България е сред страните, които са все още далеч от целите си за 2020 г., отнасящи се до превенцията на ранното напускане на училище. В същото време 15 страни от ЕС вече са ги постигнали, като всички те с изключение на Италия са под или на нивото, поставено за цел за целия съюз.
У нас 13.8% от населението на възраст 18-24 г. не е преминало образователно ниво, което съответства на нашето “основно” образование, нито към момента се намира в някаква форма на обучение, като страната е значително над средното за общността ниво от 10.7% за 2016 г.. Вместо да се доближава до поставената национална цел от 11% (която пак е по-висока от целта на ЕС от под 10%), страната ни се отдалечава постоянно от нея от 2011 г. насам. Това не е някакъв личен или етнически въпрос, както често ни се представя в публичното говорене, а проблем, поставящ под въпрос функционирането на обществото, който има дълбоко икономическо измерение. Около 76% от младежите, напуснали училище твърде рано, са безработни, което обикновено означава, че са попаднали в спиралата на бедността, от която не могат сами да се измъкнат.
За разлика, ЕС като цяло постоянно намалява делът на ранно напусналите училище младежи в последните 10 години, за които има статистически данни в Евростат – от 15.3% през 2006 г. до 10.7% през 2016 г. България също има подобрение спрямо 2006 г., но за последните 5 години напредъкът в ЕС се дължи на други страни, които компенсират влошаващата се единствено в България, Унгария и Чехия среда. По отношение на Чехия следва да се уточни, че поначало има доста ниско ниво на ранно напускане на системата на образованието от 6.6% от хората на възраст 18-24 г.
Семействата ли са виновни?
Как страната ни се опитва да се пребори с това явление? През тази година за пръв път МОН обяви, че екипи от представители на министерството, учители, социални работници и служители на МВР обикалят домовете на деца, отпаднали или застрашени от отпадане от училище, като се опитват да убедят родителите да ги върнат в клас. Доколкото става ясно от съобщенията на МОН, убеждаването става на принципа на моркова и тоягата – помощи в натура, за онези, които приемат, и наказания за останалите.
Ефективността на тази мярка предстои да се установи в хода на учебната година по това каква част от 21 хиляди ученика отпаднали от системата през миналата година, както и такива, които са напуснали училище по-отдавна, ще се завърнат в класната стая. Мярката все пак има очевидния недостатък, че предпоставя, че тези ученици са напуснали системата по прищявка на семействата им, а не водени от обективни причини.
МОН няма стратегия за действие, когато случаят е от втория вид. Често учениците напускат системата, защото не могат да се справят в училище, което се дължи на серия от фактори – от системно ограничения достъп до образователни ресурси в резултат от бедност до липсата на вътрешни механизми в училище да се помага на изоставащите. В действителност имаме точно обратното явление – училищата са насърчени да прикриват изоставането, за да получават субсидия за всеки от учениците. Ако работят извънредно с учениците с ниски резултати, това ще бъде незаплатен труд, а ако не занижат критериите, така че всеки да ги премине – учениците ще потърсят “конкурентно” училище, което не е толкова строго. Екипите на МОН, които обикалят домовете, не могат да решат нито един от тези системни проблеми, но могат да заплашат семействата, че ще имат допълнителни грижи – този път със закона.
Други обективни фактори също допринасят за отпадането – деца, чиито родители са сезонни работници в чужбина, често пристигат твърде късно за началото на учебната година или заминават твърде рано, за да я завършат. На други ученици се налага да работят от ранна възраст – понякога на трудов договор, но по-често вътре в семейството, като се грижат за селскостопанската реколта или по-малки деца.
На борба със статистиката
Единствената мярка, която МОН въвежда за такива ученици, е да улесни завършването им на основно образование, така че изкуствено да подобри статистиките, което вероятно ще се случи до 1-2 години. На първо място, този образователен етап вече се завършва след 7-ми клас, а не както бе досега – година по-късно. Вторият фактор за държавните изпити след 7-ми клас, на които вече не се пишат оценки и ученикът продължава напред дори и без нито един верен отговор.
Тези “реформи” сигурно ще се отразят позитивно на статистиката и държавата ни може дори да постигне целта си за 2020 г. без нищо да се промени действително.
