Южна Корея разработва законопроект, който да заложи принципите за преразпределение на натрупаните покрай пандемията свърхпечалби на големите корпорации в полза на компаниите, понесли тежки загуби заради кризата. Замислено е вноските за корпоративна солидарност да са доброволни, но дори и в този мек вариант идеята, заредена с елемент на морално принуждение, никак нe се харесва на едрия бизнес. Въпреки всичко президентът Мун Дже-Ин обещава на обществото да коригира растящото социално неравенство и смята замислената мярка за подходящо за целта средство.
Разглеждана на световно ниво, Република Корея се справя с пандемията добре, макар властите да не въведоха тотален локдаун, както бе направено в доста други страни. И все пак икономическите загуби не ѝ се разминаха. През изминалата година по данни на Корейската банка БВП е спаднал с 1%, което е най-лошият показател от времената на азиатската финансова криза през 1997-1998 г.
От началото на пандемията от Covid-19 властите в Южна Корея приеха и приложиха 4 допълнителни бюджетни програми за подпомагане на най-пострадалите категории граждани и компании. Но все пак разривът между бедни и богати, изострил се в много държави по света през 2020-та, изпъква отчетливо и в Република Корея.
Проучване на Корейската федерация на малките и средни предприятия, направено в края на миналата година сред над хиляда дребни фирми, показва, че след започването на пандемията техните средни месечни продажби са намалели с около една четвърт, а печалбите им са спаднали три пъти.
В същото време обаче седем големи южнокорейски корпорации съумяха да влязат в топ-100 на световните компании, процъфтяващи по време на пандемията според рейтинга на Financial Times. По очевидни причини особено са подобрили финансовите си показатели структури, свързани с онлайн търговията. Нараснали са доходите и на корпорации, заети с доставки на медицинско оборудване. Сред тях са например дистрибуторът на комплекти за тестване на вируси Seegene, или фирми като как Samsung Electronics Co. – най-големият в света производител на чипове с памет, чиято продукция е особено търсена заради масовото преминаване към работа и обучение онлайн.
Създалата се ситуация подтиква южнокорейския президент Мун Дже-Ин, навлизащ в последната година от мандата си, да побърза с мерки срещу социалното неравенство, което той се зарече да съкрати, когато навремето встъпваше в длъжност. Именно негова е идеята корпорациите, спечелили при настоящата криза, да пожертват част от благосъстоянието си в полза на по-малките фирми, ударени тежко от пандемията. Тези вноски „за бедните” се предвижда да са доброволни, като срещу тях държавата предлага данъчни облекчения.
За да бъде уредена законодателно, мярката е вкарана в цял пакет с проекти за „социална солидарност”, предложени от управляващата партия. Освен инициативата за споделяне на печалби, в пакета има и законопроект, който дава възможност правителството да изплаща компенсации на дребни търговци, пострадали по-тежко от останалите вследствие на социалното дистанциране.
Засега още не са готови детайлите – не се знае например кои компании ще бъдат отчетени като достатъчно замогнали се, та да са в състояние да споделят спечеленото с по-закъсалите. Но като цяло медийните сондажи показват у мнозинството депутати желание да подкрепят инициативата.
В същото време пазарните аналитици са наострени срещу предложението. Икономистът на поделението на TS Lombard за Китай и Северна Азия Рори Грин каза пред „Известия”, че намесата на държавата в механизмите по стимулиране на компаниите ще се отрази негативно върху тяхната оперативна ефективност и върху баланса на собствените им капитали. А още по-важният фактор според него е неизбежното засилване сред корпоративния елит на отношението към сегашното правителство като към противник на едрия бизнес.
„Чеболите (типична южнокорейска форма на финансово-промишлена група, обикновено на семейна основа – б. пр.) и без това смятат президентската Демократическа партия за враждебна към корпорациите. Увеличаването на минималната заплата и на данъците по време на управлението на президента Мун Дже-Ин вече подтикна чеболите да ускорят пренасянето на своите бизнес дейности в други страни. Техните инвестиции в Южна Азия и особено във Виетнам се разрастват стремително,” напомня анализаторът.
Не се харесва идеята и на членовете на Федерацията на корейската индустрия (KOISRA), а сред тях са водещите компании в страната, сочи пред „Известия” главният изпълнителен директор на Федерацията Еял Виктор Маму. Той се съмнява, че инициативата ще постигне успех, защото „тя противоречи на самата природа на сегашната политика и икономика”.
„Ако все пак това се осъществи, то ще трябва да бъде направено чрез множество законодателни актове и те фактически ще променят системата на режима в Корея, което пък ще доведе до прекратяване на новите инвестиции и на паричните потоци отвън към страната,” казва Маму.
Той отбелязва, че големите корейски корпорации и без това помагат на правителството по много въпроси, свързани с изплащането на ДОД, проявявайки така корпоративна социална отговорност. Например – предлагат повишен брой работни места и създават инвестиционни фондове за капиталовложения в местни стартъпи и малки и средни предприятия.
„Разбира се, това си има и своята цена – по-голяма защита от чуждестранните конкуренти и по-скъпи стоки и услуги за местните жители. Но за целта не е необходим закон, защото корейските корпорации вече го правят и ще го правят, за да съхранят своето статукво с правителството,” пояснява шефът на KOISRA.
Рори Грин пък изразява съмнение, че след приемането на закона замислените отчисления наистина ще бъдат доброволни: „Натискът на правителството и шумният характер на закона де факто ще превърнат вноските в задължителни. Фирмите, които не се ангажират да преразпределят печалбата си, ще се сблъскат с политически натиск и с негативна публичност. Така на дело всички едри корпорации ще са длъжни да дават този свой „доброволен” принос”.
Засега политическата обстановка е благоприятна за приемането на закона. През април в Сеул и Пусан, двата най-големи южнокорейски града, ще има местни избори. Техните резултати ще окажат влияние и върху вота за президент през 2022 г. На този фон за политиците е много по-важно да демонстрират грижа за пострадалите от кризата малки компании, отколкото да се вслушват в недоволството на трупащия печалби едър бизнес, че ще му се наложи да заделя по нещичко за по-слабите.
