Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви във вторник, че се разделя с третия си поред съветник по националната сигурност – ястребa Джон Болтън. Това сложи край на 17-месечен мандат, през който САЩ разположиха допълнителни войски в Близкия Изток, многократно заплашваха венецуелската държава с „военни действия“ и стигнаха на косъм от бомбардировки срещу Иран.
През май 2018 г., по-малко то два месеца, след като Тръмп обяви назначаването му през Twitter, Болтън осъществи част от мечтата си – Вашингтон обяви, че се изтегля от ядрената сделка с Иран, и тласна отношенията си с Техеран по пътя на ескалацията. Според New Yorker решението на Тръмп да изостави ядреното споразумение е означавало толкова много за Болтън, че той е окачил в офиса си копие на указа в рамка.
Стратегията, която Болтън следваше по време на мандата си, бе да торпилира бавната работа на дипломацията и да позиционира САЩ по възможно най-агресивния начин, независимо какви са резултатите. Според него така съперниците на Вашингтон неминуемо ще капитулират пред исканията. По отношение на Иран – страна, която Болтън отдавна желае да бомбардира – тези усилия имаха точно обратен ефект и накараха Техеран отново да тръгне към създаване на ядрени оръжия.
САЩ наложиха санкции, предназначени да сведат иранския петролен износ до нула и да осакатят икономиката на страната, но Техеран нито се срина, нито клекна пред исканията на Вашингтон. След определението на Ислямската революционна гвардия като „терористична организация“, след разполагането на нови войски и самолетоносачи в Близкия Изток, след щатските кибератаки срещу Иран, след свалянето на ирански дрон и дори след като Тръмп туитна, че почти се е стигнало до бомбардировки срещу Иран, се оказа, че агресивното поведение на администрацията на Тръмп по повеля на Болтън не дава никакъв резултат.
Експерти заявяват, че днес Иран не е по-близо до „денуклеаризация“, отколкото преди две години. Само преди дни Техеран обяви, че ще ускори обогатяването на уран. Иран не само не е ограничен, но и на свой ред арестува танкери, сваля дронове и продължава да подкрепя милиции из Близкия Изток.
Политическата дейност на Болтън е също толкова безрезултатна по отношение на Венецуела, където администрацията на Тръмп се опитва да свали от власт Николас Мадуро и подкрепи самообявилия се за „временен президент“ Хуан Гуайдо. Болтън заяви, че щатските военни трябва да са „готови да действат“ във Венецуела. Но след като планираният първомайски бунт, наречен от Гуайдо „Операция Свобода“, се сведе до серия от улични протести, позицията на Мадуро изглежда по-силна отвсякога.
Според някои медийни материали, основната причина Тръмп да държи Болтън в екипа си е била неговата агресивност. Тръмп е пускал шегични за кръвожадността на Болтън в разговори с чуждестранни лидери, заявявайки неща като „Джон никога не е виждал война, която да не харесва“. Подобни реплики е трябвало да служат като намек, че ако хората не харесват методите на Тръмп, може да си имат работа с „лошото ченге“ Болтън.
Разделянето на пътищата на Тръмп и Болтън изглежда е резултат от несъгласия по отношение на Иран, Афганистан и Северна Корея. Според туитовете на Тръмп той е бил „силно несъгласен“ с много от предложенията на съветника си. Трудно е да се прогнозира как ще се развие външната политика на Тръмп оттук насетне. Но е възможно да има дълготрайни последствия от откритото презрение на Болтън към международните институции.
Когато Болтън бе назначен за посланик на Съединените щати в ООН, това бе прието като знак за презрението към тази институция от страна на на администрацията на Джордж Буш-младши. (Болтън е известен с репликата, че дори ако централата на ООН изгуби 10 етажа, няма да има особена разлика).
Болтън никога не е крил презрението си към ООН и международното право като цяло. В своя реч пред консервативно-либертарианската организация Federalist Society през 2018 г. той заяви на публиката, че „до голяма степен неизказаната, но основна цел“ на Международният наказателен съд е да „ограничи Съединените щати“ и обеща да остави институцията „да си умре сама“. Докато той бе част от администрацията на Тръмп, САЩ предприеха безпрецедентната стъпка да откажат визи на следователи от Международния наказателен съд. Вашингтон също така се изтегли от Съвета за правата на човека към ООН и намали финансирането за хуманитарните програми на организацията.
Когато през април Международният наказателен съд обяви, че отхвърля искането на водещия си прокурор да разследва американските военни престъпления в Афганистан, Болтън не можеше да сдържи задоволството си. „Това е доказателство за правотата на президента, който подкрепя американския суверенитет и отхвърля идеята, че американски граждани могат да бъдат държани отговорни от каквато и да е друга власт, извън американските национални институции“, заяви триумфално той. От своя страна правозащитната организация Human Rights Watch определи решението като „опустошителен удар за жертвите на ужасни престъпления, които не са получили компенсации или възмездие“.
