В категории:Анализи / Свят

Рецесията няма да убие повече хора от коронавируса 

Човешката цена на икономическия спад не е неизбежна и зависи изцяло от политическите решения 

Аарон Бастани, Новара Медиа

През последните седмици се разпространява едно твърде странно твърдение – че ‘‘докато пандемията Covid-19 ще доведе до хиляди смъртни случаи, спирането на икономиката с цел минимизиране или забавяне на нейното разпространение, би могло да доведе до още повече.‘‘

Такова твърдение е типично за дясната контра-логика, която често бива използвана за подкрепа на привидно абсурдни идеи – например твърдението, че по-ниските данъчни ставки водят до събиране на повече пари (т. нар. Лаферна крива); че щедрите социални плащания оказват неблагоприятно влияние на положението на бедните; че обременяването на младите хора с десетилетен дълг за университетско образование по някакъв начин се оказва благоприятно за тях.

За обикновения човек всички тези мнения изглеждат комично абсурдни. Това е така, защото според всяка обективна мярка, те са погрешни. Британските консерватори никога не са вярвали истински в кривата на Лафер, поради и което планираните орязвания на корпоративния данък бяха отложени, защото са необходими приходи в държавната хазна. Резултатите от резките съкращения в социалните услуги през последното десетилетие, особено в сферата на социалните помощи, също се виждат ясно във Великобритания – днес страната има рекордни нива на работещи бедни, а стотици хиляди хора са принудени да използват хранителни банки. Идеята, че предишното статукво, при което хранителните банки почти не съществуваха, е държало хората в капана на „цикъл на бедността“, е не само нахално, но няма и нищо общо с реалността. Извън Обединеното кралство, доказателствата са още по-ясни – страните с най-обширна мрежа за социална сигурност, като тези в Скандинавието, се радват на много по-ниски нива на икономически лишения.

Аргументът, че една продължителна рецесия би довела до по-голяма загуба на живот, отколкото неспособността да се отговори адекватно на пандемия, е също погрешен. За да бъдем абсолютно ясни: едно икономическо свиване не води до директна причинно-следствената връзка, според която хората ще умрат. Това не е начинът, по който брутният вътрешен продукт работи. Дори Саймън Кузнец, измислил измерителя БВП, заявява през 1934 г., че „едва ли може да се направи заключение за благополучието на една нация от измерването на националния ѝ доход“.

Това, което обаче знаем е, че определени мерки – от социално дистанциране и икономическа демобилизация, до бързото изграждане на допълнителен здравен капацитет и широкомащабно тестване – спасяват човешки животи. Ние знаем това с висока степен на сигурност, защото можем да сравним резултатите в страни като Южна Корея и Германия с тези във Великобритания и САЩ. Подразбиращият се аргумент е, че човешката цена при изпълнение на подобни мерки, заедно със загубената икономическа продукция, е по-висока от цената на бездействието.

Но наистина ли е така? В Съединените щати очакват смъртност между 100 000 и 200 000 души в резултат на Covid-19, въпреки че водещият експерт по инфекциозни болести д-р Антъни Фочи заяви, че много по-висока цифра не е невъзможна. Разбира се, степента на трагедията ще зависи от решенията, взети през следващите седмици и месеци – не само от федералното правителство, но и от щатите. Контрааргументът е, че рецесия от вида, пред който сега се изправя Америка, и която ще бъде още по-лоша от Голямата депресия, би убила още повече хора.

Най-известното проучване, използвано за този аргумент, е проведено от учени в Бристолския университет. Те заключват, че ако карантината доведе до спад в БВП на Великобритания от повече от 6,4%, тогава повече години живот ще бъдат загубени поради рецесия, отколкото биха се загубили чрез ограничаване. Според модела, използван в това проучване, малко под милион британци биха умрели, ако оставим вируса да се развихри без да се вземат мерки. Но тъй като повечето жертви биха били възрастни хора, то по отношение на загубените години, това би се равнявало на смъртта на около 400 000 хора на средна възраст – приблизително същият брой жертви, които Великобритания претърпява по време на Втората световна война.

Как може рецесията, колкото и драматична да е, да доведе до по-големи страдания от това?

Въпреки такова тревожно, почти невероятно заключение, има някои данни, които да подкрепят подобно твърдение. Проучване от 2016 г. от Imperial College приписва 500 000 смъртни случаи от рак в световен мащаб между 2008 и 2010 г. на глобалния икономически спад, като открива връзка между по-високата безработица и увеличаването на смъртността от рак. Отделно проучване през 2014 г., този път проведено от изследователи от Оксфордския университет, открива над 10 000 самоубийства, пряко свързани с Голямата рецесия след 2008 г. в Европа и Северна Америка.

