В категории:България

Протестното лято на Варна иска оставка, но и достоен живот в града

През лятото на 2020-та година Морската столица се оформи като втория най-значим протестен център срещу правителството на ГЕРБ, докато местната власт задълбочава проблемите на града

В началото на 2013 г. Варна беше в центъра на протестната вълна, обхванала цялата страна и в крайна сметка, довела до оставката на тогавашното правителство на Бойко Борисов. Тогава протестите имаха конкретни социални и икономически искания и очертани локални виновници в лицето на тогавашния кмет Кирил Йорданов и бизнес империята ТИМ.

Ако Йорданов беше номинално независим кмет, подкрепен от ГЕРБ, то днес новият градоначалник Иван Портних вече е директно партийно протеже, което прилага на местна почва онези дребни хитринки, чрез които партията му управлява и на национално ниво. Всички неуспехи се приписват на стария кмет, за монопола на ТИМ не се говори изобщо, както и Борисов доскоро не споменаваше Пеевски. Режат се гордо лентички на всеки десетина километра път и се откриват мащабни проекти като гигантския булевард „Левски“, с огромна охота отразявани от проправителствените медии.

Откраднатите пари от въпросните строежи са тема табу, за тях свидетелстват само срутванията дни след пускането им в употреба, водопадите в центъра на града, както и подводните подлези. Всичко това не преди на властта да използва строежите като доказателство за безспирната „работа, работа, работа“. Цялостно за граждани и туристи е очевидно, че градът е с лоша поддръжка, кофите за боклук преливат редовно, улицата са мръсни дори в разгара на туристическия сезон, а окосена общинска градинка е рядко явление. Големият фекален разлив във Варненското езеро стана национална новина, но проблемът все още е далеч от решение, далеч е дори от чувството за срам на властта. Наскоро стана ясно, че забавянето на ремонта е основно заради драгиране на път към пристанище ТЕЦ „Езерово“, чийто мажоритарен собственик е Ахмед Доган.

Въпреки всичко това, местните структури на ГЕРБ са се обградили с послушни местни медии, създаващи една бляскава картина, в която всичко върви по вода, пък била и тя пълна с фекалии. Постоянно се акцентира на поредната нова атракция – виенско колело на пристанището, „най-високият фонтан на Балканите“ (неработещ през по-голямата част от годината) или разточителните тържества по случай празника на града през август. Усещането за пир по време на чума бе особено подчертано през 2018 г., когато редица скъпо платени изпълнители така и не пяха на въпросния празник, а фойерверките за хиляди левове останаха неизстреляни, защото властта не се беше постарала да обезопаси пристанищната зона около мястото на концерта, в резултат на което две деца се удавиха, падайки от вълнолома.

С други думи, голямото недоволство от 2013 г. постепенно бе потушено от типичната за ГЕРБ серия от мафиотски монополи, политически лъжи, безхаберие и фалшиви новини, която във Варна е гарнирана и с отявлена липса на каквато и да било адекватна опозиция. Фактът, че в последните години единствените значими политически фигури от града, които не са от ГЕРБ, са Веселин Марешки и Костадин Костадинов, води до разбираема апатия у повечето хора, които искат някаква политическа промяна.  Въпреки това, ентусиазмът от протестите в страната, започнали в началото на юли в София и Росенец, обхвана и Варна и отново в града има ежедневни протести. Във Варна бе блокирано и голямото централно кръстовище пред общината, което беше и втората трайна блокада в страната след тези в София. На няколко път бе блокиран и Аспаруховият мост. Централата на ВМРО в града бе налепена с торбички BILLA, протести имаше и пред офисите на ГЕРБ и НФСБ, които вече няколко пъти са замервани с яйца.

Подобно на митингите в София, варненските протестиращи са разнородни и предимно непартийни. Има както единици крайни „костовисти“, така и русофили, има екоактивисти и центристи. Хората в палатковия лагер също са разнолики – има майки с деца, ученици, спортисти, университетски преподаватели и студенти, докторанти и безработни, влюбени двойки и самотници, някои от хората, с които се запознахме, са дошли специално за протеста от други градове като Тервел, Балчик, Каварна и др. 47-годишният Йордан от Тервел е сред най-активните на барикадата, помага с вдигането на палатки и ограждения, лепи плакати. Разказва, че заради безработицата дълго е живял в чужбина, но сега се е върнал, за да работи наследствената си земя. Въпреки това отделя от времето си и гледа да нощува по няколко дни от седмицата пред общината, защото според него управлението на ГЕРБ е мафия, която пречи на всеки един нормален процес в страната.

38-годишната Мария също е сред редовните участници на протестите. Тя споделя, че гледа почти всяка вечер да води малката си дъщеря в палатковия лагер, защото вижда това като училище за отстояване на основни ценности като свобода, демокрация и справедливост. Нямат възможност да нощуват на палатка, но стоят до късно и разговарят с хората, помагат с плакати и идеи. Една от тези идеи, изразяваща най-добре различните искания на протеста във Варна, е голямото бяло платно, опънато до барикадите. На него всеки може да напише лозунг или послание. Мирослав от години живее в Германия, но всяко лято си идва във Варна. На платното той пише „Дом, а не двуседмична ваканция“ и обяснява, че мечтата му е да може да си намери достойна заплата в родния град и да се прибере в него.

Споменатият Костадин Костадинов участва на няколко от протестите, заедно с активисти от „Възраждане“, но така и не успя да ги оглави поради не особено високата легитимност, която имаше сред множеството. Все пак партията му влезе в типичен скандал с активисти от „Да, България“, които излизат с европейски знамена на шествията. Спречкването не успя да раздели протеста, а по-скоро допълни антипартийния му профил, в който отделни агитки присъстват, но нямат водеща роля. „Да, България“ също не успя да наложи някакво лидерство. Представителката на партията Стела Николова е сред говорителите на протеста, но повече в ролята си на единствения общински съветник, занимаващ се с проблемите на града, отколкото като фигура от  проевропейската либерална десница. Това носи известна отлика от софийските демонстрации, които са масово проевропейски, докато във Варна хората са преобладаващо доста по-скептични към евентуална чужда помощ за свалянето на Борисов и предпочитат да акцентира на теми, свързани с България, народа и ежедневните несгоди.

Това не означава, че варненският протест не е солидарен с този в София, напротив, основното искане е за бързи оставки на Борисов и Гешев, лозунгите за съдебна реформа се припокриват, а палатковият лагер пред общината, прави видео връзка с „Орлов мост“. На палатките се организират дискусии, които макар и в общия дух на протеста, са по-далеч от строго техническите теми за съдебната реформа и електронното гласуване. Има изложение на книги, рисунки за децата на тема „България“ и писане на послания на тема „Какво означава за мен България“. Патриотичните обертонове във Варна, без да вещаят някакъв краен национализъм, напомнят защо на общодържавно ниво лица като Слави Трифонов са доста по-популярни от лидерите на софийската градска десница. Трябва също да се отбележи, че социалните искания, макар не толкова на дневен ред, присъстват и на тези протести, видимо от лозунги като „Едрият бизнес си има държава, българинът защо да остава“ , „Всевластен пазар – безвластен народ“ и „Домуса в затвора, парите му – в народа“.

За разлика от 2013 г., темата за местните проблеми не е толкова застъпена. Все пак има някои лозунги, припомнящи трагичната борба на варненеца Пламен Горанов, чиято жестока смърт така и не развълнува властта и остана загадка. Отново се изгражда грамадата от камъни пред общината, започната в памет на Пламен преди седем години, периодично премахвана  и започвана наново от хората. В това отношение автогол опита да си вкара кмета Иван Портних, който направи трагикомичен опит да се противопостави на скорошното посещение на президента Радев в палатковия лагер пред общината. Тогава Портних, който дотогава така и не се беше появявал пред множеството под прозорците му, бе шумно освиркан и така и не получи възможност за изява, но се сдоби с много призиви за оставка. Любопитен детайл беше, че бързо скалъпената кметска дружина за противопоставяне срещу президента беше съставена от общински съветници и мастити бизнесмени от фирма „Хидрострой“, която има дългогодишен абонамент за повечето големи обществени поръчки в града.

