В категории:Анализи / Свят

Консенсусът “трябва да сме твърди с Русия” ескалира кризата в Сирия

Демократите и либералите в САЩ се нареждат до архи-ястреба Джон Болтън в призивите за агресивни действия, с което правят дипломатическите решения все по-трудни

Ескалацията на напрежението в Сирия съвпадна с началото на мандата на антируския ястреб Джон Болтън като съветник по националната сигурност на Тръмп. Снимка: veteranstoday.com

Аарон Мате, The Nation

Още преди текущото противопоставяне в Сирия, напрежението между Съединените щати и Русия вече бе достигнало най-горещата си точка от години. Сега предполагаемата химическа атака в страната, в която и Москва, и Вашингтон са въвлечени военно, поражда вероятност от “директна конфронтация” между двете най-големи ядрени сили.

Темпераментът на президента Тръмп несъмнено допринася за смесването на различните рискове на сегашния момент. В сряда президентът на САЩ заплаши Русия, че “хубави, нови и “умни”” ракети ще бъдат пратени към Сирия:

„Русия се заканва да сваля всички ракети, изстреляни към Сирия. Приготви се Русия, защото те ще дойдат – хубави, нови и „умни“! Не трябва да сте партньори с убиващото с газ животно, което избива собствения си народ и му харесва!“

Преобладаващият светоглед сред демократическата опозиция и критиците му от либералните медии обаче също не помага. По времето на Обама демократите говореха за “рестарт” на отношенията с Русия и дори се подиграваха на републиканците, че не се отказват от вижданията си, останали от Студената война. Тази позиция обаче бе изоставена в ерата на Тръмп. В момента се е превърнало в стандарт за демократическите лидери да призовават Белия дом „да започне да втвърдява политиките към Русия и Путин” (Чък Шумър) и да “да отвърне на удара… да ни защити от руската подривна дейност” и да “демонстрира политическа воля за справяне със заплахата” (Джо Байдън). Според един редакционен коментар на New York Times скорошното затваряне на руско консулство в САЩ и прогонването на 60 руски дипломати “предлага някаква надежда, че Тръмп най-накрая ще бъде принуден да се захване със заплахата, която Путин представлява за Съединените щати и западните съюзници”, макар че “Тръмп ще трябва да  отиде още по-далеч, за да противодейства ефективно на зловредността на господин Путин”.

Тази приравнена по неоконсервативната логика позиция оставя демократите и влиятелните либерални гласове без способи да се противопоставят на сегашната конфронтация с Русия – която през останалото време сами окуражават. Цялата ситуация става още по-зловеща като се има предвид, че архи-неоконсерваторът Джон Болтън започна мандата си като съветник на Тръмп по националната сигурност. Докато призивите му за война срещу Иран и Северна Корея да предизвикват притеснения и критики, то Болтън се оказва напълно в крак с антируските ястреби, що се отнася до техния основен външен враг. “Болтън е най-лошият кошмар за Русия. Той е бил антируски ястреб през цялата си кариера”, отбелязва Хари Казианис от Center for the National Interest.

Това се виждаше и непосредствено преди да влезе в кабинета на Тръмп. В своя реч през февруари Болтън заяви, че предполагаемата руска намеса в изборите “реално представлява атака срещу Конституцията на Съединените щати”. Тогава Болтън призовава за агресивни действия срещу Русия “в кибер пространството и другаде” и заявява че “отговорът не трябва да е пропорционален. Смятам, че трябва да е много непропорционален”. През 2016 г. той формулира още по-просто мислите си пред Fox News: “Накарайте руснаците да почувстват болка”.

След като Путин отрече намесата по време на среща с Тръмп през миналата година, Болтън заключи, че това е “тревожно предупреждение за това каква стойност има за Москва честността – било то когато става въпрос за намеса в избори, разпространение на ядрени оръжия, контрол на въоръжението или Близкия Изток. Преговаряйте с днешна Русия на свой риск”.

Собствения опит на Болтън в избягването на преговори с Русия е едно от нещата, за които може да се каже, че е допринесло за нарастването на ядрените рискове. Като зам.-секретар по контрола на въоръжението в администрацията на Джордж Буш-младши, през 2002 г. Болтън отговаряше за изтеглянето на САЩ от споразумението за противоракетна отбрана (ABMT), подписано от Вашингтон и Съветския съюз 30 години по-рано.

Споразумението ограничаваше размера на стратегическите защитни системи, чрез което намаляваше стимулите за разработване на нови офанзивни ядрени оръжия и създаваше основа за други споразумения за контрол над въоръжението. В своя скорошна реч Путин представи нов ядрен арсенал и подчерта, че тези разработки идват в отговор на отмяната на ABMT от страна на САЩ и систематичното отхвърляне на предупрежденията на Кремъл, че ще има отговор за това действие. Путин също така призова двете страни да “седнат на масата на преговорите и заедно да изработят нова и адекватна система за международна сигурност”. Говорейки пред Fox News, Болтън отхвърли недоволството на Путин като “пропагандни твърдения” и “пълни безсмислици” и подхвърли, че руснаците “са наели ПР-ът на Ким Чен Ун”. “Истинската цел на Путин е да се опита отново да превърне Русия във велика сила… превръщането ѝ отново в по-голяма ядрена сила мисля е част от тази цел”, заключва Болтън.

Заявената цел на Болтън е да отслаби допълнително глобалните предпазни мерки за контрол на оръжията – процес, за чието начало е помогнал по времето на Буш. “Следващата стъпка в двустранните отношения с Русия за тази администрация ще е да отмени споразумението Нов СТАРТ. Това ще е сигнал към Владимир Путин”, заяви Болтън по време на консервативна конференция през миналата година.

Вместо да се притеснят от последствията от възгледите на Болтън за Русия, някои либерални медии в САЩ се фокусират основно върху негово “любопитноучастие в рекламно видео от 2013 г. на руска прооръжейна група, лобираща за разхлабване на правилата за притежаване на огнестрелни оръжия в страната. Излиза, че според някои хора това видео е по-релевантно от постоянно изразяваните виждания на Болтън по отношение на Русия. Това изглежда като придържане към установената практика на поддръжниците на “Русиягейт” да подбират избирателно факти и развития, които се вписват в теориите за руски заговор с потенциалното участие на Тръмп, като същевременно игнорират нещата, които подкопават този наратив.

Назначаването на антируски ястреб от кариерата на най-висшата позиция в националната сигурност на САЩ представлява само поредното развитие, което експонентите на “Русиягейт” игнорират (за други примери може да погледнете тази или  тази статия).

В допълнение към изгонването на рекорден брой руски дипломати, което предизвика реципрочен отговор от Кремъл, скорошните действия на САЩ включват налагане на санкции срещу известни руснаци (включително зетят на Путин) и срещу 13 компании, което доведе до срив на руския капиталов пазар, както и разполагане на два военни кораба в Черно море “като част от противодействието на увеличеното руско присъствие там”. “Като вкарваме кораби в Черно море, това ги кара да се чувстват по-застрашени”, обяснява официално лице пред CNN.

Един поглед върху картата може да накара човек да се запита защо Съединените щати се чувстват принудени да се противопоставят на “увеличеното присъствие” на Русия и да карат руснаците “да се чувстват по-застрашени” в море, намиращо се до собствената им територия. Бихме могли да се запитаме и дали изгонването на дипломати и налагането на нови санкции са разумни действия. Но привързаността към идеята, че Тръмп е марионетка на Русия, прави задаването на подобни въпроси много трудно.

Пренебрегването на ястребските действия на Тръмп спрямо Русия означава и да се пренебрегват опасностите, които те подхранват. Сравнявайки сегашния момент с “това, което преживяхме по време на Студената война”, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова двете страни да възстановят “механизмите за комуникация, за да се избегне ескалация на инцидентите и за да се подсигури, че ситуацията няма да излезе от контрол”. Специализираното издание Bulletin of the Atomic Scientists наскоро предупреди, че ядрените заплахи “са подсилвани от отношенията между САЩ и Русия, които в момента включват повече конфликтност, отколкото сътрудничество”, като координацията помежду им “е на практика мъртва” и “не се водят никакви преговори за контрол над ядреното въоръжение”.

Съществено препятствие пред дипломацията представлява политическия климат, при който противоречията с Русия предизвикват рефлексни настоявания за агресивни действия, вместо трезви искания за доказателства и обсъждане. Бързането да се раздават присъди ескалира и кризата около отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря. Британският външен министър Борис Джонсън първоначално заяви, че учените от военната лаборатория Porton Down са “абсолютно категорични” и “няма никакво съмнение”, че използваният отровен химикал е произведен в Русия. В последствие обаче ръководството на лабораторията заяви, че макар създаването на химическия агент “вероятно е по силите само на държава”, точният източник не е установен. Това признание обаче дойде, след като Джонсън изигра ключова роля в убеждаването на 25 държави да изгонят около 150 руски дипломати – най-голямото подобно действие в историята.

В самото начало на кризата лидерът на лейбъристите Джереми Корбин осъди атаката с химически агент като “варварска и преминаваща границите на безрасъдното” и подчерта, че руските власти “трябва да бъдат държани отговорни на основата на доказателства”. Корбин призова консервативното правителство “да използва съществуващите международни договори и процедури” като част от процеса по установяване на доказателства и да предостави на руската страна химически проби под надзора на Организацията за забрана на химическите оръжия. Заради този си подход Корбин бе обруган като руски удобен идиот от страна на политическите си опоненти и британските медии.

Случаят Скрипал и “Русиягейт” си приличат по масовото осъждане на руското правителство, въпреки лисата на публично достъпни доказателства, както и по демонизирането на Кремъл и ескалацията на напрежението, идваща в резултат от това. Само че за разлика от Великобритания, в САЩ няма изявен политик, който да настоява за доказателства и внимателно преценен отговор, подобно на Корбин. С постоянната си фиксация върху Русия демократите и либералните коментатори насърчиха Тръмп да ескалира конфронтацията.

Опасността от този подход е най-изявена в Сирия, където Тръмп порица “Путин, Русия и Иран” заради “подкрепата за животното Асад” и предупреди, че Путин може да се окаже сред тези, които ще “платят висока цена”. Сенаторът демократ Крис Мърфи бе един от малкото влиятелни гласове, сочещи незаконността на потенциалните щатски военни удари в Сирия. Още по-малко хора подчертават, че “правителството на САЩ все още не е определило със сигурност дали атаката е била осъществена от силите на сирийското правителство”, както отбелязва Reuters. В добавка към това е много трудно да се обявиш против военни действия на САЩ в Сирия, след като такива действия безкритично се идентифицират като “твърда” позиция спрямо Русия. След като преди време Тръмп подхвърли идеята за изтегляне на щатските военни от Сирия, ястребите и либералните коментатори вкупом оплакаха думите му като победа за Кремъл. (В последствие Тръмп изглежда даде заден по въпроса).

Заплахата от военна ескалация в Сирия по време на първата седмица на Болтън в Белия дом може да даде повод за преосмисляне на този път. В своя статия от февруари Болтън заявява, че разследването на Мълър предоставя на Тръмп възможност, която не е за изпускане – “да се преориентира от притесненията за несправедливите опити кампанията му да бъде опетнена с обвинения за заговор, към по-мащабната и нарастваща заплаха от руска подривна дейност”. Този “по-широк” фокус, предлаган от Болтън, се основава на предпоставката, че “глобалните стремежи на Путин не са приятелски към Америка, и колкото по-скоро той разбере, че ние знаем това, толкова по-добре”. Наивно е да се се мисли, че някакви “криминални обвинения срещу Русия” или прилагане на икономически санкции и други “тържествени обещания” са достатъчни “за доказване на нашето недоволство”, пише Болтън и предлага следното:

“Нека вместо това Путин чуе тътенът на артилерия и вериги на натовски танкове, участващи в по-чести съвместни учения с украинските военни. Това и още много такива неща ще привлекат вниманието му. Аналогични действия са нужни в Близкия Изток, където Белият дом вече полага основите за по-решителни отговори на руските сондажи. В политиката има редки моменти, в които неочаквани събития създават възможности, от които трябва да се възползваш, преди да са се изпарили”.

Демократите и либералните лидери на мнение в САЩ се нареждат сред тези, на които Болтън може да благодари за създаването на такива възможности, от които той ще се опита да се възползва. В този опасен момент в руско-американските отношения тези хора, които досега полагаха основите за Болтън, може би е добре най-после да спрат.

Оставете коментар