Освен това разпадането на СССР катализира безпрецедентни страдания в отсъствието на война, глад или природни бедствия, като бързото разрушаване на икономиката му означаваше, че пет милиона руски мъже са починали преждевременно през 90-те години. През този период средната продължителност на живота на мъжете падна на 57 – цели 14 години по-малко от средната женска (която също падна за същия период). Трябва да се добави обаче, че икономиката на Руската федерация се сви с 40% през първата половина на 90-те години – нещо, което никога преди или след това не е виждано в мирно време. Това не беше просто цикличен икономически спад, а налагане на приватизация и свободна пазарна икономика в една от най-големите страни в света, сякаш бе лабораторна мишка.

Но докато руският опит е ужасяващ и трябва да се има предвид като хипотетичен най-лош сценарий за икономически крах, прогнозите за Обединеното кралство не се връзват. Икономиката на Великобритания се сви с повече от 4% през 2009 г. и макар да имаше човешки загуби, това беше предимно резултат от политическия избор, на първо място налагането на остеритет, в резултат на който в страната се отчитат 30 000 „допълнителни“ смъртни случая .Това обаче само доказва, че дори и при повторение на сценария след глобалната криза, изчисленията на университета в Бристол не са точни.

Освен това по-високият БВП не означава непременно повече дълголетие. Средната продължителност на живота на Куба е по-добра от тази на САЩ – въпреки че последните се радват на БВП на глава от населението дванадесет пъти повече тази на първата. От части това се дължи на климата (въпреки че исландците са едни от най-дълго живеещите хора на планетата), но всъщност е предимно следствие от това как се администрират ресурсите. Въпреки че харчи близо 18% от своя национален БВП за здравеопазване, една жена в Съединените щати е по-вероятно да умре при раждане, отколкото в Босна, докато детската смъртност е по-ниска на места като Хърватия, Беларус и да, Куба, отколкото най-мощната и напреднала икономика в света.

Най-яркият пример за това е индийският щат Керала, където мъжете се радват на продължителност на живота 75 (в сравнение със средното за страната 69). Щатът е сравнително беден, но има отдавна изградената система на здравеопазване, както и история на социалистическото местно управление. Държава с БВП на глава от населението по-малко от 3500 долара и малко природни ресурси се радва на средна продължителност на живота на мъжете наравно с най-големия в света производител на петрол, Саудитска Арабия. Както Амартя Сен отбелязва в своето новаторско изследване, “Развитието като свобода”, чернокож мъж, роден в САЩ, вероятно ще има по-кратък живот от мъж, роден в Керала. Сен за първи път отбеляза това преди десетилетия, но това важи и днес. Важното от гледна точка на смъртността и продължителността на живота е не само създаването на богатство, но, също толкова важно е и как то се споделя.

Един по-релевантен пример може да бъде намерен в опита на Великобритания във военновременните дажби – „най-добрата диета, която някога сме имали във Великобритания“ – според един бивш професор по обществено здраве. Годините след войната отбелязват драстично намаление на диабета и кариесите – като и двете могат да бъдат свързани с по-доброто хранене – и децата, отраснали по време на военновременното разпределение, са по-здрави и повисоки от децата преди . На идиотизма на всеки, който казва, че са „оцелели въпреки разпределението“, отговорът е, че са оцелели именно заради него. Нещо повече – те са се наслаждавали на по-здравословна диета от децата преди тях – и всичко това в период на недостиг и лишения. Отново това е резултат от взетите политически решения.

Идеята, че икономическата рецесия непременно би довела до повече смъртни случаи от Covid-19, дори ако не се предприемат мерки за забавяне на разпространението, не е “просто” грешна – тя има идеологически цели. Човек от работническа класа в Глазгоу или Блекпул може да очаква да умре на много по-млада възраст от връстниците си в други части на страната – и това се случва в петата най-богата държава на Земята. Не само, че продължителността на живота може да остане същата с рецесия, дори ако е исторически болезнена, но – ако съществува политическата воля за преразпределение на ресурсите – всъщност може да се повиши в дадени класови групи, а хранителните банки и бездомните могат да изчезнат. Подобно на толкова други неща, и тези проблеми са резултат от политически решения. Соченето на БВП като причина за бездействие, или аргумент за неизбежността на социалната регресия, не е просто търсене на извинение – това е форма на фанатизъм.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар