В категории:Рикошет

Посланици ли? Не, длъжни сме да „Можем” сами

Къде беше Херо Мустафа на 20 юли и защо едни военни учения за нея са по-важни от един вот на недоверие? Не чуждите посолства, а международният граждански опит е в състояние да „счупи” чудовището, което буди гнева ни. „Можем” („Подемос”) си казаха испанците преди десетина години и родиха своята алтернатива. Българите проспахме тогава световния бунт на възмутените срещу възмутителните, затова сега стигнахме до нивото на отвратените срещу отвратителните. Нямаме право повече да се проваляме.

В един от поредните протестни дни в центъра на София с искания за оставките на Бойко Борисов и Иван Гешев. Снимка: „Забелязано в София“

Очаквано провалилият се вече вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов и призивите за гражданско неподчинение и блокади фокусират цялото внимание и енергия на протестиращите още от началото на тази седмица. Други важни съпътстващи събития обаче сякаш остават незабелязани. Дали хората, струпали се на 13 юли вечерта в „триъгълника на властта” и аплодирали разгласеното тогава двусмислено „изявление” на американското посолство у нас, защото го разчетоха като подкрепа за протестите, забелязаха къде беше по време на дебатите за вота на недоверие на 20 юли посланичката на САЩ Херо Мустафа?

Беше с военния министър и вицепремиера Красимир Каракачанов във Варна – за да нагледа лично открития там на 1 юли команден пункт на НАТО, подвизаващ се под официалното наименование Военноморски координационен eлемент за Черно море. Никак не прилича на подкрепа за изискващите оставка на правителството протести една такава съвместна показна проява на посланичката заедно с вицепремиера на същото това правителство. Затова пък прилича на откровено демонстриране какви точно са интересите на Щатите в геостратегическия елемент България в този, в онзи или във всеки друг момент на периферните за тези интереси туземни вълнения.

Н. Пр. Херо Мустафа редом до Красимир Каракачанов при посещението им във Варна. Снимка: Министерство на отбраната

За Нейно Превъзходителство датата 20 юли очевидно няма никакво значение като дата на дебатите в българския парламент по вота на недоверие към кабинета на Борисов. Но има голямо значение като дата на началото на военните учения Sea Breeze 2020, стартирали същия ден край Одеса. Те са обявени като съвместни между САЩ и Украйна, но в тях участват 26 кораба от осем държави, включително от България. Останалите страни са Румъния, Грузия, Турция, Испания и Норвегия. Явно затова във варненския воаяж до Военноморския координационен елемент участваха още румънският и грузинската посланици.

Може да се припомни, че преди броени дни друг етап от Breeze 2020 премина и в България, заради което до Бургас се разходи и президентът и главнокомандващ Румен Радев, също в компанията на Каракачанов. Но в българската част на учението не участваше американският ескадрен миноносец „Портър” (USS Porter), който специално за маневрите край Одеса премина от Средиземно в Черно море. Можем да допуснем, че именно неговият маршрут и контролирането на сигурността му от Военноморския координационен eлемент във Варна е изстрелял и посланичката Мустафа към черноморската ни столица.

Можем да допуснем също, че онова нейно мистериозно 30-минутно посещение в кабинета на Борисов на 14 юли – точно на следващия ден след породилото площадни аплаузи и антиподни реакции у главния прокурор Иван Гешев „изявление” на американското посолство – изобщо не е било свързано с протести и оставки, а с проверка дали безпроблемно ще завърши протичащият тогава български етап на Breeze 2020. Липсата на официални изявления след онази среща и обтекаемите отговори, които посланичката даде на въпросите на една медия по темата, не позволяват да се стъпи върху факти и могат да се правят само догадки какво още са си говорили с Борисов. Но си струва се припомни, че точно на следващия ден – 15 юли – прекият шеф на Херо Мустафа, държавният секретар на САЩ Майк Помпео, официално изригна закани за санкции срещу европейски компании, участващи в изграждането на прословутите руски газопроводи на Север и на Юг. Та е твърде възможно предварителната информация за такива инициативи, с каквато обикновено разполагат посланиците, да е отекнала многозначително и в кабинета на онзи, който кръсти „Балкански поток” разклонението на „Турски поток” през България. Пък и не би било за първи път САЩ да дават указания на София  по въпроса.

Но независимо за какво са си говорили Борисов и Мустафа на 14 юли, като скандална намеса във вътрешните работи на България, а не като достойна за аплодисменти проява би трябвало да се възприема „изявлението” на американското посолство на 13 юли – без значение кой как го тълкува. По същото време ЕС изрази много по-въздържана и дипломатически съвсем точна позиция, която по непонятни причини тогава възмути част от протестиращите – решиха, че в нея липсва достатъчно ясна подкрепа за тях (каквато и не би трябвало да има в дипломацията!). Друга част от протестиращите обаче се възмущават тъкмо от безпардонността на „великите сили” в опитите им да тласкат било правителства, било надигнали се срещу управниците си общества в руслото на външни интереси. Представители на тази втора група в пъстрата и разнородна панорама на протестиращите организират днес от 18 ч. протест пред посолството на САЩ в София под надслова „За независима и достойна България”, споменавайки в анонса си и конкретно санкционните закани на Помпео.

Сигурно им е убегнал от вниманието още един повод в контекста за намесата, който би било редно да ги ядоса – на 16 юли, по време на срещата си с министърката на отбраната на Германия и лидер на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер, Борисов щастливо изтърси, че „под егидата на немския посланик и на американската посланичка… заедно подготвяме и един медиен закон в парламента, за да няма никакви съмнения в чистотата на медийната ни среда”. И никой не попита – как така с участието на чужди посланици ще се прави български медиен закон??? Ако това е вярно, скандалът е огромен. А ако премиерът за пореден път дърдори врели-некипели, само за да се перчи колко е близък с чужденците и как те му сътрудничат, тоест подкрепят, значи просто налива бензин в собствената си политическа клада.

Че Борисов зачести с ръсенето на скандални фрази, заради които в „белите държави” (също негов любим и безобразно расистки израз) би бил не просто свален от власт, а и осъден – това отдавна всички го виждаме и то все повече ни зарежда с вече неистовото желание този човек най-после да напусне премиерския пост.

Но е жизненоважно повече хора да прозрат още нещо – няма външни благодетели и закрилници, които в името на общочовешкото добро да издърпат ушите на лошите Борисов и Гешев, а нас, събудилите се за бунт и жадуващи за одобрение и подкрепа членове на българското общество, да погалят по главичките и да ни кажат какво да правим по-нататък. Това е само наша работа. Време е да пораснем като общество, да осъзнаем отговорностите си и да действаме трезво и решително, без озъртане за „големи” братя и каки. Техните интереси не са наши.

Лично на мен ми е обидно също така това постоянно високопарно прехласване по учещите в чужбина български младежи, които заради коронавируса се прибрали у дома и именно те вдигнали бунта срещу Борисов и Гешев. Много харесвам тези младежи и съм убедена, че са донесли от по-зрелите политически общества, където учат, също и културата на гражданския протест – да са живи и здрави. Но хайде да не позволяваме да ни делят отново така глупаво. Не са само те. Всички НИЕ сме. Без значение на възраст, образование, местоживеене, възгледи. Всички по различен начин, но с еднакъв градус на възмущение натрупахме тази непоносимост към циничното управление, която сега изригна така масово. И дано сме пораснали достатъчно като гражданска отговорност, за да не позволим поредното яхване на сегашните протести за едни или други, вътрешни или външни, политически или геополитически интереси. Дано успеем насред страстите да съзрем къде е проблемът, породил чудовището, срещу което сега протестираме. Не е в личностите и партиите, не е дори в сатанинското „задкулисие”, а в самата природа на натрапения ни неолиберален модел на капиталистическата система. Той е хищнически и антиморален по същността си. Поставя отвързания от всякакви ограничения пазар над човешките същества, издига безогледната и безскрупулна конкуренция и печалба най-високо от всичко, търгува със здравето и с живота ни. Този модел прекрасно си съжителства с мафиите – било с мутренските, било с олигархичните, било с транснационалните. И именно той подлежи на „счупване”, ако искаме да имаме почтено и хуманно развитие като граждани и като общества, не само у нас.

България пропусна кипването, което заля цяла Европа, а и света при кризата от 2008-2009 г. До нас практически не стигна ехото на легендарния вече апел на Стефан Хесел „Възмутете се!”, отправен към задушаваните от банков диктат и социални орязвания граждани и излязъл като книга в края на 2010-та. Зародилото се така движение на възмутените срещу възмутителните заля улици и площади от Испания до САЩ. Появилата се точно вследствие на онези процеси испанска партия „Подемос” („Можем”) днес е съуправляваща в Мадрид в коалиция със социалистите. Тя тръгна от площадите, от клейменето на „кастата”, редуваща се във властта, от призива „Всички да си ходят”, който сега така плаши нашенската „каста”. Е, това е пътят, няма друг. Без алтернативна политическа структура, която да стане изразител именно на гражданското възмущение и гражданския повик за повече солидарност и справедливост в разпределението на обществените блага, няма да има никаква промяна. Та, с една дума, ако някои по площадите ни толкова ги тегли към чуждестранни окрилявания, нека се окрилят от испанския опит – има какво да се учи.

Понеже българите проспахме онзи момент, в който испанците взеха своя остър граждански завой, затова днес у нас вече имаме бунт на нивото на отвратените срещу отвратителните. Дано и сега не проспим онова, което сме длъжни да направим като общество. Нямаме право повече да се проваляме.

Първият голям митинг на „Подемос“ в Мадрид на 30 януари 2015 г. Снимка: El Pais
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар