В категории:Анализи / Свят

Истината за намесата на САЩ в Сирия

За Тръмп и неговите генерали, предвождани от „бясното куче” Матис, е по-важно да участват във войната на Саудитска Арабия срещу Иран, отколкото да се борят с ИДИЛ

Тръмп и неговото „бясно куче“. Снимка: Department of Defense

Робърт Фиск, кореспондент на Independent в Бейрут

Винаги съм подозирал, че някъде над Атлантика има гигантска стъклена завеса, през която американците гледат Близкия Изток – стъклото обаче вероятно е затъмнено и напълно изкривява гледната им точка.

Дори когато дойдат в региона да си побъбрят със своите „умерени” приятели – сунитските главорези, диктатори и мъчители, които вече вкараха и налудния американски президент в своя съюз срещу мюсюлманите-шиити – западните посетители не правят нищо освен да повтарят пропагандата на домакините си и да се съгласяват с плановете им за унищожаване на Иран.

Вашингтон е доста чудат и сам по себе си. Вземете например генерал Джеймс „бясното куче” Матис, чието разбиране за съвременната история подхожда на прозвището му – спечелено благодарение на нецензурните му коментари по време на незаконната инвазия на САЩ в Ирак през 2003 г.

Излизайки от срещата си със саудитците, чиято уахабитска вяра вдъхновява ужасния култ на ИДИЛ, министърът на отбраната на САЩ заяви пред американските журналисти, че „където и в региона да има проблеми, като погледнеш, намираш Иран”. Невероятно, но никой от репортерите не оспори това празнословие на Матис – което е странно, защото всички си мислехме, че проблемът е ИДИЛ.

Нима Матис не знае, че подопечните му войници помагат на иракската армия и про-иранските шиитски милиции да унищожат ИДИЛ в Мосул? Нима не знае, че ИДИЛ – а не Иран – заплашва да унищожи целия западен свят? Нима не осъзнава, че Иран е заклет враг на ИДИЛ? Не? Ами ето ви „бясното куче”. Иран е шиитска държава, ИДИЛ са сунити. Саудитска Арабия е сунитска държава. Това да ви говори нещо?

Това обаче вероятно е твърде сложно за главния войн на Тръмп. Така че нека хвърлим един дълъг, труден, смел поглед към реалността, която се изплъзва на цялата тръмпистка менажерия.

Нека започнем със Сирия, където според Саудитска Арабия, Съединените щати, Израел и повечето псевдо-експерти по западните телевизии, тече процес на поемане на контрола от Иран.

Каква обаче е реалността: повечето сирийци, които срещнах в контролираните от режима на Асад територии – в Дамаск, Хомс, Хама и Алепо, както и голяма част от сирийската армия, са благодарни на Русия за интервенцията. Не само защото преобърна поредицата от тежки загуби за правителствените въоръжени сили, но и защото балансира влиянието на Иран в страната им.

Според официалната версия безмилостната сирийска армия брои Русия, Иран и Хизбула като свои съюзници, поради което техните знамена се веят заедно пред военните централи в някои сирийски градове. Сирийските войници обаче не бяха впечатлени от иранския контингент от няколко хиляди – а не 30 хил., както твърдят телевизионните плямпала от Ню Йорк – които са пристигнали, за да им помагат. Взаимоотношенията станаха още по-неспокойни, след като Иран излезе с твърдение, че силите му са участвали в завземането на Източен Алепо миналата зима.

Това бе лъжа. Иранците измислиха този факт точно както Тръмп си измисля факти за Близкия Изток. И сирийците горчиво отхвърлят тази нечестност. Никакви ирански части не са участвали в декемврийските битки в Източен Алепо – въпреки хвалбите на Иран, които моментално доведоха и до обвинения в изнасилвания, извършени от сирийските сили. Тези обвинения бяха насочени към иракските шиитски милиции – които също не са участвали в битките според свидетелствата на цивилни както от източната, така и от западната част на града.

В интерес на истината сирийски войници, чиито семейства и домове са в Източно Алепо, бяха нарочно включвани в атакуващите сили, защото познават пътищата и сградите. Малко вероятно е те да биха позволили на ирански, иракски или каквито и да е други милиции да изнасилват и малтретират семействата им.

Вероятно е имало екзекуции по време на боевете (военно престъпление, не се заблуждавайте), но „изнасилването” на Източен Алепо бе грубо преувеличение, въпреки лъжата на Иран, която спомогна за появата на такива твърдения.

След това идва историята, скалъпена от Вашингтон, че сирийците, техните руски съюзници и иранците воюват с платените от Америка и до голяма степен митологични „умерени” опозиционни сили, и не влизат в бой с Ал Кайда/Джабхат Нусра или ИДИЛ.

Аз бях на фронтовите линии, когато сирийците се биеха с Нусра/Ал Кайда южно от турската граница и на север от провинция Латакия. Почти всички войници, които интервюирах на тези позиции бяха сунити, макар да се предполага да вярваме, че подобно на президента са шиити-алауити. По-късно всички без един от войниците, с които бях говорил, загинаха при самоубийствена атака на Нусра.

Виждал съм сирийски войници в директен сблъсък с ИДИЛ – южно от Камишли, в Палмира и най-скоро източно от Алепо. Когато през април те освободиха Деир Хафер, на около 30 км. от Алепо, влязох в града заедно с първите сирийски войници. ИДИЛ току-що бяха избягали, за да се спасят от артилерийския и въздушен обстрел, изоставяйки техните отвратителни черни знамена, разпятия, фабрики за оръжие и боядисаните в черно съдебни зали.

И въпреки това Вашингтон все още настоява, че сирийците не воюват с ИДИЛ. Когато американците забелязаха про-асадистките шиитски иракски милиции и иранците, насочили се към югозападния граничен град Ат Танф, където се пресичат границите на Сирия, Йордания и Ирак, те бомбардираха тях, а не фанатиците от ИДИЛ на Север.

Това става, защото прекъсването на пътя на Иран към Сирия през Ирак е по-важно от войната срещу ИДИЛ. Затова Матис праща повече оръжие на кюрдите, които се очаква да се бият с ИДИЛ около Рака вместо САЩ.

Има го и въпросът с Ливан, за който щатски „експерти” твърдят, че е територия, контролирана от Иран – защото Хизбула идва от там и защото (макар това да остава неизказано) ливанските шиити са най-голямата отделна общност в страната, макар и да не представляват мнозинство от населението.

Което ни довежда до една неразказана история, останала почти неотразена от западните медии – за това как Саудитска Арабия отказа да изпрати покана на ливанския президент, който е християнин, за срещата между мюсюлмански държави и Тръмп в Риад. От всички арабски страни в Близкия Изток, само президента на Ливан не бе поканен. Защото е християнин? Или защото той подкрепя Хизбула и донякъде – сирийското правителство?

Няма нужда да се обяснява защо премиерът на Ливан Саад Харири, който е сунит и по стечение на обстоятелствата има и саудитско гражданство, бе помолен да представлява Ливан на срещата.

Хизбула наистина контролира части от Южен Ливан и долната Бекаа. Те са военизирани. Те не представляват Ливан, макар военното им присъствие вече да се толерира повече. Това може би се дължи на факта, че шиитското население е толкова голямо, че ако поиска, би могло да настоява за повече места в парламента. В такъв случай, кой би искал Ислямска република в Ливан?

На теория ООН контролира южните покрайнини на Ливан срещу израелската граница, но на практика това е съмнително. Хизбула, финансирана и въоръжавана от Иран, наскоро заведе журналисти на пътуване през буферната зона на ООН. Малко на Север от границата с Израел се намира зона, известна в ООН като „иранските градини”, в която силите на ООН не патрулират.

Така че Иран наистина присъства чрез свои проксита в Ливан. Въпреки това, макар Хизбула да има избрани министри в ливанското правителство, те не представляват мнозинство спрямо своите християнски, сунитски и друзки колеги.

При все това Ливан е ключов аргумент в налудните аргументи на Матис и колегите му в ръководството на Пентагона, сред които има бивши морски пехотинци, служили заедно с него в Ирак. Макар да нямаха доказателства, американците постоянно обвиняваха Иран, че въоръжава иракската опозиция на щатската окупация. Те дори арестуваха ирански дипломати в Ирак като заподозрени в тероризъм, след което тихомълком ги пуснаха.

Полковник Тимъти Джерати, който командваше щатската военна база в Бейрут, когато тя бе атакувана от атентатор-самоубиец през 1983 г., при което загинаха 241 щатски войници, до ден днешен изнася лекции за злото Иран. Тогава американците настояваха Ливан да подпише мирно споразумение с техните израелски съюзници, което според Иран щеше да сложи край на всякаква шиитска съпротива срещу Израел в Ливан. Няма никакво съмнение, че Техеран има пръст в бомбения атентат. Но това бе преди повече от три десетилетия.

През същата 1983 г., американците подкрепяха злия „Хитлер на Тибр” Садам Хюсеин в неговата война срещу Иран. По това време Западът все още се подготвяше и за съветска инвазия в Европа. Днес обаче войните на Тръмп бият барабаните на войната срещу това, което Израел нарича „иранския октопод”. Генералите традиционно предпочитат да воюват срещу старите врагове, а не срещу новите.

Обама уволни Матис, защото бе прекалено обсебен от Иран. Сега обаче Тръмп подкрепя сунитската война срещу шиитите, а Матис се завръща, за да води отново старите си битки. Бесен президент и неговото бясно куче. Слагайте си бронежилетките, дами и господа.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар