89 души са станали жертва на фатална трудова злополука и са загубили живота си на работно си място в България през 2020-та година. Това показват обобщените данни за изминалата година от Националния осигурителен институт.
Сметката показва, че средно над 7 души са загивали по време на работа всеки месец и през миналата година, или по една жертва на всеки 4 дни. Най-много отново са случаите в строителството (17), транспорта (11), и производството.
Сравнение с данните за предходната 2019-та година показва, че пандемията и частичното затваряне на редица бизнеси на няколко пъти през годината не са оказали положително влияние върху тази черна статистика. И през 2019-та година, докато се опитват да прехранват себе си и семействата си, жертви на трудови злополуки станаха отново точно 89 души.
Това означава, че за първи път от няколко години насам в черната статистика няма дори символично намаление. През 2018-та фаталните трудови злополуки бяха 92, а през 2017-та – 94.
Същевременно данните от Министерството на финансите сочат, половината заети у нас работят за доходи до минималната заплата, а над 70% изкарват до 900 лева чисто. Така и през 2020-та година, всяка седмица поне по един човек, който вероятно работи за доходи, далеч дори от минималните средно за Европейския съюз, намира смъртта си на своето работно място.
Българските работници са едни от най-честите жертви на трудови злополуки в Европейския съюз, показаха сравнителните данни от Евростат, публикувани по повод Световният ден за безопасност и здраве при работа през миналата година.
Според последните актуални обобщени данни, актуални към 2017-та година, в Европейския съюз единствено Румъния ни изпреварва в тази черна класация, която се отнася до защитата на работниците и служителите и доколко е гарантирана безопасността на труда им. Според данните, 3.4 на всеки 100 000 души в България са загубили живота си на работа. В Румъния те са 4.5, но заедно се отклоняваме сериозно от средноевропейските нива, които са 1.65 фатални злополуки на всеки 100 000 души.
Любопитно е да се отбележи, че други държави с подобни проблеми очевидно работят по-сериозно за неговото преодоляване, което не изглежда толкова невъзможно, ако се взимат мерки. Така например, през 2014-та година, с по-висока честота на фаталните трудови злополуки от България (4.45 на 100 000) освен Румъния са били още Латвия (4.5) и Литва (4.74), но три години по-късно те са намалили почти двойно тези нива съответно до 2.29 и 2.77 фатални инцидента на 100 000 души.
Още една лоша новина е, че статистиката може да се окаже и още по-черна, тъй като за настъпили на работното място смъртни случаи или инвалидност се считат всички подобни развръзки, констатирани до 1 година след злополуката. За съжаление, на по-късен етап НОИ не актуализира данните за изминалите периоди.
Също така е много вероятно да се окаже, че данните за инцидентите са непълни, тъй като в момента за тях се разчита на декларации от страна на работодателите. Те са длъжни да обявят пред осигурителния институт всяка трудова злополука, но според Инспекцията по труда някои от тях предпочитат да избегнат деклариране, когато това е възможно. Причината е, че при чести инциденти биха могли да попаднат в рисковия списък на инспекцията, а в случай че са пострадали повече от трима работници, това означава разследване от страна на НОИ и други компетентни органи.
Статистиката също така изобщо не обхваща хората, които работят „на черно“ – без трудови договори и регламентирани условия на труд. Логично това са и много рискови работни места поради отсъствието на ангажимент от страна на работодателя дори на хартия да спазва изискванията на закона за осигуряване на безопасност на работното място.
Що се отнася до всички регистрирани трудови злополуки, през 2020-та година те са 2309 – с около 400 по-малко от тези през 2019-та година, но очевидно без намаленият им брой да касае в значима степен броят на смъртните случаи в резултат на злополука на работното място.
Въпреки, че в България предстоят парламентарни избори само след около 2 месеца, темите за безопасността и условията на труд на работещите хора в България и фактът, че по един български гражданин всяка седмица умира, докато се опитва с честен труд да изкарва прехраната си, отново едва ли ще имат късмета да попадат в медийното, обществено и партийно внимание.
Точно обратното – мнозинството от политиците от всички видими партии са заети да защитават интересите на бизнеса и да се стараят да облекчават „тежестта“ пред него, която често се изразява именно в малкото останали защити за работниците. В резултат на една от тези поредни атаки срещу Кодекса на труда и въпреки съпротивата на БСП и КТ „Подкрепа“, наскоро парламентът даде възможност за двойно увеличение на извънредния труд и други антиработнически поправки.
About The Author
