Как „Бясното куче“ стана американският министър на войната

Армията на САЩ под командването на Тръмп бързо се превръща в изключително опасна и безконтролна машина. Генералите вече имат свободата да са съдии и екзекутори на всеки, когото преценят като враг

Джеймс Матис (James Mattis), снимка: Укимедия Комънс (Wikimedia Commons).
Джеймс Матис (James Mattis), снимка: Wikimedia Commons.

Нека хвърлим един поглед към близкото минало (още преди оранжевата контрареволюция в САЩ да е добила сегашната си инерция), когато статутът на Тръмп като победител в първичните избори на републиканците започна да тревожи както консервативната, така и либералната върхушка. Точно тогава няколко личности се очертаха като възможни „спасителни пояси” срещу нарастващата неизбежност на позорното шоу „Тръмп-Клинтън”. Една от тези личности, чието спрягане за кандидат-президенти вече всички са забравили, беше бившият 4-звезден генерал Джеймс Матис, известен с прозвището си „Бясното куче“. Добре е да му обърнем малко внимание, защото точно този човек, сега министър на отбраната, който тогава бе ухажван от „анонимна група консервативни милиардери” и от бивши съветници на семейство Буш, днес изглежда движи военната машина на САЩ.

Според информация на „Дейли Бийст“, милиардерите са били около дузина и са определяни като „влиятелни дарители” и „свързани с политиката милиардери с дълбоки джобове и консервативен уклон”. Потенциалът на президентството на Матис, макар самият той не беше склонен да се включи в надпреварата, мотивира много неоконсерватори.  Уилиям Кристол предложи на страниците на „Уиклий Стандард“, Матис да бъде номиниран за президентската надпревара от група консервативни стратези, разработили план той да участва в изборите като независим кандидат. Но неговата кандидатура така и не бе издигната – очевидно това не се е оказало необходимо. Всъщност анонимните консервативни милиардери, които се опитваха да коронясат Матис за президент изглежда са доволни, тъй като бившият генерал спечели значителен контрол над военните сили на изпълнителната власт като безпрецедентен подарък от страна на властта.

По време на кампанията Тръмп не изглеждаше вероятно, че ако бъде избран, той ще даде каквато и да е част от властта на генералите, които той редовно и с охота критикуваше. Предполагаше се дори, че ще ги уволни веднага щом заеме президентския пост. Въпреки това позицията от кампанията на Тръмп бързо започна да се смекчава след встъпването му в длъжност и той назначи Матис на поста министър на отбраната. Но Тръмп продължаваше да предлага реторика, която висшите военни в Пентагона намираха за обезпокоителна, а това означаваше, че няма да мине много време до ултиматума, който генералитета ще отправи към Тръмп.

В началото на март Дифенс Уан“ (портал, посветен на американските военно-политически въпроси) публикува любопитна статия под заглавието „Победител или не, изглежда, че Тръмп не слуша своите генерали”, която най-вероятно трябваше да придаде яснота на „смесените послания” между военното командване, от една страна, и Тръмп и неговия кръг, от друга, относно това как най-добре да се „противопоставят на тероризма“ и конкретно на Ислямска държава. Авторът на статията, обаче, дава ясно да се разбере, че генералите пренебрегват по-голямата част от решенията и действията на Тръмп, което кара журналиста Кевин Барън да отбележи, че генералите на Тръмп „все повече звучат, сякаш те всички заедно работят за различен президент”.

Оплакванията на военните варират от финансирането (въпреки, че Тръмп увеличи бюджета за отбрана с 54 милиарда долара) до неговата „непредсказуемост”. Генералите са заплашили да подадат оставки в знак на протест, ако Тръмп не започне да се вслушва в съветите им и не приеме плана им за битка с Ислямска държава. Да добавим, става въпрос за план, който е бил съставен като продължение на т. нар. „Доктрина Обамакоето също пояснява „Дифенс Уан“.

Президентът Тръмп обсъжда текущите военни операции с генерал на американската морска пехота Джоузеф Ф. Дънфорд младши, председател на генералния щаб Йозеф Вотел, командир на Централното командване на САЩ и генерал Реймонд А. "Тони" Томас, командващ специалните операции на САЩ в щабквартирата на ЮЕССЕНТКОМ (USCENTCOM) на военновъздушната база "Макдил". Снимка: Укимедия Комънс (Wikimedia Commons)
Президентът Тръмп обсъжда текущите военни операции с генерал на американската морска пехота Джоузеф Ф. Дънфорд младши, председател на генералния щаб Йозеф Вотел, командир на Централното командване на САЩ и генерал Реймонд А. „Тони“ Томас, командващ специалните операции на САЩ в щабквартирата на Централното командване на военновъздушната база „Макдил“. Снимка:Wikimedia Commons.

Генералите също така са изразили и известно недоволство заради увеличението на бюджета на Пентагона, което те приемат за недостатъчно, и ясно са заявили своето желание за повече независимост. Генерал Тони Томас от Командването на Американските специални части казва пред „Дифенс Уан“, че „ако не си върнем обратно управлението на военните операции, това ще бъде дълга битка”. В заключение в статията се посочва, че това „какво казват генералите има значение, а това, което казва Тръмп за тях и препоръките им, е объркващо. Действията на новия президент ще са по-важни от думите му.”

Не отне много време действията на Тръмп да започнат да говорят по-ясно от неговата „непредсказуемост”. Само дни след статията в „Дифенс Уан“ относно недоволството на генералите, цитирания вече „Дейли Бийст“ публикува статия със заглавието „Генералите могат да провеждат нови атаки срещу Ислямска държава без одобрението на Тръмп”. В нея се казва, че „президентът Доналд Тръмп е дал сигнал, че иска неговият Секретар на отбраната, генералът в оставка Матис, да има свобода да осъществява мисии, които са с времево чувствителен хоризонт.”  

Според статията Тръмп е съобщил, че би искал да „действа повече като изпълнителен директор, какъвто е бил в частния сектор, и да делегира още повече права на Матис, което може да означава пренаписването на една от секретните директиви на президента Обама относно потенциално смъртоносните операции в страни, в които САЩ не участва официално в сражения. По същество новият модел на командване, който се създава, включва „пределегиране на права на Матис, чиято власт може да обхване военните на много по-ниско ниво по командната верига до три-звездните генерали, които ръководят Американските специални части. Елитните части ще могат да се задействат, като информират национално-отговорния оперативен апарат, но без да трябва да изчакват неговото разрешение”. Казано по друг начин, Белият дом все още ще бъде информиран за военните операции, но няма да бъде командващ орган на американските войски.”

Откакто Тръмп за първи път даде сигнал за своя план да даде на Матис и на Пентагона правата на военното командване на собствените им операции, действията на американските военни са във видимо противоречие с обещанията му по време на кампанията – включително разгръщането на флотилии в Южнокитайско море и Южна Корея, разгръщането на войски в Сомалия, Сирия и Ирак и американската бомбардировка на сирийски правителствен обект.

На 14 април „Уол Стрийт Джурнъл“ съобщи, че Тръмп би искал да даде на генералите „повече свобода при вземането на решения” в борбата им срещу Ислямска държава. В съобщението се казва, че „тъй като администрацията на президента Доналд Тръмп ги подтиква да взимат повече бойни решения сами, американските висши командири прилагат визията, изразена от Секретаря по отбраната Матис.” Според официален висш служител в отбраната, говорил пред „Уол Стрийт Джурнъл“: „Не е същото, каквото беше, не трябва да ни питаш преди да пуснеш „Майката на всички бомби” или други големи военни оръжия”. 

И действително, употребата на оръжия от такъв мащаб в Афганистан на практика показва, че Тръмп дори не е бил информиран за използването на най-голямата американска конвенционална бомба докато тя не е детонирала, тъй като решението е било взето без одобрението на изпълнителната власт от генерал Джон Никълсън – ръководител на водената от САЩ коалиция в Афганистан. Ролята на Тръмп „от втория ред” в ключови военни операции също така бе разкрита в скорошно интервю, в което президентът бе попитан за решението за бомбардирането на военно-въздушната база на сирийското правителство по-рано този месец. Тръмп можа да си спомни подробности каква торта е ял по време на удара, но не и името на страната, която е била бомбардирана.

Докато мнозина отбелязваха, че нарастването на контрола на изпълнителната власт над военните операции в изминалите десетилетия е тревожен процес, американските военни днес бързо се превръщат в съдии, заседатели и екзекутори на всеки враг, когото считат за подходящ, и, както показват последните събития, имат свободата да го атакуват по всеки начин, който изберат – с изключение на бомба с ядрен заряд. Поне засега.

С висшите американски генерали начело с Матис, който на практика придоби по-големи военни пълномощния от самия президент, човек не може да не се замисли колко време ще отнеме докато тази самостоятелност ще излезе извън контрол – особено имайки предвид документираната история на разхищение, нечестност и неуважение на Пентагона към цивилния живот. Изглежда, че Матис успя да спечели част от „президентския авторитет”, който някои консервативни милиардери му бяха пожелали преди месеци.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар