Въпреки силния икономически растеж и ниската безработица, “равнищата на бедност и неравенството в доходите продължават да са много високи” за България, констатира доклад на Европейската комисия, който представя задълбочен преглед на напредъка в структурните реформи, целящи да отстранят констатирани през миналата година “прекомерни” макроикономически дисбаланси.
Между 2012 и 2016 г. разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от българите се увеличава от 6.2 до 7.9 пъти, с което страната ни става най-неравната в ЕС. Като причина за това са посочени “ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система”. В резултат “социалните трансфери имат много ограничено въздействие върху намаляването на бедността и неравенството”, което води до трайно високи нива на бедност и неравенство.
Растежът от последните години представлява “възможност за структурни реформи, които биха могли да ускорят догонването останалата част на Европейския съюз и да намалят трайно високите нива на бедност и неравенство”, но страната ни пропуска да се възползва от тази възможност и той не се разпределя неравномерно. През 2016 г. над 40% от населението все още е изложено на риск от бедност или социално изключване, а “процентът на изпитващите тежки материални лишения (31.9%) е четири пъти по-висок от средното за ЕС.” Ситуацията с неравенството, бедността и въздействието на социалните трансфери за намаляването им е определена като “критична”.
По-лошото е, че излизането от тази ситуация е силно затруднено в резултат от т.нар. неравенство във възможностите – в образованието, здравеопазването и достъпа до качествени жилищни условия. Докладът посочва, че то “е сред най-високите в ЕС, поради което успехът в живота зависи до голяма степен от постиженията на родителите.”
Излизането от цикъла на бедността в България е особено затруднено от ограничения достъп до социалните системи от най-ранна възраст. ЕК отбелязва, че “таксите за детска градина са бариера пред пълното участие в образованието и грижите в ранна детска възраст”. Ефектът от това се пренася нагоре към следващите образователни етапи, където “разликата в постиженията е тясно свързана със социално-икономическия статус на учениците и на училищата.” Делът на отпадналите ученици се увеличава в периода 2012-2016 г., което също е тенденция, обратна на европейската.
Българите също така изпитват значително по-сериозни трудности от останалите европейци при достъпа до здравни грижи, което е свързано с необичайно големия дял на неосигурени лица (12% от населението) и на доплащанията от джоба на пациента, които съставляват 47% от всички здравни разходи при средно около 15% за ЕС.
Причината за всичко това, посочва докладът, е в ограничените публични ресурси, като “бюджетът за социални политики, образование и здравеопазване е много по-малък като процент от БВП в сравнение със средната стойност в ЕС.” Държавата няма възможност да отделя необходимите средства за тези системи в резултат от “ниското съотношение между данъци и БВП” и е ограничена в “предоставянето на обществени блага и услуги, които вероятно биха намалили неравенствата, насърчили социалната мобилност и икономическото развитие.”
Докладът на комисията на практика посочва като причина за високите нива на бедност и социални различия ограничената преразпределителна роля на държавата. Неравенството в пазарните доходи в България е приблизително на средното за ЕС ниво, което е коефициент Джини от 50 пункта (като 1 е индикатор за пълно равенство, а 100 за концентрация на цялото богатство в един човек).
Когато обаче държавите в общността обложат пазарните доходи и ги пренасочат чрез социални трансфери, те намаляват този коефициент с 20 пункта, докато България го намалява едва с 13, което е най-ограничената намеса в ЕС. Пазарът създава еднакво подоходно неравенство у нас и в Европа, но страната ни се отличава с липсата на социални мерки, които да го смекчат. Според доклада на ЕК, това “се дължи отчасти на относително слабия преразпределителен ефект от плоския подоходен данък, както и на сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила”.
След другите проблеми в данъчната система изпъква сенчестата икономика, която е “два пъти по-голяма от средната за ЕС”, въпреки че плоският данък бе въведен именно с аргумента, че ще ограничи дела ѝ. Същевременно броят на хората, които работят без договор нараства, а всеки седми работник декларира, че получава пари в плик, което “възпрепятства справедливите условия на труд”.
Докладът критикува и управлението на държавните предприятия като “източник на несигурност и риск за публичните финанси”. Техните показатели са определени като по-лоши в сравнение не само с частния сектор, но и с подобни предприятия в държавите от региона и сходни държави. Това навежда на мисълта, че проблемът идва не от публичната собственост, а от политиците, които следва да я управляват. Ето защо по отношение на тези предприятия ЕК констатира: “Силни са присъствието и ролята на политическия елемент. Това често се извършва за сметка на дългосрочните визия и координация, прозрачност и стандарти за управление на високо равнище.”
About The Author
