“ по отношение на бизнеса. Преходът е тежко изпитание за българите, заяви Румен Радев, според кого „в пустинята на прехода не бива да изоставяме по-немощните и най-бедните“. Икономическата логика, според която слабите хора са в тежест на обществото, трябва да отстъпи пред разбирането, че тъкмо слабите поддържат будна нашата човечност, подчерта той и добави, че „общество, което загърбва солидарността, се обрича на духовен фалит“.

По отношение на външната политика Радев посочи, че членството в ЕС и НАТО е „стратегически избор, който не трябва да бъде поставят под въпрос“, но ефективното членство предполага „ясно осъзнаване и последователно отстояване на националния интерес в рамките на двете семейства“. Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното, да бъде отворена към света и да печели приятели и партньори, а не врагове, настоя той. „Убеден съм, че обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена. Противното би значело непростима загуба на историческо време. Отговорът на всички кризи е в солидарните ни усилия за тяхното преодоляване“, каза Радев, припомняйки напускането на ЕС от страна на Великобритания и нарастването на антиевропейските настроения.

Радев още веднъж се обяви за „укрепване на границата на страната ни, пресичане на нелегалния трафик на хора и за ограничаване на броя на нелегалните мигранти на наша територия“. България трябва да настоява и за ревизия на Дъблинското споразумение, което отрежда на периферните държави от съюза ролята на буферна зона. Според Румен Радев кризата между ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга е очевидна, но засилването на конфронтацията не е път за нейното решаване. „Ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаването на кризата с механизмите на съюзите, в които членуваме. Вярвам, че резултатите от президентските избори в САЩ и новата политическа конюнктура в света, дават надежда за скорошно възстановяване на диалога“, заяви Радев, повтаряйки своята теза от скорошното интервю пред France24.

Румен Радев ще встъпи в длъжност официално на 22 януари след церемония по предаване на властта в Президентството на България. Той ще бъде посрещнат на входа от Росен Плевнелиев, двамата ще проведат среща, а след нейния край Радев ще изпрати отново през парадния вход своя предшественик. 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар