В категории:Свят

Светът не полага усилия да гарантира обитаема планета на идните поколения

Децата в бедните страни понасят най-голямата тежест на климатичната криза, макар да са най-малко отговорни за вредните емисии

Wikimedia Commons

Всички държави по света не успяват да защитят здравето и бъдещето на децата от засилващата се екологична деградация, изменящият се климат и експлоатационните търговски практики, показва нов доклад, цитиран от Guardian.

Авторите на изследването – комисия от 40 експерта по детско и юношеско здраве от цял свят –  изтъкват, че въпреки драстичните подобрения при оцеляването, храненето и образованието през изминалите 20 години, днешните деца са изправени пред „несигурно бъдеще и екзистенциални заплахи“.

„През 2015 г.светът договори цели за устойчиво развитие, но почти пет години по-късно само няколко държави отчита някакъв напредък в постигането им… Климатичните изменения, екологичната деградация, миграцията на население, конфликтите, повсеместните неравенства и хищническите търговски практики заплашват здравето и бъдещето на децата във всяка държава“, предупреждава докладът.

Експертната комисия, събрана по инициатива на Световната здравна организация, Агенцията по децата на ООН УНИЦЕФ и медицинското издание Lancet, призовава за радикални промени, за да бъдат защитени бъдещите поколения от климатичната катастрофа.

Комисията също така посочва връзката между излагането на подрастващите на агресивни реклами за бързи храни и захарни напитки и единадесетократното увеличение на случаите на затлъстяване при децата – от 11 млн. през 1975 г. до 124 млн. през 2016 г.

Докладът включва индекс, сравняващ 180 държави по данните за смъртност, благосъстояние, здраве, образование и хранене, икономически неравенства, устойчивост на икономиката. Според тази класация Норвегия, Южна Корея, Нидерландия, Франция и Ирландия са държавите, които предоставят най-добри условия за развитие на децата. Централноафриканска република, Чад, Сомалия, Нигер и Мали се нареждат в дъното на класацията, а България е поставена на 45 място, между Куба и Малайзия.

Ако обаче се вземат предвид въглеродните емисии на глава от населението, класацията се променя значително – Бурунди, Чад и Сомалия излизат начело, а САЩ, Австралия и Саудитска Арабия се нареждат в последната десетка. Норвегия изпада чак на 156-то място, Република Корея на 166-то, а Нидерландия на 160-то. „Всяка от тези три държави емитира 210% повече въглероден диоксид на глава от населението, отколкото са заложените им цели за 2030 г.“, се отбелязва в доклада. Единствените страни, които изглежда са на път да постигнат целите си за намаляване на емисиите до 2030 г., и които се нареждат в първите 70 места на класацията за благоденствие на децата, са Албания, Армения, Гренада, Йордания, Молдова, Шри Ланка, Тунис, Уругвай и Виетнам.

Авторите на изследването изтъкват, че макар прекомерните въглеродни емисии да идват преимуществено от богатите държави, последствията и рисковете засягат децата навсякъде по света.

Директорът по здравните въпроси в УНИЦЕФ Стефан Питърсън отбелязва, че децата в най-бедните държави понасят най-голяма част от бремето на климатичните промени, въпреки че имат незначителен въглероден отпечатък. „Тези деца и без това са изправени пред огромни предизвикателства за здравето и благополучието си, а на всичко отгоре понасят и най-големите вреди от климатичната криза. Нужен ни е устойчив напредък в здравето и развитието на децата. Най-големите емитенти на въглероден диоксид трябва да намалят емисиите си, за да могат всички деца да процъфтяват – както бедните, така и богатите“.

Докладът предупреждава, че ако глобалните средни температури се повишат с 4 градуса по Целзий, както сочат текущите прогнози, това ще доведе до „катастрофални здравни последствия за децата заради повишаването на морското равнище, горещите вълни, разпространение на болести като малария и денга, и недохранването“.

„Климатичните промени заплашват бъдещето на децата ни, така че трябва да спрем въглеродните емисии възможно най-скоро. Подготвеният от нас индекс демонстрира, че нито една държава по света не се представя добре едновременно в предоставянето на добри условия за децата и намаляване на емисиите“, коментира пред Guardian Антъни Костело, професор по глобално здраве и устойчиво развитие в University College London. „Призоваваме за радикално преосмисляне на грижата за детското здраве. Нужна е и по-силна регулация за рекламирането на тютюневи изделия, алкохол, захарни напитки и хазарт на деца, както и за социалните медии, които таргетират подрастващи чрез скрити алгоритми и неуместно използване на личните им данни“, заявява той.

В доклада се посочва, че децата в някои държави виждат до 30 000 телевизионни реклами годишно. Излагането на младежи на реклами за електронни цигари пък се е увеличило с над 250% в САЩ през последните две години. Кастело изтъква, че саморегулацията на бизнесите се е провалила напълно. Той дава пример с Австралия, където деца и юноши са били изложени на 51 млн. реклами на алкохол само от телевизионните излъчвания на спортни събития в рамките на една година.

„Реалността вероятно е още по-лоша от тази статистика. Ние разполагаме с много малко факти за огромното разразстване на рекламите в социалните мрежи и алгоритмите, насочени към нашите деца“, добавя той.

Комисията призовава правителствата да въведат мерки, „за да се гарантира, че децата ще получат своите права и грижи още сега, и че ще имат обитаема планета в бъдеще“. „Ние живеем в епоха като никоя друга. Нашите деца са изправени пред бъдеще с големи възможности, но също така са застанали пред пропастта на климатичната криза… изправени сме пред огромно предизвикателство, но изглеждаме парализирани“, заявяват експертите.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар