През лятото на 2016 г. в малката уличка „Емануил Манолов” във Варна пламва контейнер за смет. Живеещите наоколо се хвърлят да го гасят. Викат пожарната, идва полиция. Край контейнерът е паркиран автомобил, пламъците го облизват, навреме са потушени. Причинителят не е установен. Насъбралите се хора забелязват нещо, на което не са обърнали внимание – контейнерът не е метален, както до скоро. Подменен е с пластмасов.
През декември пламва контейнер и на улица „Баба Тонка”. Пак е пластмасов. През този студен зимен месец из улиците на града изгарят повече от 10 съда за събиране на смет. За зла участ край тях отново има паркирани автомобили, а за още по-зла – този път пламъците не са загасени навреме. Работата става дебела, тъй като собствениците на превозните средства алармират прокуратурата. На един му е стопена бронята на колата, на друг – оборудване в купето, на трети – двигателят. Потърпевшите не винят някакъв тайнствен подпалвач, който мята из Варна коктейли „Молотов”. За тях причината са пластмасовите контейнери и този, който ги е сложил. Защото и в тези случаи металните съдове са подменени с пластмасови. А металните, известно е, не горят. Пластмасовите – обратно.
Полиция и пожарна все повече са вдигани на крак. Въпросът стига и до общинския съвет. На 19 май тази година съветникът от ДСБ Григор Григоров става и пита отде са се взели тия пластмасови контейнери. Интересува се и от други неща.
Диалогът между него и кмета Иван Портних е култов.
Григоров: „Господин кмете, добър ден…Съгласно договора, колите за сметосъбиране трябва да бъдат нови с Евро5. Забелязва се частичен отлив на такива автомобили и замяната им със стари такива. Съгласно подписания договор, изпълнителят е длъжен да постави 8000 полиетиленови кофи с вместимост 240 л. С голяма степен на достоверност твърдя, че минимум още 30% от тях не са поставени. Съгласно договора, изпълнителят е длъжен да постави 5971 контейнера, тип „бобър“, цитирам „сиви, изработени от метал, с ръчно отваряне на капаците и сертификат за качество“. Вместо тях са поставени полиетиленови такива. Разликата в стойността на двата вида контейнери е около 180 лв. за брой или за всичките над 1 млн.лв… Ако това се случва гласно или с мълчаливото съгласие на общинската администрация, означава, че
някой трябва да е взел този един милион
или поне голяма част от него…”. Портних: „Аз малко закъснях… Искам да използвам случая да информирам, тъй като това също е важно в частта сметосъбиране и извозване, че е готов общинският кантар, какъвто до момента е нямало. На който всъщност ще претегляме абсолютно всички автомобили, занимаващи се с различните видове сметосъбиране, преди те да тръгнат към завода за преработка на отпадъците или към съответно депо. И това на практика ще ни даде възможност да имаме реален контрол върху количествата, които в крайна сметка се заплащат от данъкоплатците. Така че, това мисля че е една революционна стъпка в тази посока”. Тоест Григоров пита за контейнери, кофи, липсващи един милион лева и нарушен договор, а кметът отвръща за революции с кантар, които нямат нищо общо с конкретиките във въпроса.
Тук трябва да се направи уточнение. Ако читателите са помислили, че иде реч за разделно събиране и съдове, които се поставят за целите му, грешат. Става дума за най-обикновени контейнери, в които се изхвърля всичко. По принцип са метални, ама в един момент във Варна стават пластмасови.
Тези дни в. „Дневник” разбули мистификацията как и защо Варна е завила към полиетилена. Оказа се, че новите контейнери са поставяни по искане на районните кметства с одобрението на управата на община Варна. Мотивът е „естетизация на градската среда и намаляване на шума при обслужването”. Общината имала право „съгласно техническата спецификация на обществената поръчка” да поиска промяна на броя и вида на контейнерите. Има три много смущаващи обстоятелства обаче. Първото е, че за два от варненските райони исканията са отправени почти веднага, след като новите концесионери по сметопочистването – „Консорциум Варна 1” и ЗМБГ, влизат във функциите си миналото лято. Второто обстоятелство е, че металните контейнери са по-скъпи. Третото е, че както стана ясно от думите на Григоров, по договор фирмите за смет
следва да сложат точно „поцинковани, сиви контейнери от метал“.
Според “Дневник” към 2700 от всичките около 6000 съда са подменени с пластамасови, а разликата в цената е към 400 000 лв. Накратко – търгът за сметосъбиране е спечелен с оферта за един вид контейнери, веднага след това – поради спешната нужда от естетизация и тишина – се появяват други по-евтини.
За конкурса с варненското сметоизвозване се вдигна шум още в началото на 2016 г. Надпреварата бе пред завършване, когато лидерът на ДСБ Радан Кънев алармира, че процедурите са опорочени заради мнима конкуренция и условия, подменени в хода на търга. Обществената поръчка бе на прогнозна стойност над 61 млн. лв. за срок от 5 години. Кънев изчисли, че данъкоплатците са ощетени с 20 млн. лв. Гласът му се оказа в пустиня.
А кои точно са ЗМБГ и „Консорциум Варна 1”, които победиха в конкурса и днес се разпореждат с контейнерите из Варна? Свидетелствата са десетки – едното дружество е свързано с братя Домусчиеви, а другото пак с Домусчиеви и с “Титан”.
Много от любителите на футбола, особено феновете на ЦСКА,
не правят разлика между двете бизнес структури. Някога те бяха партньори в армейския клуб, а след като Домусчиеви се ориентираха към Разград, станаха конкуренти. Толкова люта конкуренция се заформи между тях, толкова оспорвана и невероятна, драги зрители, че ЦСКА загуби от „Лудогорец” практически спечелена титла през 2012 г. После се разбра, че „конкурентите“ във футбола, през цялото време са били партньори в сладкия бизнес с боклука. А успешното им партньорство крепне и до ден днешен.
С две думи, навсякъде намирисва – и от контейнерите, и от футбола…
