Минимум две жертви са паднали в масовите безредици днес в центъра на южнокорейската столица Сеул. Те последваха обявеното решение на конституционния съд, потвърждаващо вече гласуваното в парламента на страната отстраняване от власт на президентката Пак Гън-хе заради драстични злоупотреби с власт.
Демонстранти „за” и „против” досегашната държавна ръководителка бяха залели площада пред сградата на съда и прилежащите улици, а нажежените страсти избиха и в сблъсъци помежду им и с полицията, при което бяха дадени жертвите. Плачещи и тържествуващи хора едновременно изпълниха репортажите на многобройните кореспонденти, отразяващи събитията. Според японската агенция Киодо при размириците е пострадал и неин фотограф.
Южна Корея се тресе от скандални обвинения срещу президентката още от края на миналото лято. Тогава от случайно попаднал в ръцете на медиите таблет на нейната близка и дългогодиша приятелка Чхуе Сун-сил става ясно, че тази жена, която няма никакъв официален пост в правителството, де факто е най-доверената президентска съветничка, пише и коригира речите на държавния глава и така влияе на външната политика на страната.
Разплитането на случая разкрива още подробности – че същата тази Чхуе Сун-сил, дъщеря на водач на религиозна секта, омаял някога младата Пак Гън-хе, е използвала близостта си с президентката и за лично облагодетелстване. Рекетирала е големи компании да превеждат в нейните фондации солидни суми, внушавайки, че в замяна ще имат благоразположението на върховната власт в страната. В тази корупционна мрежа се оказват замесени десетки влиятелни фирми, включително и гигантът „Самсунг”, чийто шеф наскоро бе арестуван именно в рамките на това дело.
Бурни протести срещу разкритата схема разтърсват Южна Корея още от есента с искания за отстраняване от власт на президентката и за съд над всички замесени. Срещу Чхуе Сун-сил, която беше арестувана през октомври, след завръщането си от дълъг престой в Германия, вече тече съдебно разследване, както и срещу още десетки фигуранти по делото.
Междувременно президентката Пак Гън-хе неколкократно направи изявления, в които поиска прошка от съгражданите си заради обществените сътресения, но увери, че лично тя не е извършила нищо нередно като държавен глава, не е накърнила националния интерес и не е нарушила никакъв закон. Тя не откликна на исканията на площадите да подаде оставка, без да чака официалната процедура по импийчмънт.
През декември парламентът в Сеул гласува за отстраняването ѝ от власт. Но по конституция това решение трябваше да бъде утвърдено и от конституционния съд, за да влезе в сила. Именно това се и случи днес. Така Пак Гън-хе, първата жена президент на Южна Корея и дъщеря на бившия диктатор Пак Чжон-хи, убит от шефа на собствената си охрана през 1979 г., се превърна и в първия държавен ръководител на страната, отстранен заради злоупотреба с власт. Вече няма пречки тя също да бъде изправена пред съда.
Сега в Южна Корея в рамките на 60 дни трябва да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори, които ще бъдат заредени и с висок геополитически залог.
Корейският полуостров е разделен на две корейски държави сред края на Корейската война през 1953 г. – първия голям конфликт след края на Втората световна война, който очертава и сблъсъка между все още координираното по онова време съветско-китайско влияне в Азия, и амбицията на Запада начело със САЩ да утвърди там своята доминация.
И до днес разделената Корея е генератор на световно напрежение. Северно от демаркационната линия, преминаваща по 38-ия паралел, е разположена Корейската народнодемократична република (КНДР), обикновено наричана Северна Корея и управлявана от архаичен и изолиран от останалия свят династичен режим. Южно се намира Република Корея, известна повече като Южна Корея, в която са разположени стратегически американски военни бази.
На полуострова се кръстосват интересите на няколко велики сили, сред които особено изпъкват САЩ и Китай. За САЩ позициите им в Южна Корея са ключови от геостратегическа гледна точка, а ядрените и ракетни амбиции на КНДР са открито предизвикателство. На свой ред Китай единствен има привилегията да поддържа действен диалог със Северна Корея и да оказва някакво влияние върху ръководството ѝ. В същото време самите САЩ и Китай са във все по-остро съперничество за контрола над жизнени търговски морски пътища в Тихия океан, включително във все по-невралгичното заради териториални спорове Южнокитайско море, където американците открито подкрепят опониращите на Пекин страни.
Другото американско-китайско взаимно цакане беше по линия на спорният договор за Транстихоокеанско партньорство, възприеман като опит на Вашингтон да събере съюзници за противопоставяне на растящата икономическа мощ на Пекин. Сега, след като новият американски президент Доналд Тръмп блокира договора, очевидно фокусът ще се измести другаде, но още не е съвсем ясно накъде. Някои анализатори се вторачват в подновената влиятелна роля на Хенри Кисинджър във Вашингтон и допускат, че ще бъде реанимирана неговата политика от 70-те за потушаване на напреженията между САЩ и Китай. Но засега това са чисти спекулации, защото нито Кисинджър, нито светът са останали такива, каквито са били през 70-те.
При всички случаи задаващите се сега избори в Южна Корея ще станат важен лакмус и за сметките на САЩ и Китай в региона. Редно е да се припомни, че Тръмп наскоро увери Сеул в продължаването на дейните съюзнически отношения и потвърди това не просто с подсилване на американското военно присъствие на южнокорейска територия, а и решение за инсталиране на американски ракетен щит – ход, която силно разтревожи Пекин и го подтикна към ответни остри закани.
Впрочем, смята се, че сега временният президент Хуанг Куо-ан , заместил Пак Гън-хе още след отстраняването ѝ от парламента, ще се постарае да форсира работите по инсталирането на този щит така, че те да приключат още преди да се състоят изборите. Смята се, че противоракетната система може да бъде готова на оперативно ниво до края на април – месеци преди първоначално планирания срок.
Що се отнася до самите избори, които ще са много ожесточени, сондажите дават превес на опозиционната сега левоцентристка Демократична партия на Корея. Нейната линия е за по-мек диалог със Северна Корея. Приписват ѝ се и топли връзки с Пекин.
На този фон не бива да се подценяват и още две важни съседни държави – Русия и Япония, всяка със свои исторически позиции на Корейския полуостров, със свои регионални и геополитически интереси и с висока глобална чувствителност.
Така че 64 години след разделянето на Корея на две държави, очевидно несвършващата все още Корейска война тепърва ще има да произвежда още геополитически вълнения, а може би и трусове.
