В категории:България / Трудови права

Липсващите теми в предизборната кампания: Правата на работещите

Пренебрегването на трудовите права създава неравенство, бедност, злополуки и дори носи смъртни случаи, които са в ущърб не само на пострадалите директно от тях, а на цялото общество

 

 

Повече несигурност за работниците и специална държавна грижа за бизнеса – това предлагат в един глас водещите партии, докато се брандират като „леви“, „десни“ или „отвъд“.

Ще чуете от медиите за поредната работническа стачка, например онази на миньорите в “Оброчище” за достойни заплати и признаване на извънредния труд, на колегите им в “Бабино” за забавени заплати и масови съкращения, на уволнените от мина “Черно море”, лишени от обезщетения и ведомствените жилища. На шивачите от Ветрен, уволнени без предизвестие, на служителите на “Пикадили” или “Макс Телеком”, останали без заплати. На шофьорите от столичния градски транспорт, които не получават нито ден отпуск или железничарите, които се грижат за безопасността на влаковете в мизерни условия и пр.

Ще чуете, че пренебрегването на трудовите права освен, че носи риск от бедност, застрашава здравето и живота на работниците. Ще чуете за мина, в която се констатират системни нарушения на Кодекса на труда месец преди работник да загине в резултат от тях. За смъртта на друг работник в мина “Оброчище”, след която ръководството се разминава само с глоба и предписания за отстраняване на нередностите. За смъртта на двама работници в Пещера, за която проспериращо фармацевтично предприятие, собственост на един от най-богатите хора в страната, може да плати символична глоба. За редовни злополуки и смъртни случаи на строителни обекти, които лесно биха могли да бъдат избегнати, ако се спазваха правилата – включително на такива, изграждани изцяло с държавни средства. За претоварените камиони в лошо състояние, чиито шофьори рискуват живота си – и този на всички около тях – за да не загубят работата си или за частни влакове, чиито собственици се интересуват само стоката им да достигне по-бързо до крайната точка без значение от рисковете. 

Ще чуете, че Инспекцията по труда констатира “само” по 600 нарушения на трудовото законодателство на ден, защото капацитетът ѝ не позволява да прави повече проверки. А и не трябва да се пречи на бизнеса, който и без това трябва да плаща по 10 млн. лв. годишно под формата на глоби за пренебрегване на Кодекса на труда. Пренебрегването на трудовите права създава неравенство, бедност, злополуки и дори носи смъртни случаи, които са в ущърб не само на пострадалите директно от тях, а на цялото общество. Те обаче носят и ползи на онези, които извличат по-големи и по-бързи печалби от неглижирането на правилата.

Какво място заема тази тема в предизборната кампания? Можем да разберем това като разгледаме предизборните програми на онези от влиятелните партии, които са си направили труда да напишат такива – популистките десници “Обединени патриоти” и “Воля” нямат подробно развити документи с подобна цел. За отношението на Веселин Марешки към правата на работещите можем да съдим от крепостната му система за контрол на носителите на лицензи за аптеките му. Националистическите партии също слабо се вълнуват от темата, доколкото работодателите рядко са от ромския етнос, а и защитата на труда традиционно е запазена за левицата.

Дозировка на държавата

Тъкмо затова тук трябва да се отличат левите партии, чиято същност предполага застъпване за интересите на хората на наемния труд. В България традиционно се възприема наивното либерално деление ляво/дясно по оста повече/по-малко държава без да се обръща внимание кой контролира тази държава и чии интереси обслужва.

В момента държавните институции в България напълно пренебрегват защитата на правата на работещите, докато се надпреварват да улесняват бизнеса във всяко едно отношение, включително административното му “преструктуриране”, когато дойде време за плащане на заплати или осигуровки. Какво ляво има в това да искаш повече държавата, когато тя се грижи за онези, които имат най-малка нужда от нея?

И все пак точно това иска т.нар. левица в лицето на БСП – държава, която да реши проблемите с бедността и неравенствето като… стимулира бизнеса. “За нас е важно да приложим активна държавна политика за подкрепа на българските производители”, пише в програмата на столетницата, която цели по този начин да постигне “ускорен икономически растеж, запазване на валутния борд и на критериите от Маастрихт”. БСП очевидно са “леви” по българския стандарт, доколкото са за голяма държава, която държи цели отрасли от бизнеса на социални помощи чрез специално създадени фондове за “индустрия” и “иновации”, както и с данъчни кредити за млади предприемачи.

Фонд до фонда, комин до комин

За разлика от програмата на БСП в тази на ГЕРБ е споменато “подобряването на условията на труд”, но без излишни подробности, а само като “важна стъпка в правилната посока”. И тук естествено присъстват мантрите за “премахване на административното бреме”, като герберите са проявили оригиналност, добавяйки в плановете си “приемането на специален Закон за премахване на административната тежест.”

ДПС също залага в програмата си на “борба с бедността”, но очевидно не смята, че тя включва по-активна защита на правата на работещите. “Известно е, че икономическият растеж има определяща роля в решаването на всички икономически и социални проблеми на обществото” – пишат от либералната партия, сякаш за да покажат, че до вчера са живели на друга планета. След последната икономическа криза дори МФВ – институция, която повече от всяка друга стимулираше възхода на неолиберализма в последните десетилетия – признава, че растежът не решава никакви проблеми, ако той се концентрира само на върха на икономическата пирамида. Нещо повече, без адекватни мерки за преразпределение към работещите и хората извън работната сила икономическият растеж създава болни общества с неравенства отвъд гротеската.

Покрай остарелите си представи за панацеята на растежа от ДПС предлагат и по-модерни послания, които оставяме без коментар: „Стимулиране на старта на фонда на фондовете като средство за улесняване на стартирането на малък и среден бизнес и стартъп програмите.“

Кодекът на труда – в бунището на историята

Коалицията “Реформаторски блок – Глас народен” е против споменатото преразпределение, ако съдим по твърдението за “ограничаване на административната намеса на пазара на труда”, при което се има предвид увеличението на минималната заплата. Всъщност, десните партии акцентират върху увеличението на средните доходи в страната, което не изключва нито крайната бедност, нито гротескното неравенство. Няколко банкера, шефове на приватизационни фондове и обгрижвани от социалната държава „иноватори“ могат да вдигнат средните заплати за нула време. В САЩ хората на такива позиции получават 840 пъти повече от работниците – кога ще ги стигнем американците?

Реформаторите са също така за още повече несигурност на пазара на труда в резултат на “осъвременяване на трудовото законодателство…, в т.ч. гъвкави трудови договори, гъвкав режим на работното време и др.”, т.е. по-лесни и бързи уволнения и повече незаплатен извънреден труд, а оттам и повече трудови злополуки. Както казахме, има хора, които извличат печалба от такова състояние на нещата и плурализмът изисква те да бъдат представени в следващия парламент.

Кодексът на труда е “социалистически закон” – с основание приглася Нова република – “създаден за да спира, а не за да насърчава предприемачеството, малкия бизнес и свободната инициатива”. По-специално, проблемна би била свободната експлоатация, когато този кодекс се спазва. Вероятно затова партията предлага “нов Кодекс на труда, който отчита нуждите на малкия бизнес от гъвкава уредба на трудовите отношения”, което означава да “насърчим почасовата заетост, надомната работа и излизането на светло на временната заетост”.

По-малко защита на работниците, по-малко работни часове, заетост на повикване и за капак – по-малко контрол: “Ще сложим край на „безсрочните” проверки на редица административни органи.” В момента Инспекцията по труда следи безсрочно работодатели, които са считани за рискови, поради системни нарушения на Кодекса на труда и редовни трудови злополуки.

Против тази практика на инспекцията изглежда са и от “Да, България”, които обещават “въвеждане на случайно разпределение на всички проверки с цел избягване на институционален натиск върху бизнеса.” Партията, подобно на най-големите си врагове БСП и ДПС бори бедността с икономически растеж: “Да се справим с бедността, като ускорим икономическия растеж и така вдигнем доходите, включително пенсиите, като вярваме, че най-добрият начин за това е увеличаване на конкурентоспособността на българския бизнес, стимулиране на иновациите и предприемачеството и връзката им с образованието и науката.”

Да унищожим експлоатацията, узаконявайки я?

Обвързването на образованието с бизнеса ще намерите в програмите на абсолютно всяка партия – от ГЕРБ, БСП и ДПС до Нова република, Да, България и… АБВ, която в същото време смята, че ролята на пазара в образованието, науката и културата трябва да бъде минимизирана. Партията все пак си поставя като основна цел “борбата с бедността и експлоатацията и намаляване на социалните неравенства”, като “трудът трябва да бъде достойно и мотивиращо заплатен, социално осигурен и демократично контролиран”.

Завоят наляво в АБВ обаче е новост от тази кампания покрай избора на нов председател и доколкото може да се пренебрегне коалиционния партьор „Движение 21“, който дори не се брандира като лява партия. Преди това АБВ участваше в управлението на ГЕРБ с министър на труда, който вместо да бори експлоатацията реши да узакони една разпространена нейна форма, въвеждайки еднодневни трудови договори, които дори може да се сключват със задна дата. Ще трябва нещо повече от промяна на партийната реторика, за да се докаже завоят вляво на АБВ.

Вижда се, че въпреки крещящата нужда от повече сигурност за работещите и контрол върху работодателите, всички партии предлагат точно обратното – гъвкавост за работещите и специална грижа за бизнеса. Това може да е някаква отправна точка, когато в почуда откриваме, че хората все повече гласуват за популисти или когато малко след изборите се изненадаме колко много хора не са отишли да гласуват и да определят бъдещето си. Доколкото то зависи от изборите, вече е определено.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар