Обявлението на Тръмп, че Джон Болтън ще замени ген. Х.Р. Макмастър като съветник по националната сигурност, макар и обезпокоително, не е особено изненадващо. В крайна сметка е известно, че Болтън вече се е явявал на кастинг за висока позиция в администрацията. Малко след изборите през ноември 2016 г. той е интервюиран от Тръмп за позицията държавен секретар, но позицията му е отказана, защото новият президент не го е харесал за тази позиция (и по-конкретно – не е харесал мустаците му).
По онова време един анонимен източник коментира пред Wahington Post, че Тръмп, чиято вулгарност иначе е очевидна, всъщност много държи на естетиката. “Можеш да му представиш човек, който е много квалфициран за работата, но ако не изглежда подходящо, няма да я получи”. Така че Болтън бе принуден да чака и през следващите 14 месеца да доказва, че заслужава място в администрацията от трибуната си във Fox News.
Назначаването на Болтън идва скоро след като Тръмп уволни държавният секретар Рекс Тилерсон и номинира за мястото му досегашния директор на ЦРУ Майк Помпео. За нов ръководител на разузнавателната агенция бе посочена Джина Хапсел, известна с това, че е ръководела таен център за изтезания в Тайланд. Тази троица ще се присъедини към твърдолинения министър на отбраната Джеймс Матис, с което ще се се създаде нещо като Квартет на войната – който почти със сигурност ще насочи армията на САЩ към повече ненужни конфликти в чужбина.
Това идва в момент, в който Съединените щати водят поне девет необявени войни по целия свят. Проектът “Цената на войната” на университета Браун посочва, че между 2015 г. и октомври 2017 г. САЩ са провеждали бомбардировки и удари с дронове в седем държави и са пратили войски в още 15.
И сега в микса се включва и Джон Болтън.
Дори един бърз поглед върху заявленията на Боплтън по някои основни външнополитически въпроси дава причини за сериозно притеснение.
За Иран: Болтън отдавна е един от най-откритите и понякога налудни опоненти на ключовото ядрено споразумение с Иран, което по думите му е “стратегически провал за Съединените щати”. След като щатският посланик в ООН Ники Хейли атакува споразумението в реч пред неоконсервативния Американски предприемачески институт миналия октомври, Болтън заяви следното: „Иранската сделка може и да не умря днес, но ще загине в скоро време”.
В свой коментар за Wall Street Journal през януари Болтън написа, че “официалната политика на Америка трябва да е да сложи край на ислямската революция в Иран от 1979 г. преди 40-тата ѝ годишнина. Арабските държави няма да коментират въпроса, но ще приветстват този подходи и може дори да помагат за финансирането му… Признаването на един нов режим в Иран през 2019 г. ще изчисти срама от това, че дипломатите ни някога бяха държани за заложници в продължение на 444 дни. Бившите заложници могат да прережат лентата на новото щатско посолство в Техеран”.
За Северна Корея: През февруари Болтън публикува друг коментар в WSJ, озаглавен „Законовото оправдание да ударим Северна Корея първи”, в който защитава идеята за превантивна война. “Опонентите на превантивния удар спорят, че такова действие не е оправдано, тъй като Пхенян не представлява “непосредствена заплаха”. Те грешат. Заплахата е непосредствена, а аргументите против превантивния удар се основават на погрешна интерпретация на стандарт, който произтича от времената преди ядрените оръжия и балистичните ракети”.
Имитирайки аргумента на Кондолиза Райс за “гъбовидния облак”, който предшества войната в Ирак, Болтън настоява, че “предвид пропуските на щатското разузнаване за Северна Корея, ние не трябва да чакаме до последния момент. Това ще доведе до риск удара да е след като Северът вече има ядрени оръжия, които може да изстреля – много по-опасна ситуация”. За месец май са насрочени тристранни преговори между Тръмп, южнокорейския президент Мун Дже-Ин и севернокорейския лидер Ким Чен-Ун.
За контрола на въоръжението: В своите мемоари, носещи не особено завоалираното заглавие “Капитулацията не е опция. Да защитаваш Америка в Съединените щати и чужбина”, Болтън си приписва заслугата за изтеглянето на Вашингтон от споразумението за противоракетна защита от 1972 г. Болтън отхвърля този договор като “останка от Студената война, която на практика е възпрепятствала както Русия, така и САЩ да разработят национални системи за противоракетна отбрана”.
Влизането на този човек в Белия дом идва в момент, в който Съединените щати и Русия са въвлечени в нова, дестасбилизираща оръжейна надпревара, която до голяма степен произтича от решението на САЩ да се изтеглят от това споразумение. Освен това Болтън е призовавал САЩ да се изтеглят и от договора Нов СТАРТ от 2010 г. По време на консервативна конференция през миналата година Болтън е заявил, че “следващата стъпка в двустранните отношение с Русия за тази администрация е да отмени новия договор СТАРТ, така че да можем да имаме ядрена възпираща сила, която да е равна на нуждите ни за предотвратяване на бъдещ конфликт”.
Новият “Квартет на войната” в администрацията означава, че Тръмп е наблъскал висшия ешелон на националната сигурност с най-безразсъдните и милитаристични кандидати, които е успял да намери.
Дали нещата могат да станат по-лоши от това? Скоро може да разберем.