Характерно за Варна, а и за други големи градове като Пловдив, е бързото нарояването на десетки нови онлайн медии, обслужващи местната власт на ГЕРБ. Намножаването им се засили, както модерно се казва „с 200“, по време на протестите с появата на нови сайтове и фейсбук-групи, подкрепящи властта и публикуващи манипулирана и/или невярна информация, а отделно се реактивираха стари сайтове и групи като „Варна знае“ и „Варна новини“. Зад повечето от тези медии може да бъде видяна фигурата на Марица Гърдева, която е ПР експерт на доскорошната Медийна група „Черно море“ (собственост на ТИМ) и общински съветник от ГЕРБ във Варна. Медийният им пълнеж често се базира на източници като  „Пик“ и „Блиц“, подкрепено с изказвания на местни опорки на властта. Във Варна те се въртят около (недоказаното) обвинение, че представители на „Да, България“ са участвали някога в приватизацията на известната Алея първа в града. Има ги и дежурните нападки за „джендърщина“, че палатковият лагер е „незаконен бивак“, а президентът Радев – „метежник“. Използват любимите на властта методи за отнемане  на вниманието – исканият на протестиращите се обвързват неясно как  с идеята за въвеждане на еднополови бракове и със суматохата около Закона за закрила на детето, като за целта ползват се думи извън контекста, а често и откровени лъжи. Местните медии активно обвързват и показания преди два месеца от президента Радев вдигнат юмрук с призрака на комунизма, който явно броди из главите на монополисти и властолюбци.

Редовно се тиражират новини, че протестиращите са малобройни, а загрижени „варненци роптаят срещу блокирането на града“. Често, за да бъдат дискредитирани, протестиращи са обвинявани в пороци, доказано любими на водещи хора в политиката – наркотици, алкохолизъм, безделие, корупция.  Реално погледнато, блокадата не създава особен проблем за трафика в града, но срещу нея успяха да се изкажат и местни бизнесмени от Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите, които писаха писмо до Портних, че палатките пречат на туризма. Не онези между 6 и 8 хил. куб.м силно замърсени фекални води, които се изливат всеки ден във Варненското езеро от скъсан тръбопровод, струващ над 5 млн. евро, пречат на туризма, не преливащите кофи за смет, не спрялото развитие на града и отсъстващото подобрение, а палатките спират туризма.

И макар калната кампания да се засилва както на национално, така и на локално ниво, протестите все още не губят енергия. В тях участие взимат и представители на местните структури на Автономната работническа конфедерация (АРК), които внасят една по-социална окраска с исканията си.

Според АРК недоволството срещу властта задължително трябва да атакува най-големите социални проблеми в страната, защото те са корена на корупцията и мафиотските схеми, а Бойко Борисов, Пеевски и Гешев са само видимите политически проявления на кризата. От синдиката разпространяват брошура сред протестиращите, в която има призив за достойни заплати и край на мафиотската симбиоза между държава и едър бизнес, която предпочита евтин и неосигурен труд. Иска се също незабавно увеличение на пенсиите; мерки в защита на десетките хиляди безработни заради пандемията, както и защита на природата от частни интереси за бърза печалба. Специален акцент от АРК поставят на качественото и достъпно здравеопазване и се солидаризират с палатковия лагер на медицинските сестри пред Министерството на здравеопазването в София.

Така макар да са далеч от масовостта и интензитета на 2013 г., протестите през това лято оформираха Варна като втори най-голям център на недоволството в страната срещу управлението на Бойко Борисов. Некадърността на местното управление със сигурност е част от проблема, на фона на по-доволни от местната власт градове като Бургас и Пловдив. Варна традиционно има един по-лежерен летен ритъм, но с идването на есента и планираните опити за свикване на Велико народно събрание, протестите имат потенциал да станат още по-масови и дръзки. Още повече, че самият министър на околната среда и водите Емил Димитров предрече водна криза по цялото Черноморие, от която Варна изглежда сред най-застрашените поради източените язовири „Камчия“ и „Цонево“. Управляващите на града сами се докараха до почти патова ситуация – ако вали, градът ще се наводни, ако не вали – ще има режим на водата. Тържествените разходки с джипката по новия булевард „Левски“ изглеждат далеч в миналото, а Североизтокът гледа с все по-мрачен поглед към властта в София.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар