Франсеск Пеирон, кореспондент на La Vanguardia в Ню Йорк
Доналд Тръмп е третият президент на САЩ, който затъва във военния конфликт в Афганистан – войната, която и след 16 години не може да свърши.
По време на предизборната си кампания той обещаваше пълно изтегляне. Но след като влезе в Белия дом, новата му стратегия вече звучи като още от същото. Всичко сочи, че слуша генералите си, които му натякват, че нещата се влошават с разрастването на територията под контрола на талибаните. Така че Съединените щати ще изпратят още 3800 войници в допълнение към вече разположените там 8400, но с някои условия, които да улеснят извинението пред президентските последователи.
Стратегията „за Юга на Азия” предвижда задължително сътрудничество от афганистанското правителство, което да се бори с необузданата корупция. Другата посока е да се притисне Пакистан, защото се вижда как там се укриват бойци, включващи и мрежата „Хакани” – групата ислямистки бунтовници, осъществила брутални атентати в Кабул. Има и параграф за НАТО, което държи в Афганистан 4500 войници, а Тръмп сега иска по-голямо участие.
В момент на дълбока криза на лидерството на Тръмп, поставено под въпрос от морална гледна точка покрай инцидентите в Шарлотсвил (президентската реакция бе приветствана единствено от неонацистите) и слязло до само 34% одобрение, държавният глава се появи в прайм-тайма, в 9 вечерта местно време, за да провъзгласи своя план и да сложи своя отпечатък в противовес на „провала” на Обама.
След като обяви отпуската си за приключила, президентът се премести от Белия дом във Форт Майър, Вирджиния, в сянката на трагедията от изчезването на десетима моряци след сблъсъка на военния кораб разрушител „Джон С. Маккейн” с търговски съд във водите на Тихия океан. Този инцидент породи и друга вълна от стъписване пред първоначалната реакция на Тръмп. „Това е много лошо,” каза той.
Ето такъв беше контекстът на неговото второ звездно появяване пред нацията. Големите медии отразиха как Тръмп отваря вратата за повече военни в отговор на едно тежко наследство. Неговият предшественик, който обяви приключване на операциите през 2014 г., изтегли 1400 военни през 2016 г.
Има една фраза, илюстрираща двойнствената личност на президента – аутсайдера, който прави казваното му от инсайдерите: „Лае като Банън и хапе като Матис”
Стив Банън, освободен в петък като шеф на стратегията, е губещият в разправията с Джаванка – прякора, който си спечелиха Джаред Кушнер и съпругата му Иванка Тръмп, и с лобито на генералите, оглавявано от Джеймс Матис, военния министър. И да не забравим засилването на позициите на другите двама униформени със звезди на пагоните – Х. Р. Макмастер, съветника по националната сигурност, и Джон Кели, шефа на кабинета.
„Великият манипулатор” Банън настояваше Тръмп да изпълни обещанието си за връщане на контингента. Идеята му беше да остави войната на служещи по договор – евфемизъм за вечните наемници. Конвенционалните съветници убедиха Тръмп, че това ще излезе още по-скъпо.
Вече без Банън, президентът събра в петък в Кемп Дейвид екипа си. По време на тази среща на масата бяха поставени всички възможности – от изтеглянето до увеличаването на контингента. „Чувствам се удовлетворен, защото стратегическият процес беше стриктен,” заяви Матис. Този коментар бе възприет като потвърждение, че ще има увеличение на войските с профил съветничество и подготовка, макар и с условия.
Генералите не искат да се фиксира периодът на действие. Смятат, че Обама е сгрешил, определяйки календар за изтеглянето, тъй като това е станало покана за прегрупирането на врага.
През юли чухме Тръмп да алармира, че „губим”, след като видя картата, на която червените петна с контролираните от талибаните зони са се разраснали сред 2014-та. Това е мотивът му да направи обрата. Не иска да е президентът на разгрома и няма значение какво е обещавал. „Трябва да се изтеглим бързо. Защо да продължаваме да губим пари? Да построим отново Съединените щати” – ето такива неща повтаряше по време на предизборните си обиколки.
