В категории:Анализи / Свят

Тръмп се заканва, че Асад ще плати “висока цена” – но това няма да промени нищо

След като сегашният президент на САЩ осъди боязливостта на предшественика си Барак Обама да използва военна сила срещу сирийското правителство, Вашингтон вероятно се готви да предприеме нещо, съответстващо на заплахите

Доналд Тръмп. Снимка: Ройтерс

Патрик Кокбърн, Independent

Различните кризи в Близкия Изток започват да се преплитат и да се заразяват една друга. Израелски самолети изстреляха ракети по сирийската военна база T-4 в близост до град Хомс в понеделник, докато други израелеки самолети бомбардираха Газа. Президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да реши дали да нареди удари срещу сирийските правителствени сили като наказание за предполагаемия обстрел с хлорен газ срещу град Дума в Източна Гута миналата събота.

На Тръмп ще му е трудно да не направи нещо впечатляващо, след като порица “животното Асад” в Twitter и се закани сирийският лидер “да плати висока цена” за газовата атака. Тръмп осъди и предшественика си Барак Обама за неговата боязливост да използва военна сила срещу президента Башар Асад, така че САЩ може да решат да предприемат нещо грандиозно.

По-съмнителното е дали щатските военни удари биха имали някакъв ефект в дългосрочен план. В много отношения политическата ситуация на терен в Сирия се стабилизира, като Асад затвърждава контрола си над повечето населени територии на страната. Последните бунтовници биват евакуирани от Източна Гута, намираща се в покрайнините на Дамаск. Сирийски войници и бронирана техника се подготвят за щурм на бастион на ИДИЛ на юг от столицата.

Сирия е разделена на три зони с различен размер. Правителството на Асад, подкрепяно от Русия и Иран, контролира по-голямата част от страната. Сунитски арабски групировки, подкрепяни от Турция държат провинция Идлиб, наскоро завзетия Африн и пограничната територия на Север от Алепо. На Север и Изток от Ефрат един голям триъгълник от територия е контролиран от кюрдите и около 2000 щатски войници, които могат да разчитат на значителна въздушна подкрепа. Дори тежки щатски еднократни бомбардировки не биха променили значително този баланс на силите.

Остава мистерия защо Асад би провокирал САЩ и европейците точно в момента на победата му в околностите на Дамаск, когато повечето бунтовници се подготвят да се предадат или вече са го направили. Трябва да се отбележи, че руският външен министър Сергей Лавров заяви, че руски експерти са успели да влязат в болницата в Дума и да интервюират свидетели – което подсказва, че градът вече се е предал. Лавров заяви, че “нашите военни специалисти са посетили мястото… и не са открили никакви следи от използване на хлорин или други химически субстанции срещу цивилните”.  Държавният департамент на САЩ обаче заявява, че сирийските сили са отказали достъп на международни експерти.

Разбира се това, че би било изключително глупаво за сирийското правителство да извърши атака с отровен газ в този момент, не означава задължително, че не са го направили. Както при много други жестокости в сирийската война, винаги има място за съмнение какво всъщност се е случило поради липсата на независимо и безпристрастно отразяване и разследване.

Тръмп открива, че има лимити за силата на САЩ в Сирия, която разчита основно на въздушни удари, докато кюрдските отряди за народна отбрана YPG действат като наземна сила. Но след падането на техния анклав Африн, кюрдите се мобилизират, за да удържат турската армия и нейните арабски съюзници, много от които джихадисти. В дългосрочен план кюрдите разчитат на сделка с Асад и нямат намерение да воюват с него. Като цяло инстинктът на Тръмп да излезе от Сирия е разумен, а интервенционалистките амбиции на западните външнополитически елити разчитат основно на пожелателно мислене.

Това, което прави текущата ситуация дори по-опасна, отколкото изглежда, са многото скрити карти. Тръмп е в явно противоречие с Пентагон относно идеите за военно изтегляне на САЩ от Сирия, след като ИДИЛ са окончателно елиминирани. Никой не знае каква ще е окончателната форма на щатската политика – и дали изобщо ще придобие конкретна форма, или ще остане също толкова променлива.

Вашингтон може и да стена по-агресивен след встъпването в длъжност на новия съветник по националната сигурност Джон Болтън и на новия държавен секретар Майк Помпео. Бързото пропадане на техните предшественици обаче може да служи като аргумент, че тези “супер ястреби” ще имат по-малко свобода да налагат влиянието си, отколкото те самите се надяват, а много други се опасяват.

За Израел последната криза в Сирия идва като полезно отклонение на вниманието от ексалиращата криза в Газа, макар че последната няма просто да изчезне. Двата израелски F-15 изстреляха ракетите си срещу сирийската база от ливанското въздушно пространство, което показва известна степен на предпазливост. На фона на това как Асад става все по-силен и поставя под контрол все по-големи части от Сирия, Израел иска да покаже военните си мускули. Това обаче не означава задължително, че Израел иска да води война срещу Сирия или Хизбула, въпреки войнствената реторика, идваща от всички страни.

Докато се приближаваме към 12 май – когато Тръмп трябва да реши дали САЩ ще се изтеглят ефективно от иранската ядрена сделка – различните кризи допринасят за повишаването на политическата температура в региона. В една толкова сложна ситуация, дори никоя страна да не иска по-мащабна война, може лесно да се стигне до такава.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар