Предупрежденията, че роботите ще ни вземат работните места, вероятно никога не са звучели толкова реалистично, колкото сега. Не само защото собствениците на фабрики не искат да плащат за растящата цена на труда, но и защото работниците не искат ежедневно да се събират в развъдници на вируси.
Китайските производители са изправени пред предизвикателство след отварянето на производствените линии: да задържат работниците си на работа. Някои компании отчитат 90% текучество на работната сила след като икономиката започна да се отваря през март, в сравнение с 25%-30% в нормалните години преди коронавируса. Такива ефекти се очакват навсякъде по света с отслабването на ограниченията. Пандемията е превърнала „хората в основен риск за продължаване на дейностите“ във веригата за доставки, отбелязват анализаторите от Sanford C. Bernstein & Co.
Но да оставим настрана как бизнесите възстановяват работа след пандемията. Големият въпрос е какво мислят и планират за бъдещето на фабриките си. На сцената отново излизат роботите, или по-точно автоматизацията – тенденция, която вече тревожеше защитниците на трудовите права и която ще бъде влошена още повече от Covid-19. Счетоводните книги на водещи производители на роботи като Fanuc, Keyence и Harmonic Drive Systems съдържат ранни сигнали, че индустриите във все по-малка степен разчитат на човешкия фактор.
Износът на индустриални роботи от Япония, която е център на машинната автоматизация, нараства спрямо предходните години. Fanuc, чиито роботи се използват от компании като Apple и Amazon, отчита ръст на поръчките със 7% през финансовото тримесечие, завършило през март. Приходите на компанията от пазарите в САЩ и Китай нарастват, а запасите от готови компоненти намаляват заради повишеното търсене. Harmonic Drive, които произвеждат части за малки роботи, също отчитат повишение на поръчките. Този засилен интерес към продуктите им съвпада с първоначалния глобален шок, предизвикан от Covid-19, което подсказва, че автоматизацията изведнъж се е превърнала в голям приоритет за много производства.
Има пространство за въвеждане на роботи в производството. В световен мащаб нивата на автоматизация остават ниски, тъй като много компании нямат особено желание да се занимават с всички предизвикателства, свързани с интеграцията на роботи в производството, или не искат да предизвикат политическа и социална реакция. Близо 60% от глобалното производство обаче е в сфери, които лесно могат да бъдат автоматизирани. В Китай почти 40% от работните места биха могли да бъдат заменени от машини. Различията между индустриите, както и между отделните части на производствата, имат голямо значение – роботите извършват повечето щамповане и заваряване в поточните линии за автомобили, докато хората се занимават с окончателните инспекции. Задачи, изискващи значителна сръчност, остават трудни за машините.
Голямата промяна в ерата на Covid-19 може би ще се изразява в понижаване на бариерата за прилагане на автоматизация, която до голяма степен се свежда до отношението на отделните държави. Южна Корея и Германия са давани като положителни примери, защото са постигнали високи нива на автоматизация във фабриките, като същевременно поддържат безработицата ниска. По-голям стимул обаче може да се окаже простата необходимост, която движи повечето големи промени в начина, по който използваме технологиите.
Глобалната здравна извънредна ситуация спъна дейността на много компании по неочаквани за тях начини. Анкета на PricewaterhouseCoopers сред 300 финансови директори показва, че повечето от тях не са разполагали с нужното, за да вземат информирани решения, поради което реакцията на компаниите им на пандемията се е забавила. По-голямото ниво на автоматизация може да подобри гъвкавостта в такива ситуация.. Макар повечето от интервюираните индустриални компании да планират спиране или отлагане на инвестиции, едва 15% смятат да свият инвестициите за автоматизация, изкуствен интелект и индустриален „интернет на нещата“.
Дилемата на автоматизацията след коронавируса изглежда като старата, но по-лоша. Светът ще се нуждае от повече производителност, и автоматизацията е начин да я получи. В Германия въвеждането на роботи в производството е допринесло за ръста на брутния вътрешен продукт на глава от населението с 0.5% в период от 10 години. Но какво ще стане с изместените нискоквалифицирани работници? Според Международната организация на труда пандемията може да свие работните часове с 6.7% в световен мащаб, което е еквивалента на 195 млн. работници на пълен работен ден. Засега правителствата предлагат субсидии на компаниите, за да поддържат работните места. Но в крайна сметка тежестта за преквалифициране и приспособяване на работниците ще трябва да бъде поета от компаниите.
Същевременно някои правителства стимулират прехода към роботизирано бъдеще. Япония иска от компаниите да върнат поточните си линии от Китай. При липсата на достатъчно квалифицирани работници, за прилагането на такива политики ще е нужно използване на машини. В самият Китай се отделят огромни индустриални субсидии в подкрепа на автоматизацията. Изграждането на „нова инфраструктура“ се превръща в начин да се оправдае наливането на милиарди в 5G и други технологии, които ще изискват все по-малко и по-малко човешки работници.
Това не означава, че идва края на производителния човешки труд, или че трябва да се очаква масова загуба на работни места. Изисква се по-отворено отношение, за да се проучат възможностите за допълване – и отиване отвъд – човешкия труд. Реалността е такава, че компаниите, които инвестират в автоматизирани процеси сега, вероятно ще излязат по-бързо и може би по-силни от тази криза. Не само защото роботите не се разболяват и не се страхуват да работят в затворени пространства, но и защото бъдещето на работата се променя. Никой не е искал експеримента с Covid-19, но хората и компаниите ще трябва да приемат резултатите от него.
