В категории:Свят

Десните затвърждават властта си в Хърватия 

Зелено-лявата коалиция „Ние можем“ постигна неочакван пробив в парламентарните избори, но балансът на силите остава в полза на консерваторите 

Андрей Пленкович вероятно ще остане премиер, но ще е зависим от по-крайни десни партии. Снимка: Wikimedia Commons

Управляващата партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) затвърждава властта си в страната, след като спечели 66 места в 151 местния хърватски парламент на предсрочните избори, проведени в неделя. Избирателната активност бе едва 46%, което е най-ниското ниво в десетте парламентарни избора, проведени в страната след разпада на Югославия.

Макар резултатът на HDZ да е по-добър от очакваното, той не е достатъчен за самостоятелно мнозинство в парламента, поради което се очаква партията да сформира коалиционно правителство с по-малки десни формации.

Лидерът на HDZ и министър-председател Андрей Пленкович определи резултатите като голяма победа, но и като задължение, защото „предишният ни мандат беше много труден и изпълнен с предизвикателства, но предизвикателствата, които ни чакат напред, са дори по-големи“.

Основните опоненти на управляващите – Коалиция „Рестарт“ предвождана от Социалдемократическата партия, печелят 41 места. Социологическите проучвания прогнозираха много по-близък резултат между двете партии. Запазването на властта в ръцете на HDZ изглеждаше по-несигурно и след като през януари кандидатът социалдемократите спечели президентските избори.

На фона на разочароващият резултат на социалдемократите, неочаквано много гласове събира зелено-лявата коалиция Možemo! („Ние можем!“, по подобие на испанската „Подемос“). Според предварителните резултати тази коалиция от екологични, леви и прогресивни формации, която настоява за водене на политики, съобразени с околната среда, и се противопоставя на приватизацията на обществените услуги, ще има поне 7 места в хърватския парламент. На предишните парламентарни избори през май 2019 г. движението събра под 2% от гласовете, като досега имаше представители само в общинския съвет на Загреб.

Обнадеждаващите резултати на модерната левица обаче не променят баланса на силите в новия парламент. На трето място с 16 депутата се нарежда националистическото и евроскептично Domovinski Pokret (Движение „Родина“). То е предвождано от поп-фолк певеца и бивш депутат от HDZ Мирослав Шкоро, който се нареди на трето място и в последните президентски избори. Domovinski Pokret е привлякло част от гласоподавателите на друга дясна партия „Мост“, която ще има 8 депутата, вместо досегашните 9. „Мост“ беше коалиционен партньор на HDZ до 2017 г.

Според анализатори една от причините управляващите да свикат предсрочни избори бе стремежът да оберат лаврите за управлението на пандемията от коронавирус – или да изпреварят икономическите последици от нея. В страната досега са регистрирани под 3000 заразени и 110 починали от вируса. След разхлабването на ограничителните мерки обаче случаите растат, а икономическите последствия тепърва ще се усещат. Прогнозите са приходите от туризъм, които съставляват около една пета от БВП на Хърватия, да се сринат със 70%.

„При обявяването на предсрочните избори това изглеждаше като умен ход за осигуряване на стабилно мнозинство без предишните коалиционни партньори“, коментира пред Euronews Тена Прелец, научен сътрудник в катедрата по политика и международни отношения в Оксфордския университет. „Но прибързаното решение за вдигане на ограниченията и отваряне на границите може да се окаже политически бумеранг, тъй като епидемиологична ситуация в Хърватия се влошава ежедневно“, добавя тя.

Професор Ненад Закошек от Загребския университет отбелязва, че политическата система в Хърватия е необичайна за Източна Европа, тъй като двупартийният модел е останал почти непроменен от първите избори през 1990 г. Той обяснява това с „нуждата от консенсус“ по време на войните 1991-1995 г., а след това и по отношение на влизането на страната в Европейския съюз.

Неговият колега, професорът по политология Деян Йович, изтъква, че през последните години двете главни партии са станали по-центристки, особено HDZ, което е „отворило пространство“ за появата на по-идеологизирани десни партии. И двете водещи партии са про-ЕС и подкрепят социални програми, така че различията им се свеждат до въпроси за идентичността и историята. „Тези различия засягат политическия католицизъм вдясно и секуларизма вляво, както и паметта, включително ревизионизма за Втората световна война и югославските войни“, казва Йович.

Закошек казва, че Движение „Родина“ се опитва „да започне културна война по теми като национализма, позицията на сръбското малцинство в Хърватия, как се отнасяме към фашисткото си минало, а напоследък и за абортите“. Движението на Шкоро, както и партия „Мост“, започнаха да поставят в центъра на политическия дебат искането си за забрана на абортите в страната. В своя скорошна телевизионна изява Шкоро дори заяви, че жените жертви на изнасилване трябва да се консултират със семействата си, преди да прибегнат до аборт.

„След 2013 г, се разви много добре организирано масово дясно католическо движение“, отбелязва Закошек. Тогава консервативни организации събраха стотици хиляди подписи за референдум относно еднополовите бракове, в резултат на което те бяха забранени.

Тена Прелец отбелязва, че сега основната цел на Движение „Родина“ е да измести HDZ, която оригинално е основана като анти-сръбска партия. За HDZ ще е трудно да постигне нужното парламентарно мнозинство от 76 места без коалиция с движението на Шкоро. „Ако Движение „Родина“ получи роля в правителството, може да се очаква орбанизация на поне някои сектори от управлението в Хърватия. Ролята на Шкоро е ограничена, но той може да получи фактическо право на вето, с което да влияе на посоката на управление“, казва Йович.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар