Докато международната общественост е заета с вихрите на войната в Украйна, в Европа назрява друг сблъсък, макар военната му ескалация за момента да е слабо вероятна. Едно нещо е сигурно. Всички замразени конфликти в Европа сега бързо се размразяват, а най-висока е температурата на Балканите.
Допускам искрата да пламне или в Босна и Херцеговина, или в Косово. Те и двете претендират да са държави, но всъщност са си западни протекторати.
Наесен в Босна и Херцеговина предстоят общи избори. Поне са обявени за такива. Но екзотичният изборен процес там служи като перфектна илюстрация за това, каква изкуствена и всъщност карикатурна конструкция е тази т. нар. държава. Дори по нашите източноевропейски стандарти тя е много странна.
Въпросните избори няма да избират местни или регионални лидери. Предвидено е това да се случи след две години. В Република Сръбска (РС) – един от двата национални (регионални) автономни субекта в рамките на „държавата“ Босна и Херцеговина – на 2 октомври ще се избират депутати в Народното събрание, президент и нов член на председателството на Босна и Херцеговина. В мюсюлманско-хърватската федерация, известна като Федерация Босна и Херцеговина (второто образувание в рамките на страната, аналогично на Република Сръбска), ще бъдат избрани парламентите на съставящите я кантони, парламент на Федерацията и членове на председателството от страна на хървати и бошняци. Местен парламент ще се избира и в окръг Бръчко (специфична административно-териториална единица, чийто статут е резултат от толкова сложни бюрократични акробатики, че дефинирането му би изисквало лекция по политология). Гражданите на Република Сръбска (според законодателството те са граждани както на „държавата“, така и на нейните единици/обединения) ще могат да избират член на председателството на Босна и Херцеговина измежду сърбите, а гражданите на Федерацията – съответно измежду бошняците или хърватите. Наред с това изборите за Камарата на представителите на Босна и Херцеговина ще се провеждат за всички жители на страната, въпреки че Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската федерация ще създадат отделни избирателни райони.
Най-видимите конфликти, свързани с озадачаващото изборно законодателство на Босна и Херцеговина, се въртят около пренебрегването на интересите на хърватите, които живеят там. Тъй като Федерацията е единно избирателно пространство, бошняците използват численото си предимство, за да избират член на председателството на страната и от хърватите в продължение на няколко изборни цикъла. Стига се дотам, че в районите, където живеят стотици хървати, хиляди избиратели гласуват за „полезния хърватин“ в председателството, който бошняците искат. Това предизвиква протести, както от страна на хърватските политически сили в Босна и Херцеговина, така и в Загреб.
Но опитите за промяна в ситуацията включително с помощта на Запада се сблъскват с отпор от босненските партии, най-вече от Партията на демократичното действие (ПДД). Лидерът на ПДД Бакир Изетбегович многократно открито заявява – за последен път през април, как изборите през октомври трябва да покажат, че „една трета сърби и хървати не могат да решават какво да правят 60% от босненските патриоти“.
От думите му излиза, че бошняците съставляват 60% от населението. Но според преброяването от 2013 г. бошняците с малко над половината от населението на Босна и Херцеговина. Сърбите са 30,8%, а хърватите – 15,4%. По-нови данни няма, но предвид демографските и миграционните тенденции няма основание да се говори за доминиращо положение на бошняците от 60%. Подобно твърдение също така е пряко нарушение на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което призовава за равно представителство на трите съставни народа в Босна и Херцеговина – сърби, хървати и бошняци – в централните държавни органи.
Изборните процеси в Босна и Херцеговина могат да бъдат колкото си искат свободни и демократични, но много от избраните длъжностни лица нямат легитимност, защото не са избрани от народа, когото трябва да представляват. Възможността бошняците да изберат член на председателството на Босна и Херцеговина измежду хърватите е очевиден пример за това.
За да се усложнят още повече нещата, трябва да се има предвид и необходимостта от промяна на избирателния закон на Босна и Херцеговина, за да се изпълнят решенията на Европейския съд по правата на човека и да се предотврати изравняването на хърватските гласове във Федерацията, без да се променя Конституцията на Босна и Херцеговина. Факт е обаче, че това е почти невъзможно и може да доведе до административна имплозия на тази „държава“.
Промените в избирателния закон са едно от 14-те приоритетни условия, посочени в становището на Европейската комисия от 2019 г. в отговор на кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство в ЕС. Преди да започнат преговорите за присъединяване към ЕС страната трябва да ги изпълни.
Във важния град Мостар представители на Съединените щати и Европейския съюз се опитаха да посредничат за постигане на споразумение между водещи хърватски и бошняшки политици. След 12 години на ескалиращ конфликт през 2020 г. беше постигнато споразумение, което позволи избирането на легитимни власти в този многонационален град на Федерацията Босна и Херцеговина. В резултат на този „голям успех“ сега ЕС и САЩ се опитват да се утвърдят като ключови партньори в процеса на реформиране на законодателството и конституцията на Босна и Херцеговина.
Но самото присъствие на международни партньори, които да направляват политиците в Босна и Херцеговина, няма да бъде достатъчно. Една значителна реформа не е възможна без компромис по въпроса за политическите представители на трите народа в страната. Никой от така наречената международна общност не може да действа като „ключов партньор“ в този процес без изричното им съгласие. Мюсюлманско-хърватската федерация е единствената в противоречие с избирателния закон на Босна и Херцеговина. В Република Сръбска няма такива проблеми. В момента тече процес на регистрация на политически субекти, включително политически партии, коалиции и независими кандидати. Следващата стъпка е да се регистрират партийните листи и кандидатите в Централната избирателна комисия (ЦИК). Единствено ЦИК има правомощието да реши дали да регистрира или не дадена партия или кандидат. Освен това ЦИК може да анулира заявлението на партия или кандидат след регистрацията, например, ако има нарушения по време на кампанията.
Освен Централната избирателна комисия и съдилищата, които съществуват във всяка държава, правната система на Босна и Херцеговина обаче съдържа и нещо крайно своеобразно – така наречения върховен представител на международната общност за Босна и Херцеговина. В рамките на „бонските правомощия“ този неизбиран от гражданите на „държавата“ международен служител може да взема буквално всяко решение, свързано с функционирането на Босна и Херцеговина. Понастоящем длъжността се заема от германеца Кристиан Шмит, член на десния Христиансоциален съюз (ХСС). Неговите прерогативи и позиция не се признават от Русия и Китай – две от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Шмит вече се намеси в изборния процес. По следния начин.
На 7 юни Шмит реши да отпусне 12,5 млн. босненски марки (приблизително 6,5 млн. евро) на Централната избирателна комисия извън бюджета на страната. Германецът отмени и взетото ден по-рано решение на министерския съвет на Босна и Херцеговина за отпускане на 9,728 млн. марки за организиране на изборите. Руското посолство в Сараево коментира тогава, че „никога досега международни дейци не са посягали толкова безсрамно на чужда кесия“.
За да стане още по-интересно, Народното събрание на Република Сръбска не признава „гражданина Шмит“ – както го наричат някои сръбски и руски политици – за върховен представител, позовавайки се на липсата на потвърждение на статута му от Съвета за сигурност на ООН. Разбира се, тук става въпрос по-скоро за показване на мускули, отколкото за политическа същност. Какви са механизмите за реакция на Република Сръбска, ако върховният представител реши да отстрани някои кандидати от изборите в РС? Няма особени възможности. Националистически настроените политици ще кажат: „Република Сръбска е конституционна и правна единица, която е единна и неделима. За разлика от Федерация Босна и Херцеговина, РС има функциониращи институции и е в състояние да разреши всички потенциални проблеми.“ И т.н. Други просто отказват да обсъждат подобна хипотетична ситуация публично. Тя обаче е възможна, особено след оперетата с осуетеното от Запада посещение на руския външен министър в Сърбия.
Това, което изглежда като все по-вероятен сценарий, е че или върховният представител, или ЦИК ще се опитат да попречат на националистическия лидер на сърбите от РС Милорад Додик да се кандидатира за президент от сръбска страна, което може да доведе до фактическото разпадане на Босна и Херцеговина. Предвид катастрофалната бюрократична избирателна система, вероятно ще се наложи Република Сръбска да избере своето Народно събрание и президента на РС, като на територията ѝ се игнорират и просто не се организират другите избори – тези за централните органи, парламента и президентството. И върховният представител няма да може да направи нищо по въпроса.
От гледна точка на политологичната теория Република Сръбска разполага с всички институционални възможности да проведе самостоятелен изборен процес. Районните избирателни комисии работят на базата на националните институции и не предават резултатите от изборите директно на ЦИК, а на избирателните комисии в общините и градовете на РС, които работят на постоянна основа и се финансират от местните бюджети. Само тези комисии изпращат резултатите от гласуването в Сараево.
Освен това обществеността изглежда е забравила прецедента отпреди седем години. В РС има Републиканска избирателна комисия, която демонстрира своята ефективност и автономност по време на референдума за Деня на републиката през 2016 г. Властите в Сараево се опитаха да попречат на провеждането му като издадоха решение на Конституционния съд на Босна и Херцеговина, а ЦИК отказа да предостави избирателните списъци, но тези технически проблеми бяха преодолени. Списъкът беше изготвен от министерството на вътрешните работи на РС. Нямаше проблеми с отпечатването на бюлетините, доставянето им до избирателните секции, гласуването или преброяването на гласовете, както на ниво секции, така и на ниво градска/общинска избирателна комисия.
Невъзможно е да се предвиди дали подобна ситуация ще възникне и тази есен. Конституционният ред на Босна и Херцеговина е мъртъв. Многобройните прояви на бюрократично насилие и намеса в политическата и правната система на страната, както и произволът на конституционния съд на Босна и Херцеговина лишиха върховното представителство от всякакъв авторитет. Този орган, една трета от който се състои от чужденци, многократно е налагал решения, които противоречат на Дейтънското мирно споразумение. Той отказа да преразгледа конституционността на много решения, взети от върховните представители. Моето мнение е, че освен върховния представител, конституционният съд е основният източник на политически кризи в Босна и Херцеговина. И е много вероятно това да се докаже отново след няколко месеца.
