Ако попитате сръбския радикал и доскоро затворник на Трибунала в Хага Воислав Шешел какво очаква от новия американски президент Доналд Тръмп, той самоуверено ще ви отговори, че очаква да го посрещне в Белград като президент.
Шешел, който бе освободен от затвора в Холандия, за да се лекува в родината си, „пропусна” да се върне, когато съдът в Хага го повика отново. Но макар и в недобро здравословно състояние, той не се отказва да пуска в употреба поразяващата си уста, щом стане дума за политика. Все пак по повод очакванията му спрямо Тръмп има едно малко условие, което би трябвало предварително да бъде изпълнено – през мандата на новия американски държавен глава да има президентски избори в Сърбия, Шешел да получи право да се кандидатира в тях и, разбира се, да спечели.
Крайният сръбски националист оценява, че победата на Тръмп е добра за страните от Балканския полуостров и дори вече има конкретна препоръка към 45-тия обитател на Белия дом. Разбира се, Тръмп да върне Косово на Сърбия.
Вече повече от десетилетие Косово е голямата политическа и национална болка на сърбите, тяхното ново поражение толкова година след прословутата битка на Косово поле. А създаването на независимата и суверенна държава за сметка на някогашната сръбска провинция е най-голямото основание в Белград и в цялата страна да бъдат сърдити, обидени и огорчени от президентската администрация във Вашнигттон. И да таят надежда, че някога оттатък океана ще настъпи промяна и с Божията помощ ще се създаде ситуация, при която Косово отново да бъде върнато там, където беше допреди 1999 година.
Шешел артикулира публично мислите на доста сърби
За сериозните анализатори в Белград и в района на Балканите Шешел вече отдавна е бита политическа карта. Той обаче поне има смелостта да артикулира публично нещата, които доста сърби си мислят, но не смеят да изговорят. Радикалът се надява, че с идването на Тръмп на власт санкциите срещу Русия заради Крим и Украйна ще бъдат вдигнати, НАТО ще намали своето влияние в региона, а може пък да започне диалог и за Република Сръбска от състава на Босна и Херцеговина.
И най-вече, Шешел смята, че с връщането на републиканците в Белия дом и при пълния им контрол над Конгреса Сърбия вече няма да бъде в това унизително и подчинено положение, както беше по времето на демократическите президенти Бил Клинтън и Барак Обама. Нали при Клинтън силите на НАТО бомбардираха Сърбия, нали тогава Белград беше принуден да изтегли своите въоръжени и полицейски сили от провинция Косово и се даде път за създаването на нова независима държава на Балканите. И докато в столицата на Косово Прищина има булевард „Клинтън”, в Белград няма сериозен политик, който да заяви публично искане за членство на Сърбия в НАТО. Няма.
Шешел си е Шешел, той не изразява официалното становище на властите в Белград. Но дори един сериозен анализатор като колумнистът от белградския в. „Политика” Мирослав Лазански написа тези дни, че се учудва как изведнъж и неочаквано привържениците на Тръмп в Сърбия са станали толкова много. Откъде изскочиха изведнъж, нали уж всички бяхме за Клинтън и за продължаване на досегашната политика на демократите във Вашингтон?…
В Скопие мечтаят за републиканско рамо за НАТО и броят гърците край Тръмп
Като реакция от избора на Тръмп малко по на юг – в Скопие, припомниха, че Македония е била най-близко до членство в НАТО тъкмо по времето, когато в Белия дом управляваше републиканецът Джорд Буш-младши. През април 2008- а година на срещата на върха на НАТО в Букурещ тъкмо Буш заяви, че трите балкански държави, членки на така наречената Адриатическа лига – Македония, Хърватия и Албания, ще получат покана за членство в пакта.
Това беше през първия ден на срещата. През втория, по време на официалното заседание, бяха поканени само Албания и Хърватия, а Македония отпадна. Причината – несъгласието на Гърция да вдигне бариерата пред Скопие заради ирационалния спор за името на новата балканска държава. Вярно, само след двадесетина дни, като компенсация Македония и САЩ подписаха договор за стратегическо партньорство, което по думите на републиканеца Буш тогава гарантира сигурността на македонците точно толкова, колкото ако бяха в НАТО. Буш увери, че страната просто трябва да се чувства като член от голямото атлантическо семейство и да не се притеснява от липсата на формално решение по въпроса.
Впрочем, американските президентски избори бяха дотолкова обсебили интереса на македонците, че оставиха на заден план дори горещата местна предизборна кампания. И още, което е по-важно – изтикаха далеч встрани доклада на Европейската комисия за напредъка на страната по пътя към членство в ЕС. Някаква евроапатия май завладява нашите съседи от югозапад. Още повече, че и тази есен те за осми пореден път получиха препоръка за начало на преговори с ЕС за членство, но отново обусловена от цял куп изисквания. Най-важното от тях – на 11 декември да проведат честни, демократични и прозрачни извънредни парламентарни избори.
Иначе близките до властта медии в Скопие търсят под дърво и камък сигнали за това, колко американци от гръцки произход ще има в новата администрация на Тръмп – ауууу, вече имало трима, преброиха край Вардар. Но Тръмп ще нареди на Атина да реши спора за името в полза на Македония, разбира се.
Вече тръгнаха и слухове за предстояща смяна на американския посланик в Скопие Джес Бейли. Не, че има нещо сериозно. Просто очакване по принцип – нали всяка администрация си идва с дипломацията и с посланиците. А и Бейли бе човекът, който по същество е генерал-губернаторът на Македония и който натиска властите да търсят изход от острата морална, политическа и обществена криза в страната с нормални, демократични инструменти. Затова посланикът си спечели етикета, че подкрепя опозицията в Македония и затова – да си ходи!
Новият бос в Белия дом още не е казвал нищо конкретно за Балканите
Истината е, че във външнополитическия дневен ред на Доналд Тръмп Балканите не са главен проблем. Както казва познатият ни анализатор Януш Бугайски, директор на „Източноевропейски изследвания” в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, Балканите могат да станат интересни за новата американска администрация преди всичко като част от някаква по-голяма сделка с Русия, или може би с Европейския съюз. При което едва ли интересите на страните от района биха били защитени, по-скоро те биха станали жертва на някое глобално споразумение.
Но ако изхождаме от последните реалности около нас, едно от очакванията е, че победата на Тръмп може да окуражи етническите националисти в отделните държави. Както казва известният американски политолог и специалист по Балканите Даниел Сървър, изборът на Тръмп е в състояние да предизвика „една вибрация, която може да вдъхне храброст на етническите националисти”. Почва за такава „вибрация” има доста – и в Македония, и в Сърбия, и в Хърватия, и в Албания, и в Косово, и в Гърция. Сървър все пак припомня, че в предизборната си кампания Тръмп не е говорил почти нищо за това, как вижда нещата на Балканите.
Очевидно е, че и в нашето кътче на планетата, както и навсякъде другаде, ще се наложи да изчакаме екипа и действията на новоизбрания американски президент, за да започнем да си правим първите сериозни изводи за политиката му – извън постоянните закачки с факта, че новата първа дама в Белия дом е почти наше момиче, словенче.
