Алтернативната цена на технологичния прогрес

Ако Брутният вътрешен продукт нараства, но благосъстоянието на хората се влошава, то тогава кому е нужен този по-висок БВП, пита икономистът Любослав Костов, който изследва предизвикателства от промяната в технологичното развитие по отношение на труда

Снимка: Pixabay.com

Въпреки огромните възможности, които процесите по дигитализация и автоматизация в икономиката предоставят, налице са редица тревоги, които засягат основно бъдещето на труда в условията на технологичната революция и след нея.  На първо място, важно е да се каже, че сценариите за „страшния съд“, които са обхванали света на труда, е малко вероятно да се случат в амплитудата, с която много хора ги описваха преди години. В същото време е истина, че всички международни организации (Световната банка, Международния валутен фонд, Организацията на обединените нации, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната организация на труда), считат че има реални рискове, които няма как да бъдат избегнати.

Много хора се тревожат, че светът на труда се насочва към несигурно бъдеще, чиито основни белези ще бъдат технологичната безработица, несигурната заетост, нестандартните форми на заетост, ниска или никаква възможност за договаряне на ключови елементи от трудовия процес, дигитална некомпетентност, както и застаряване на населението в глобален план. В крайна сметка, бъдещето на труда ще зависи до голяма степен от политическите решения, които страните ще вземат.

Новите технологии променят основните елементи на традиционния пазар на труда като с това и основни икономически зависимости между редица променливи, които измерват количествено динамиката на процесите у работната сила. Тук е важно да се каже, че нарастването на работните заплати не е задължително да се разглежда като функция от нарастването на производителността на труда.

В своя дисертационен труд по темата (Костов, 2019) извеждам нов за българската литература резултат с помощта на съвременни панелни иконометрични методи, а именно, че съществува несиметричност на връзката между производителността на труда и работната заплата преди и след глобалната финансова и икономическа криза от 2007 – 2009 г. Освен това предлагам допълнително обяснение за установената вече в литературата асиметричност чрез изясняването на ролята на технологичното развитие за промяната на влиянието на производителността на труда върху работната заплата във времето.

По-голямата част от новите страни-членки, присъединили се след 2004-та, се стремят към реална конвергенция и догонване на средноевропейските нива на заплащане, производителност на труда, икономически растеж и други показатели. В този смисъл, фактът че четвъртата индустриална революция навлиза във всяка икономика по различно време и с различна скорост, оказва огромно влияние върху всички тези процеси. Въпреки че ЕС е общ интеграционен проект, това е поредното доказателство, че той се движи най-малко на две скорости. Пример за това е как икономиките на отделните държави реагират спрямо един и същ процес, какъвто именно е Индустрия 4.0.

Все повече и повече хора и устройства се свързват с интернет, докато изкуствения интелект тихо се разпространява с експоненциални размери. Блокчейн и други технологии също започват все да преобладават и да се използват за най-различни практически цели. Това увеличава способността ни да насърчаваме по-висок растеж на производителността, по-добри услуги, създават се нови бизнес модели и новаторски начини на работа, осигурявайки повече гъвкавост както за работодателите, така и за работниците.

Но има и редица предизвикателства, като по-голямата част от тях са пред труда. Работните места със средна и ниска квалификация са все по-изложени на тази дълбока трансформация. Според ОИСР (2019), 14% от работните места ще изчезнат в резултат от технологичната промяна и ще бъдат автоматизирани в следващите 15 – 20 години. Други 32% пък е много вероятно да се променят радикално като изисквания и ниво на квалификация. Проблемите с неравенствата се задълбочават в този глобален технологичен контекст. Дигиталните неравенства пораждат социално-икономически неравенства. Все още не всеки може да се възползва от по-добрите работни места, които генерират висока добавена стойност и съответно високи доходи. Все повече са хората, които упражняват несигурна заетост с ниско заплащане и редица трудови ограничения. Липсата на социална защита е сред основните проблеми в тази ера на технологична трансформация.

Изследване на ОИСР (2019) казва, че нестандартните работници са с 40-50% по-малка вероятност да получат адекватна социална и трудова закрила и да членуват в синдикат, което се отразява върху тяхната обща трудова среда. Тук е важно да се спомене и нарастването на неравенствата в глобален план, защото те стоят редом до всички останали глобални проблеми като измененията в климата, забавянето на световната икономика и пасивната роля на правителствата от гледна точка използването на фискалната политика като инструмент за борба против тези неща.

Според проучване на СБ и МВФ от 2018 г., сред голяма част от развития свят, много хора смятат, че обществените услуги и социалните придобивки са недостатъчни и труднодостъпни на този етап. Повече от половината човешко население смята, че не получава  справедлив дял от обезщетенията на фона на данъците, които плащат. Почти 80% (МВФ, 2018) от хората искат тяхното правителство да прави повече за защита на социалната и икономическа сигурност на страната им, което говори че тяхната оценка е по-скоро отрицателна за провежданата икономическа политика от конкретните правителства. В условията на автоматизация е важно хората да се чувстват подкрепени от своята държава ако изгубят работата си като държавата им помага по-активно в търсенето на нови възможности и алтернативи, било чрез преквалификация или нещо друго.

Истината е, че световната финансова и икономическа криза от 2008 – 2009 г. доведе до сериозни загуби на работни места, оставяйки дълбоки структурни проблеми след себе си. Обръщайки се към бъдещето, планираното забавяне на световната икономика през следващите няколко години поставя пазарите на труда и предлагането на труд пред сериозни предизвикателства. Налице е съществен риск от технологична безработица в най-скоро време.

ОИСР смята, че темпото на цифровизация и автоматизация и обхвата на промените към този момент са стряскащи като поръчките за индустриални роботи нарастват с 300% за по-малко от 10 години в периода 2009 – 2018 г. И ако има ръст от 300% за 10 години, то в следващите 2 очакванията са този ръст да се повтори достигайки кумулативно 600% спрямо 2009 г. Времевият обхват се скъсява, но темповете на прираст запазват твърде високите си стойности по отношение внедряването на новите технологии в производствените процеси. Това е и практическото доказателство, което подкрепя теорията за експоненциалното развитие в условията на Индустрия 4.0.

Заетостта в производствения сектор на глобално ниво е намаляла с 20% през последните две десетилетия, което е стряскаща статистика предвид краткия интервал от време. В същото време заетостта в услугите е нараснала с 27%, което най-ясно показва структурните промени вследствие от навлизането на световната икономика в ера на технологични иновации. Това допринесе за поляризацията на пазара на труда: дяловете на нискоквалифицираните и висококвалифицираните работни места са се увеличили, докато хората със средна квалификация намаляват. Новите технологии се ползват от работници предимно с високи умения и техния доход нараства много по-бързо от дохода на хората с ниски умения. В случая, дигиталната компетентност поражда голямото различие и задълбочава проблем с който света се бори от векове.

През 2015 г.  28%  от населението в трудоспособна възраст беше на възраст 65+. До 2050 г. това съотношение се очаква да се удвои като делът на тези хора нарасне до 53%. В страни с бързо стареещо население, може да възникне недостиг на квалифицирана работна ръка, което да доведе до по-голям брой на по-възрастните работници  спрямо броя младите хора, които навлизат на пазара на труда. По този начин коефициентът на субституция ще бъде отрицателна величина а социалните фондове ще бъдат натоварени още повече.  Този недостиг може да доведе до по-бърза автоматизация или по-силен натиск за привличане на работници имигранти. Това ще измени структурата на потребителското търсене, а оттам и съставните части на БВП.

Ако трябва се изведат пред скоби няколко основни предизвикателства от промяната в технологичното развитие по отношение на труда, то те могат да се обобщят така:

  • Масово унищожаване на работни места, изискващи ниски и средни нива на умения и създаване на нови, които ще изискват нов тип умения;
  • По-лоши условия на труд и ерозия на трудовите стандарти;
  • Липса на граница между личния и професионалния живот;
  • Поляризация на работните места в структурно отношение;
  • Разширяване на неравенствата от всякакъв тип (доходни, в богатствата, дигитални, в интелектуалната собственост и т.н.);
  • Отслабване на колективните действия и решения и акцентиране върху индивидуализма;
  • Съществена разлика между търсените налични умения и обучението на пазара на труда;
  • Европейският съюз изостава значително от останалите глобални конкуренти в областта на технологичното развитие. Доказателство за това е, че едва 4% от световните данни (Big Data) се съхраняват в ЕС. Освен това, само 25% от големите предприятия в ЕС са използвали анализ на голям обем данни (big data)

По отношение на България, важно е да се отбележи, че е налице сериозен дисбаланс по отношение на средната възраст на населението и пикът на производителността на труда. Разликата все повече нараства като резултат от процесите по застаряване на нацията. Например, пикът на производителността на труда по принцип е между 30 и 50 годишна възраст. Средната възраст на населението на България през 1960 г. е 30,3 години. В момента е 43,1 години. Това означава, че нацията застарява, а населението в трудоспособна възраст все повече намалява, което намалява статистически вероятността да покачим производителността на труда без наличието на инвестиции в нови технологии.

Всъщност, степента на технологичен напредък предопределя и нашата производителност. Работните заплати са резултативна величина, а българският работник генерира пропуснати ползи заради липсата на адекватна политика от страна на държавата по отношение на въпросите свързани с Индустрия 4.0. За съжаление, бизнесът много често ограничава своето мислене до количествено измерване на производителност на труда, вкарвайки я в ограниченията на някакъв показател (за България този показател е Брутна добавена стойност на един зает) без да отчита всички немонетарни ползи, които фактора труд носи на една организация, защото човешкият капитал е особен капитал, който винаги изисква интердисциплинарен подход на изучаване.

Каква е нашата алтернативна цена, която ще заплатим като общество за по-висок икономически растеж, и дали тази цена си струва, е въпрос, на който всеки трябва сам да си отговори. Моето мнение е, че ако БВП нараства, но благосъстоянието на хората се влошава, то тогава кому е нужен този по-висок БВП?

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар