Румен Радев и Илияна Йотова ще се кандидатират заедно за втори мандат като президент и вицепрезидент. Това обяви настоящият държавен глава по време на изявление в президентството, обявено като отчет за четирите години от първия му мандат.
„Считаме за свой дълг да обявим още сега намерението си да се кандидатираме за втори мандат като президент и вицепрезидент на България“, заяви Радев след изложението си, в което очерта основните според него проблеми и страната и необходимите промени. Той добави, че формата на издигане на кандидатурата ще бъде ясна в указания от закона срок, а ранният анонс ще даде възможност на политическите актьори да се позиционират спрямо огласените принципи. Това, по думите на Радев, ще помогне на българските избиратели „да направят информиран избор между статуквото и алтернативата“.
„Най-важната непосредствена национална цел е укрепването на държавността. Нейното постигане изисква решителни действия от легитимен парламент и отговорно правителство за демонтаж на порочния управленски модел, утвърждаване на върховенството на правото, неутрализиране на концентриралото огромен ресурс и власт задкулисие, пресичане на корупцията и връщане на гражданите в управлението“, заяви в началото на своето изявление президентът.
И добави, че „България се нуждае от мощна политическа алтернатива с решимост за постигане на тази първостепенна цел“. По думите му, без укрепване на държавността, всякакви нови управленски конфигурации и техните политики са обречени на провал, а страната ни ще продължи да заема последните места по стандарт и качество на живот в ЕС.
На журналистически въпроси, свързани с неговото издигане и партийната подкрепа за кандидатурата му, Радев че, към този момент не е водил разговори с никоя партия за подкрепа, но очаква такава от „българските социалисти“. „Да, с г-жа Йотова очакваме, че ще бъдем отново заедно с българските социалисти. Не съм водил разговор с партии за подкрепа. Социалистите, които издигнаха кандидатурата ми през 2016 г., имат право да се произнесат първи“, каза той.
На президентските избори през 2016-та година Румен Радев спечели гласовете на 973 754 български граждани на първи тур – около 130 000 гласа повече от Цецка Цачева, с която се явиха на балотаж. Там за Радев гласуваха 2 063 032 души, а за Цачева близо 800 000 по-малко.
„2020-та бе годината на българското събуждане. Хората скандираха „Мутри, вън!“ и поискаха да вземат бъдещето на България в свои ръце. Парламентарните избори през април поставят гражданите пред дилемата дали приемат или отхвърлят днешния модел на властта: еднолична, задкулисна, репресивна и корумпирана, разхитителна и несправедлива към обикновения българин. От началото на мандата ни като президент и вицепрезидент се сблъскахме с пороците на този модел, който концентрира властта в ръцете на министър-председателя и тесен кръг лица от неговото обкръжение. Този властови модел води към разпад на държавността“, отбеляза Румен Радев.
Президентът коментира, че „при липса на решителни действия за укрепване на държавността съществува риск след предстоящите парламентарни избори да се стигне до обичайните пазарлъци между партии, които да доведат до правителство на задкулисието под благовидния предлог на национално обединение, национално спасение, експертен кабинет или друга подобна формулировка“.
Гарантирането на честни и достъпни избори беше сред акцентите в посланието на президента, озаглавено от него и екипа му като „Послание за нова България“. Според Румен Радев са необходими неотложни реформи на Изборния кодекс и воля за гарантиране на доверие в изборния процес, както и постигане на висока избирателна активност чрез актуализация на избирателните списъци, видеонаблюдение и излъчване в реално време на преброяването на бюлетините и оформянето на протоколите, 100% машинно гласуване, дистанционно гласуване за българите в чужбина и създаване на МИР „Чужбина“, прозрачност в работата на изборната администрация и „Информационно обслужване“, справедлив достъп до медийно отразяване в предизборната кампания.
Относно посочената дата за изборите – 4 април – резидентът заяви, че не вижда проблем и не смята, че съвпадението с Великден за католиците и арменците ще бъде проблем за вота: „Не датата мотивира хората за изборите, а техните политически и икономически виждания.“
Държавният глава открои необходимостта и от конституционни и законови промени, с които да бъдат укрепени държавността и върховенството на правото. Промените трябва „да гарантират гражданското участие в държавното управление, независимостта на съдебната власт в служба на справедливостта и обществения интерес, оптимизиране на структурата и функциите на ВСС, ефективна, отговорна и почтена прокуратура, както и подчинение на магистратите единствено на закона“, настоява той.
Без да дава директен отговор, Радев намекна, че вероятно ще наложи вето на силно оспорвания от експертите, но ударно прокаран през парламента, законопроект на управляващите за поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, с които беше въведена фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор. Той нарече предложението „екзотично“ и увери, че ще се отнесе към него с цялото подобаващо внимание: „Бъдете сигурни, че правният ми екип ще получи истинско професионално наслаждение, докато се занимава с този казус.“
Според президента законовите промени е необходимо да допринесат за „ефективното разделение на властите, за повече прозрачност и предвидимост на законотворческия процес и пресичане на лобисткото законодателство“.
Румен Радев демонстрира и че е силно загрижен за „собствеността и честната конкуренция на бизнеса“, които по думите му се нуждаели от „засилена защита“. „Корупцията трябва да бъде безкомпромисно преследвана без оглед на политическата принадлежност и общественото положение на извършителите. Ако това не се случи, всяко следващо управление може да гледа на властта като източник на безнаказано облагодетелстване, а порочният управленски модел и олигархията ще продължават да се възпроизвеждат“, посочи държавният глава.
Президентът призова и за разширяване на механизмите за прозрачност и отчетност, за да бъдат пресечени злоупотребите с власт и кражбите. За целта разходите на правителството трябва да бъдат винаги обосновани с разчети за очакваните ефекти, а за постигането на зададените цели е необходимо управляващите да представят отчети. В отговор на журналистически въпроси, Радев критикува липсата на отчетност, финансова обосновка и очаквани резултати от продължението през България на проекта „Турски поток“.
Ролята на парламента като орган за контрол над Министерския съвет трябва да бъде засилена, подчерта още държавният глава. За целта е необходимо блиц-контролът да бъде възстановен, а разходването на бюджетен излишък да става само след одобрение от Народното събрание. Гражданският контрол също трябва да бъде засилен чрез реално електронно управление, прозрачност и отчетност на всички публични разходи, излъчване онлайн на работата на комисиите за обществени поръчки над определен финансов праг, както и на заседанията на КЗК.
„Необходимо е създаването на актуален регистър за всички концесионни договори и анексите към тях и осветляване на кредитното портфолио на ББР. В интерес на прозрачността всички договори и споразумения с контрагенти, сключени до момента от държавните фирми, страни по договори за вътрешно възлагане (in-house), както и на плащанията по тях, трябва да бъдат публикувани. Необходимо е и ограничаване на обхвата и обема на договорите за вътрешно възлагане“, смята президентът.
„Проектите в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България трябва да бъдат определяни при ясни критерии и публичност, така че да способстват за модернизация на страната, а не само за усвояване на средства“, призова Румен Радев. По думите му е необходимо и въвеждането на ефективни проверки на лицата, заемащи висши публични длъжности и свързаните с тях лица за съответствие между законните им доходи и стандарта им на живот.
В посланието си президентът призова и за „гарантиране на свободата на словото чрез прозрачност на медийната собственост, финансова независимост на обществените медии от управляващите и спазване на професионалните и етични стандарти“.
„Изминалото десетилетие показа какво не трябва да бъде управлението на страна-член на ЕС и въобще – на една съвременна демократична държава. От решаващо значение за доверието в институциите са моралът, културата и компетентността на бъдещите управляващи. За това е необходимо излъчване на нов тип управление, чиито качества да бъдат синтез на почтеност и компетентност“, заяви държавният глава.
Президентът и вицепрезидентът предлагат на политическите сили, спечелили доверието на избирателите да управляват страната, да постигнат консенсус за формулирането и прилагането на „пакт за почтеност, професионализъм и компетентност по отношение на номинираните за високи управленски длъжности“.
Видео от изявлението и пресконференцията на Румен Радев:
