В категории:Наука и образование

Къде са 22-те хиляди деца, върнати в образователната система?

Едно е сигурно – намираме ги в прессъобщенията на МОН, но не и в данните на националната статистика

Снимка: Pexels

Преди началото на настоящата учебна година, която вече е към края си, МОН обяви, че въвежда на практика първата си мащабна систематична дейност за връщане на отпаднали от образователната система деца. Това се случи в края на петгодишен период, в който делът на ранно отпадналите се увеличаваше постоянно, точно обратното на тенденцията и декларираните цели в ЕС.

Затова министертсвото организира т.нар. „механизъм за междуинституционално взаимодействие”, чрез който специалисти от различни институции да си сътрудничат, за да идентифицират отпадналите деца и да работят със семействата за връщането им в класните стаи. Механизмът има своите ограничения – дори МОН отчита, че „сред основните причини за отпадане се открояват социално-икономическите (бедност и безработица), пътувания в чужбина с цел работа на цялото семейство, започване на работа в юношеска възраст за подпомагане на семейството, липса на транспорт, ранните бракове.“

Образователното министерство не може да влияе на социално-икономическата среда, в която живеят семействата, но все пак може да им повлияе да дадат приоритет на обучението на децата си, така че механизмът безспорно е стъпка в правилната посока, особено ако той покаже бързи и окуражителни резултати. В средата на ноември, МОН се похвали, че са били обходени 160 хиляди адреса, а върнатите в системата деца деца са над 17 хил., като броят им достигна почти 22 хил. в началото на март. На фона на този успех, е малко странно, че не откриваме следи за него в националната статистика.

Елате хиляди младежи

През 2017 г., по данни на НСИ, 48 хил. ученици завършват средно образование, а 16 хил. отпадат от системата. Това означава, че напусналите я са около 64 хил., точно колкото са и новопостъпилите първокласници в началото на настоящата учебна година. Като добавим работата на механизма за включване, учениците би трябвало да са повече спрямо предходната учебна година. Въпреки това общият брой на учащите намалява с почти 10 хиляди – до 730 хил. 

Вижда се, че децата в общообразователните училища намаляват с 20 хил., а тези в професионалните гимназии (техникуми) се увеличават с 10 хил. Тази динамика се дължи основно на факта, че първите са загубили около хиляда паралелки, а вторите са получили 700 допълнителни. Причината за това е настояването на работодателските организации за пренасочване на учениците към техникумите, въпреки по-слабите им резултати, с аргументи за недостиг на работна ръка. Процесът среща подкрепата на държавата и ще продължи в следващите години, което може да доведе до допълнително влошаване на представянето на образователната ни система.

Статистиката отчита броя на учениците към 1 октомври, а според официалната методология:

„Датите на наблюдение за различните изследвания са така подбрани, че да отразяват адекватно броя на учащите. Най-подходящ е периодът от 15 – 30 дни след началото на учебната година, тъй като тогава приключват уточненията на статуса на учащите.”

Записването в училище след тази дата обикновено се случва само по изключение, защото за децата е трудно да наваксат изоставането – още повече, ако вече са отпаднали веднъж.

Кой каза училище?

Обаче МОН не твърди, че върнатите в образователната система трябва да са непременно ученици. Това може би бе внушено от изказванията на някои представители на министерството, но най-вече от самите медии, които постоянно се позоваваха на данни за върнати в училище деца. В действителност министерството говори за деца между 5 и 18-годишна възраст, които са „отпаднали от образователната система или никога не са били записвани в нея“. Накратко, връщани в системата са и деца в предучилищна възраст и такива, които не са били записвани досега и съответно не са могли да отпаднат.

За съжаление, статистиката не отчита наплив на деца и в градините, въпреки че за тях референтната дата е 1 ноември, към която би трябвало да има поне 17 хил. върнати деца според данните на МОН. Напротив, записаните 5-годишни намаляват с 1000 през настоящата учебна година, а тези на 6 г. – с цели 3600. Причините за този спад са демографски и миграционни, но онова, което със сигурност не се наблюдава, е връщането на хиляди деца в системата на предучилищното и училищното образование.

Възможно е просветното министерство да е успяло да запише хиляди деца в градини и училища след въпросните дати, към които се води националната статистика. Затова отправихме въпроси за подробности за работата по механизма за включване преди и след 1-ви октомври, както и за броя на записаните ученици от всяка възраст. МОН не отговори на тези въпроси.

Помолена за коментар зам.-министър Деница Сачева обясни, че „обобщената информация за разрезите по години, класове и година на отпадане ще бъдат налични към края на м. юли, когато ще се отчете цялата учебна година.“

Странно е, че МОН вече цяла учебна година се хвали с успеха на механизма си за включване, но не бърза да предостави доказателства за него и дори допълнителна информация, когато той е поставен под въпрос от данните на НСИ. Със сигурност министерството би могло да се възползва от някакъв иновативен механизъм за по-прозрачна работа, а медиите да настояват за такъв преди безкритично да препечатат поредното прессъобщение.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар