Алекс Баркър, Financial times
Когато двамата големи Борисовци на европейската политика – британският външен министър Борис Джонсън и българският министър-председател Бойко Борисов – се бяха събрали на едно място през миналата година, за присъстващите бе трудно да се въздържат от ироничен коментар.
“Исках да се присъединим към ЕС още откакто бях млад”, започна да разказва албанският премиер Еди Рама, докато приближаваше двойката. ”Никога обаче не съм си представял, че Борис ще го напусне, а Борисов ще остане да го ръководи”, добави той.
На някои българи също им е трудно да го повярват. Десет години след присъединяването към ЕС, България остава най-бедната държава в съюза и страда от корупция по високите нива и слаби институции. Тези проблеми възпрепятстват влизането на страната в еврозоната и Шенгенското пространство.
Независимо от това, на 1 януари България за пръв път пое ротационното председателство на блока. Това дава на страната специални отговорности да поддържа гладката работа на европейската законодателна машина по време на труден период, включващ преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС.
На кормилото е господин Борисов – бивш телохранител с обръсната глава и черен колан по карате. За страните, поемащи председателството, понякога е трудно да формират силен наратив за шестмесечния си мандат. С господин Борисов обаче България не е нужно да се притеснява, че няма да се отличи.
За тревогите около началото на председателството не помагат скорошните убийства на бизнесмен и висш данъчен служител в София (“Може да се случи навсякъде”, заяви Борисов), нито пък присъствието на крайнодесни партии в коалиционното правителство.
Въпреки това в Брюксел брандираните като дясноцентристки политики на Борисов се виждат повече като актив, отколкото като пасив. Подобно на Робърт Фицо в Словакия, българският премиер съчетава твърди националистически политики, даващи предимство на оградите пред имигрантите, с демонстративно проевропейски послания.
“Той е набрал увереност и вече разбира много по-добре защо европейските политики имат значение, защо има директно отношение между това какво става в Европа и колко успешен е той самият в България”, коментира Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика. “Това не е нещо, което идва отръки на българските политици през последното десетилетие”, добавя тя.
Господин Борисов сочи ЕС като причина за положителното икономическо развитие на страната след комунистическите времена, когато е имало банани “само по Коледа”, а кока-колата е била “за специални случаи и специални хора в специални магазини”. При публичните си изяви той изтъква как ЕС финансира строежа на пътища, мостове и водопречиствателни станции, и дори кръсти една станция от софийското метро “Европейски съюз”.
Бивши коалиционни партньори на Борисов коментират, че неговият мачизъм създава грешно впечатление за иначе сговорливата му натура. Ивайло Калфин, лявоцентрист и бивш вицепремиер, заявява, че никога не си е представял, че може да се окаже в кабинет на Борисов. “Но ако бъда честен трябва да ви кажа, че с него беше лесно да се работи… Основното е, че той мрази хора да протестират по улиците. Но ако не провокираш хората, тогава няма проблем с теб”, заявява Калфин.
Притесненията на европейско ниво за вътрешните проблеми на България – от корупцията до свободата на пресата – са частично успокоени от лоялността на Борисов. За европейските лидери Борисов се е доказал като надежден и прагматичен съюзник. Бившият британски премиер Дейвид Камерън често се шегува как е трябвало да се възстановява от “Бойковата прегръдка” на плещестия Борисов. За други държави като Франция, Германия и Холандия, притесненията са свързани най-вече с метафоричната прегръдка на Борисов.
България се натиска да влезе в Шенген – така че гражданите ѝ да могат да пътуват без нужда от паспорти в повечето страни от ЕС. Страната иска да влезе и във валутния механизъм – т.нар. “чакалня” на еврозоната. Макар на хартия България да отговаря на повечето критерии, висши представители на ЕС се притесняват, че институциите на страната съвсем не са готови.
За да се аргументира по характерния си фамилиарен маниер, Борисов покани холандския премиер Марк Рюте на обиколка по българо-турската граница. “Ако има по-добре защитена шенгенска граница, аз сам ще кажа – ОК, не ни приемайте!”, каза тогава Борисов и добави, че България “наистина не заслужава” да бъде изключвана.
Фронтовата позиция на България в миграционната криза в ЕС я принуди да преобърне обичайния си инстинкт да се изолира от проблемите на Балканите. Като сигнал за този завой навън, основното събитие по време на българското председателство ще бъде среща на върха за Западните Балкани, целяща да съживи отношенията на блока с този регион.
Борисов с гордост поставя акцент върху подобряването на пътната мрежа и промените при таксите за мобилен роуминг. Той използва това като начин да се сравни с Ангела Меркел, правейки паралели с магистралите, изградени след обединението на Германия.
Предизвикателството пред Борисов ще е да демонстрира, че неговият персонализиран стил на политика (президентът на Европейския съвет се пошегува, че той би могъл да “сплаши не един тракийски войн”) може да има като резултат ефективно председателство на ЕС. Има обаче и сфери, в които вижданията на Борисов могат да възпрепятстват ролята му на председател: той се противопоставя на задължителните квоти за прием на бежанци и изрази резерви относно “лошия прецедент” да се порицава Полша заради авторитаризъм.
Разговорите за бюджета, които ще започнат по време на българското председателство, също могат да се окажат сложни. Посланието на Борисов към партньорите му обаче е достатъчно ясно: “Дайте ми повече пари и аз ще ви обичам повече”.
