В категории:България / Икономика

България е сред най-евтините страни в ЕС, но и с най-ниско потребление

Относително ниските цени у нас са добра и лоша новина. От една страна те смъкват прага на бедността, така че четвърт от населението да го прескочи, а от друга са белег за лишенията, които в различна степен понасят останалите три четвърти

България залага на евтин туризъм, но курортите все по-трудно привличат дори малкото местни туристи. Графика на Евростат

Хотелиерските и ресторантьорските услуги в България са най-евтини сред страните в Европа, участващи в статистическите справки на Евростат. Те са с 55.6% по-евтини от средното ниво за ЕС и 3.5 пъти под цените в най-скъпата страна в общността – Дания. Това е парадоксално, защото България се смята за туристическа страна с развити морски, ски и спа курорти, за каквито природните условията в Дания не са така добри. Въпреки това северната страна, която е над два пъти по-малка по площ и с по-малко население, има 416 хил. легла за туристи срещу 322 хил. у нас. Осъществените туристически нощувки в Дания за 2015 г. са с 50%, или 10 милиона повече от тези в България. Това се дължи най-вече на малкия вътрешен пазар у нас – 72% от българите изобщо не предприемат туристически пътувания. Фактът, че част от останалите 28% предпочитат дестинации извън страната показва, че евтините, но нискокачествени предложения в често презастроените ни курорти не са достатъчно привлекателни дори за платежоспособните българи. Образно казано, това е потребителски ритник в главата на туристическия бранш.

Един от вероятно стотици изоставени строежи, оформящи съвременния облик на Банско. Снимка: Барикада

При това положение е странно, че цел номер едно на бизнес организациите е да улесни “вноса на работници”, както гласи работодателският жаргон, защото според тях има остър недостиг на работна ръка в турискическия бранш. Една от тези организации, КРИБ, тези дни обяви положението с работната ръка в страната като “бедствено”. В действителност, България е сред лидерите в ЕС по неизползван потенциал на работната сила. Част от причината за това, както и за изтичането на работна ръка, е в неестествено ниските доходи в страната, които са 4 пъти под средните за ЕС при производителност на половина на средноевропейската. Тоест, има необходимост от “форсирано повишение на заплатите”, за да достигнем баланса между капитал и наемен труд, който има в общността. Това би оскъпило леко част от стоките и услугите, но преди всичко ще намали нормите на печалба за бизнеса, който логично разглежда това като бедствие за икономиката, тъй като го засяга пряко. Тя обаче само ще спечели от повишеното потребление, което в момента е най-ниското в ЕС. При положение, че 77% от домакинствата разполагат с по-малко средства от жизнения минимум, който КНСБ определя на 563 лв. на човек за 2016 г., не е изненада, че икономическият растеж прилича на пламък, което не получава достатъчно кислород.

Освен хотелите и ресторантите, цените и на други стоки и услуги са най-ниски в България. Цигарите и алкохолът са с 44.3% по-евтини от средното ниво за ЕС и са с 4 пъти под равнището им в Норвегия (която не е част от съюза, но участва в Евростат). Страната след нашата с най-ниски цени на тези стоки е Унгария, където те са с цели 11 пункта по-високи. Вероятно затова България е лидер по тютюнопушене и има спорната чест да е сред страните с най-висока консумация на алкохол на глава от населението, особено сред юношите.

Разходите за жилище у нас са с впечатляващите 70.7% под средните за ЕС. Това вероятно се дължи на факта, че в България има най-много хора като дял от населението, живеещи в пренаселени домове, а страната ни е в челото и по друг негативен показател – на живеещите без базисни условия, например баня или добро осветление. Наполовина спрямо ЕС струва и обзавеждането на българските домове.

Общественият транспорт изчезва в по-малките общини, които не могат да си позволят да го субсидират. Снимка: Барикада

Също толкова евтини са и обществените транспортни услуги у нас, на нивото в Румъния и Словакия и три пъти под цените в Обединеното кралство. Това отново е спорно предимство, тъй като ниските цени отчасти се дължат на липсата на инвестиции в железниците и публичните транспортни системи на малките градски центрове. В резултат хората предпочитат личният автомобилен транспорт, който е по-опасен, по-мръсен и… по-скъп. Да караш автомобил в България е само с 14.3% по-евтино, отколкото в ЕС, а с по-ниски цени са цели 7 държави.

Комуникационните услуги също са относително евтини у нас – с 33.8% под средните за ЕС, но те са значително по-евтини в други 5 страни, начело с Литва и Полша. Последната е с най-ниските цени за храни в ЕС, както и за културни и развлекателни услуги. И в двете графи много близо до Полша е Румъния, а малко по-далеч на трето място – България. Цените на храните у нас са с приблизително 15% над тези в Полша, но пак са 30.4% по-ниски от средните за ЕС.

Разликите в цените за отделните страни от ЕС (плюс Норвегия, Исландия и Швейцария) може да разгледате през интерактивния инструмент на Евростат:

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар