Заради задушаващата над 60-годишна американска блокада на Куба, допълнително ожесточена с петролно ембарго и порой от нови санкции в последните месеци, кубинската делегация внесе предложение в Общото събрание на ООН да се проведе дебат по темата. Предложението бе гласувано на 7 юли т. г. и бе прието с гласовете на 136 държави членки на световната организация, които го подкрепиха. 9 страни, сред които и САЩ, бяха против. А 30, включително и България, избраха да гласуват „въздържал се“. Дебатът се състоя същия ден.
Министърът на външните работи на Куба Бруно Родригес изнесе в словото си многобройни факти, ясно доказващи колко тежки са пораженията на американската блокада върху живота на кубинците и колко засилено е съсипващото ѝ въздействие през последната половин година.
На свой ред американският представител в ООН Майкъл Уолц държа контраатакуваща реч, с която се опита да внуши, че блокада на САЩ въобще няма, а за всички неволи на кубинците е виновен само „режимът“ в Хавана. В остра полемика Бруно Родригес на няколко пъти прекъсна Майкъл Уолц, обвинявайки го в лъжи, манипулации и обиди, неподобаващи за трибуната на ООН.
Целта на Уолц беше да убеди присъстващите държави членки на световната организация, че дебат за Куба не е необходим. Но не успя. Куба получи силна подкрепа и дебатът се проведе, като много от взелите думата представители на различни страни и организации настояха за вдигане на американската блокада и прекратяване на агресивната политика на САЩ срещу карибския остров.
Прави впечатление обаче, че обичайната внушителна подкрепа за Куба от 180-190 гласа всеки път, когато в Общото събрание на ООН се гласуват ежегодните ѝ резолюции с искания за отмяна на блокадата (това става всяка есен от 1992 г. насам), този път бе по-редуцирана. Сега гласовете „за“ паднаха до 136. Увеличиха се до 9 гласувалите „против“, а особено много нарасна броят на „въздържалите се“ (30) или на въобще не влезлите да гласуват. Последната група страни не се отчита официално, но е ясно, че и те упражняват „скатаване“. От таблото с резултатите на гласуването на 7 юли т. г. личи, че това са избрали да направят 17 държави.
Тук трябва да се отбележи, че такова „скатаване“ приложи и България през октомври 2025 г., когато бе гласуването на споменатата ежегодна резолюция на Куба за отмяна на американската блокада – българската делегация тогава отсъстваше от залата на Общото събрание по време на вота. Това бе прецедент, защото през тези над три десетилетия, откакто се внася кубинската резолюция, България винаги я е подкрепяла. Такава е била досега и единната позиция на държавите членки на ЕС. За първи път именно при това миналогодишно гласуване монолитността на ЕС за отхвърляне на блокадата на Куба се пропука. Държава членка на ЕС – Унгария, гласува тогава „против“ кубинската резолюция, а 6 други членки на ЕС – Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Чехия, се въздържаха. Към номера с отсъствието от залата тогава прибегнаха 9 държави, от които само България беше член на ЕС.
Ето, че сега, осем месеца по-късно, виждаме още по-променена и разслоена картина по кубинската тема сред държавите от ЕС. Нека обърнем внимание – на гласуването на 7 юли т. г. даже не ставаше дума за кубинска резолюция, а само за решение дали да се допусне дебат (!!!) по темата за това, какъв е ефектът на американската блокада върху населението в Куба. Дебатът открито бе нежелан от САЩ. Ето защо по начина, по който са гласували различните членки на ЕС, очевидно следва да се съди за това, доколко всяка от тях държи да минава за лоялна към Вашингтон.
И така, сега като най-отявлено проамериканска, или по-скоро най-протръмпистка сред членките на ЕС, се открои Чехия – тя единствена от Евросъюза влезе в деветката държави, гласували „против“. Нещо повече – чешкият представител държа остра реч, в пълна хармония с антикубинските нападки на Уолц.
Обособи се и най-голямата досега група членки на ЕС, гласували с „въздържал се“ – 12 на брой. Това са България, Германия, Естония, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Словения, Румъния, Унгария, Хърватия. Те се вляха в отбора на общо 30-те държави, избрали въздържанието.
Само с две повече – 14, се събраха в отбора членки на Евросъюза, останали верни на досегашната линия на ЕС за Куба и подкрепили провеждането дебата за блокадата: Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Кипър, Малта, Португалия, Словакия, Сърбия, Финландия, Франция, Швеция.
За първи път се оформя такова разделение между членките на ЕС по кубинската тема, което, както вече бе споменато, явно може да служи и като индикатор за по-голямо или по-малко желание да се угажда или не на Тръмп.
На дебата на 7 юли бе дадена гласност и на отдавна заявената обща позиция на ЕС, че екстратериториалното действие на американската икономическа, търговска и финансова блокада на Куба ощетява интересите на Евросъюза и нарушава нормите на международната търговия. Това декларира в словото си постоянният представител на ЕС в ООН и бивш зам.-председател на Европейския парламент Ставрос Ламбринидис. Той припомни, че общото законодателство на ЕС забранява прилагането на американския закон, постановяващ такова екстратериториално действие на санкциите, но отделни страни-членки все пак го прилагат.
Ламбринидис изтъкна, че ЕС потвърждава своята подкрепа за търсене на решения в отношенията САЩ-Куба по пътя на диалога и въз основа на международното право. Също така наблегна, че ЕС признава негативния хуманитарен ефект върху кубинския народ на задушаващите американски санкции, причиняващи все по-тежки страдания на хората на острова, като настоя да се спазва Уставът на ООН. „Пледираме достъпът до хуманитарна помощ да бъде осигуряван на всяка цена,“ посочи представителят на ЕС. Той напомни, че милиони кубинци страдат от ежедневни спирания на тока, от недостиг на медикаменти и храни, от нарушено заради липсата на горива осигуряване на базови обществени услуги, включително медицински.
Ставрос Ламбринидис посочи, че ЕС ще продължи конструктивните си контакти с Куба и ще подпомага нейната модернизация – институционална, икономическа, социална и политическа. „Готови сме да споделяме нашия опит и също така ще продължим да подпомагаме хуманитарно кубинското население в отговор на спешните му нужди,” увери той.
Ламбринидис не пропусна да изрази и другата неизменно застъпвана теза на ЕС, която кореспондира с вашингтонската – че не само блокадата, но и управлението в Куба „носи вина“ за сегашното положение в страната. Представителят на ЕС настоя бързо да се приложат икономически и политически реформи, „с пълно зачитане на човешките права и основните свободи“.
Факт е, че през юни т. г., насред целия ужас с болезнения удар по основните човешки права на кубинците, нанасян с петролното ембарго на САЩ и новата ескалация на американската блокада, мнозинството в Европейския парламент прокара резолюция, осъждаща не това, а пак „режима“ в Хавана.
Накратко, позицията на ЕС за Куба никога не е била пълноценно конструктивна и обективна, а противопоставянето на блокадата на САЩ е продиктувано преди всичко от финансовите щети, които понася заради нея европейският бизнес с инвестиции в кубинската икономика.
От своя страна Куба винаги е отхвърляла всякакви указания отвън за нейното вътрешно устройство и е отстоявала позицията, че тези въпроси са обект само на нейни собствени суверенни решения.
„Барикада“ вече писа, че в средата на юни в Куба бе лансиран план от мерки за сериозни икономически промени, които според мнозина наблюдатели целят въвеждане на елементи от китайския и виетнамския стопански модел, за да бъде даден тласък към икономическо оживление чрез децентрализция и частна инициатива. Дава се възможност за повече самостоятелна инициативност на общините, както и на предприятията, чийто мениджмънт и външни инвестиционни партньорства ще се определят от самите работещи в тях хора. Всички мерки вече са оформени законодателно и са приети от Националното събрание на Куба.
Промените са амбициозни, но трудни, защото се осъществяват в условията на особено ожесточена блокада, чиято примка Вашингтон не спира да затяга. Много кубинци открито изразяват притеснения в социалните мрежи, че иначе разумните мерки може да са твърде закъснели, защото в сегашната тежка икономическа действителност необходимият за позитивното им развитие материален ресурс практически е изчерпан. Същевременно убедително звучат и гласовете, които уверяват, че Китай и Виетнам, чийто опит е залегнал в амбициозните инициативи, също са подели реформите си навремето, бидейки в много тежка ситуация и под безпощадни санкции, но са се справили и са постигнали впечатляващи успехи.
Паралелите, разбира се, трудно могат да са универсален аргумент, защото трябва да се имат предвид и националните специфики, както и особеностите на различните исторически периоди. Наистина безпрецедентен и трудно сравним с нещо друго е натискът, на който в момента е подложена Куба от САЩ.
На 13 юни т. г. Държавният департамент на САЩ обяви нов, пореден пакет с антикубински санкции. Този път сред главните ударени е Министерството на туризма на Куба. Мотивът то да е санкцонирано е, че осигурявало средства за „режима“ в Хавана чрез приходите от международния туризъм. Явно е, че няма как да се търси разум и логика в антикубинската обсесия, обзела настоящото тръмпистко управление във Вашингтон и особено държавния секретар, кубино-американеца Марко Рубио. На тях не действа очевидният и отдавна известен факт, че приходите от туризма в кубинския бюджет играят съществена роля за държавното финансиране на безплатните за кубинците здравеопазване и образование.
Сегашните санкции на САЩ взимат на мушка и всички чуждестранни партньори на кубинската туристическа индустрия.
Санкционирани са също две държавни кубински фирми, които се занимават с импорт-експорт на горива и смазочни материали, както и с внос на твърди, течни и газообразни горива и свързани с тях продукти. Това е пряк блокаж на възможностите на Куба да купува нужните ѝ мазут и дизел за задвижване на генераторните станции при тези чести сривове на изтощената ѝ от 60-годишната блокада електросистема.
Санкционирана е и държавната кубинска компания „Група за морски пристанищен транспорт“. Явно се цели и саботиране на морските търговски, пътнически и всякакви други връзки на острова с останалия свят.
Санкционен юмрук се стоварва и по още сериозни „заплахи“ за САЩ – блокират се всички хипотетични сметки в американски банки на ветеранската Асоциация на бойците от Кубинската революция и на Бригадите за бърз отговор (граждански военизирани формирования за реакции при извънредни ситуации). Кого смята да убеди Марко Рубио, че въобще е възможно хората от тези организации някога да са притежавали банкови сметки в САЩ? Вероятно подбраната по специални верноподанически показатели аудитория от около 60 страни, която ще кани на замислената от него конференция за борба „с крайнолевия тероризъм“…
About The Author
