В категории:България

Експерти: С центъра на НАТО във Варна ставаме фронтова държава

Българският национален съвет за мир стартира онлайн петиция срещу изграждането на Координационен център на Североатлантическия алианс в морската ни столица. Това би била мишена на ответен удар при конфликт на пакта с Русия, алармира бившият военен разузнавач Чавдар Борачев, а доц. Чавдар Орманов чертае екологичните рискове. „Нужни са мостове, а не окопи,” апелира проф. Нако Стефанов.

Ученията на НАТО в Черно море през последните години са много по-чести. Снимка: Middle East Institute

Експерти по национална сигурност споделиха на среща, състояла се в Клуб „Журналист” на СБЖ, безпокойствата си по повод напредващото изграждане на Координационен военноморски център на НАТО във Варна. Те откроиха рисковете за България, произтичащи от базирането на такава структура у нас. При конфликт на Североатлантическия алианс с Русия страната ни става мишена за ответен удар. Освен това се уврежда екологичната обстановка в Черно море, ще пострада и туризмът ни.

Българският национален съвет за мир (БНСМ) с председател проф. Нако Стефанов, дфн, д-р ист., преподавател в Центъра за източни езици и култури в СУ „Св. Кл. Охридски”, е стартирал онлайн петиция против изграждането на натовски Координационен център във Варна. На БНСМ бе и инициативата експерти да изложат аргументите си пред медиите на среща в СБЖ.

Да напомним – за такъв център на НАТО заговори премиерът Бойко Борисов, веднага след разговора си в Белия дом с президента на САЩ Доналд Тръмп през ноември м.г., макар преди това да уверяваше, че натовска военноморска база у нас няма да има. За да избегне противоречието, той поясни тогава, че „координационен център” и „база” са различни неща. „Трябва да правите голяма разлика между база, флотилия и координационен център“, каза Борисов след срещата си с Тръмп.

Интересно бе, че това развитие на нещата свари неподготвен дори генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който обаче веднага побърза да приветства идеята. Обсипан с въпроси от медиите, пресцентърът на алианса тогава извади принципна договорка още от 2017 г. за откриване на такъв център у нас в отговор на решение на НАТО от 2014 г. за създаване на мрежа от командни центрове по източния фланг на пакта. Тази линия на НАТО бе подета преди 6 години покрай тогавашната криза в Украйна и присъединяването на Крим към Русия с ясната цел за противостоене именно срещу Русия.

Бойко Борисов изненада и Йенс Столтенберг с инициативата си за център на НАТО във Варна, която донесе от срещата си Доналд Тръмп. Снимка: Министерски съвет

На сегашната среща в СБЖ проф. Нако Стефанов апелира: „Трябва да се градят мостове, а не да се копаят окопи”. Той отбеляза, че е важно да се чуе мнението на професионалисти, които се занимават с проблемите на националната сигурност и на международните отношения.

Професорът обърна внимание на стартираната от БНСМ онлайн петиция против изграждането на натовски център във Варна. Според него „тя ще покаже, че ние, българите, сме против това България да се превръща във фронтова зона”.

Върху този аспект заостри вниманието и бившият военен разузнавач полк. Чавдар Борачев. Според него евфемизмите в начина на назоваване на задаващата се натовска структура във Варна са „голяма заблуда”, защото всъщност ставало дума за „изнесен преден команден пункт на въоръжените сили на НАТО и преди всичко на САЩ на източния и югоизточния театър на военните действия”, ориентиран срещу Русия.

Според Борачев допреди 5-7 години експертите са смятали, че България е подготвяна за тилова държава на НАТО чрез извършваните ремонти на болници, санаториуми, пътища, мостове. Тези дейности сочели, че в ход е подготовка за евентуално приемане на ранени, болни и бойна техника при възможен военен конфликт. Но с лансирането на Координационния център във Варна България вече се превръщала във фронтова държава.

Бившият военен разузнавач Чавдар Борачев. Снимка: YouTube

Борачев направи връзка и с нашумялата мащабна покупка на осем американски бойни самолета F-16, за които българските данъкоплатци миналата година предплатиха на САЩ около 1,3 млрд. долара. Експертът изтъкна, че тези машини са в състояние да носят ядрени бомби, така че на територията на страната ни ще бъде изграден и специализиран склад за ядрено оръжие. По този начин според него у нас ще се появят не една, а две „първостепенни цели за унищожение” при ответен удар, ако се стигне до военен конфликт с Русия. И тези цели ще са центърът във Варна и въпросният склад.

Борачев определи закупуването на осемте F-16 като „грубо, безпардонно нарушение на заданието на Народното събрание за закупуване на самолети за противовъздушната отбрана на България”.

Той спомена визираната многократно алтернатива с възможното закупуване на шведски самолети, които са от друг тип – леки изтребители тъкмо за целите на ПВО, без функциите на бомбардировачи и непредназначени да носят ядрено оръжие. Според Борачев в рамките на отпуснатия бюджет е било възможно да се закупят 16 шведски самолета. „Вместо това бяха закупени самолети F-16 на двойно по-висока цена… На 100% съм убеден, че това беше направено, защото могат да носят ядрено оръжие,” посочи Чавдар Борачев.

„Даваме си територията, за да може на нея други да развиват своите стратегически интереси, които не съответстват на националните интереси на България. Изграждането на Координационен център на НАТО във Варна не е изгодно за нас и няма да допринесе за развитието на нашия флот”. Това заяви в изказването си капитан 1-ви ранг доц. Чавдар Орманов от Българските военноморски сили. Той добави също, че създаването на такъв център влиза в противоречие с Конвенцията от Монтрьо, не позволяваща присъствието в Черно море на военноморски сили, принадлежащи на държави извън региона.

Чавдар Орманов отбеляза още, че изграждането на военноморски координационен център на НАТО у нас ще увеличи честотата на военноморските учения на САЩ и НАТО в Черноморския регион. А това ще донесе сериозни рискове и поражения за екологията и туризма.

Ще зачести затварянето на райони за плаване и използването на взривни устройства – и то в опасното Черно море, в което се разраства податливия на взривяване и подпалване сероводороден слой. „В началото на века този слой започваше на 250 метра дълбочина, сега вече е на около 150. Интензивните военноморски дейности само влошават тази и без това тревожна тенденция. Сероводороднят слой се вдига и убива всичко живо. Всеизвестно е, че рибата в Черноморския регион намалява всяка година,” подчерта доц. Орманов.

Той обърна внимание също как затварянето на зони за плаване заради чести военни маневри ще прогони и чуждестранните любители на яхтен туризъм, които иначе биха се заинтересували от крайбрежието ни.

Срещата с експертите завърши с призива „НЕ на провокациите! ДА на мира и добросъседството!”, отправен и в онлайн петицията на БНСМ.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар