В категории:Информации / Общество

Социалното неравенство и дискриминацията към малцинствата разболяват

Рискът беден човек да умре от хронично заболяване е от 25 до 150% по-висок в сравнение с добре осигурените слоеве на населението

Бедността и лошото здраве вървят ръка за ръка. Снимка: haraldbaldr.com
Бедността и лошото здраве вървят ръка за ръка. Снимка: haraldbaldr.com

Когато се игнорират правата на малцинствата, накърняват се трудовите права, расте неравенството или се понижават равнищата на социална защита, това сваля и всички показатели за здравословното състояние на хората в съответното общество. Такова обобщение прави изследователят на връзката между общественото развитие и общественото здраве Карлос Алварес-Дарет, преподавател в Университета на Аликанте, Испания. Той е участвал в редица международни проучвания по темата.

Алварес-Дарет е цитиран в публикация на испанския в. „Ел Паис”, която започва с въпроса какъв ще е ефектът от решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да отмени въведените от предшественика му Барак Обама протекции за учениците и студентите със специфична сексуална ориентация. Цитирани са и данни от месечното списание по педиатрия на Американската медицинска асоциация  – JAMA Pediatrics, чийто сайт сочи, че действалите досега протекции на Обама са повлияли пряко са спадането със 7% на средния годишен брой опити за самоубийство сред гимназистите. Същевременно се припомня, че самоубийството е на второ място като причина за смъртността сред американците на възраст между 15 и 24 години.

Цитирани са и други експерти, които разширяват въпроса и привеждат данни, че

жителите на демократични страни със социални гаранции имат с 11 г. по-дълъг живот,

отколкото хората в страни, лишени от такива бонуси в управлението и системата си. Освен това детската смъртност в първата категория държави е с 62% по-ниска.

„Условията на живот, преразпределението на богатството, околната среда, свободите, възможността да упражняваш правата си са фактори, които влияят върху човешкото здраве повече, отколкото същинските мединицски услуги”, сочи на свой ред Беатрис Гонсалес, ръководителка на SEPAS (Испанска асоциация за обществено здраве).

Тежкото социално положение е хранителна среда за болести. Снимка: elpais.com
Тежкото социално положение е хранителна среда за болести. Снимка: elpais.com

Споменатият Алварес-Дардет отбелязва в своя публикувана наскоро статия в англоезичното медицинско издание The Lancet Global Health, че зачитането на правата на жените и на женското равноправие като цяло е фундаментална стъпка за подобряване на здравето на населението. Същото важи и за правата на малцинствата, било то сексуални, расови, етнически, религиозни или други. Припомня се колко са били забавени медицинските изследвания за борба със СПИН, само защото след изолирането на смъртоносния вирус администрацията на тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън дълго е отстоявала становището, че „това е отмъщението на природата срещу гейовете”.

Подобни рискове сега крие и ксенофобската политика срещу имигрантите, особено нелегалните, предупреждава Беатрис Гонсалес. Оставянето им извън здравната система е опасно колкото за тяхното собствено здраве, толкова и за здравето на хората в приемащата ги страна, където може да се разпространи много бързо същият този СПИН или пък забравената в повечето европейски страни туберкулоза.

Затварянето на границите днес не помага на никого, пише „Ел Паис”, привеждайки като пример епидемията от ебола в Западна Африка, за чието овладяване бяха необходими координираните усилия на много държави. Отбелязано е и значението на свободата на пресата, която да е в сътояние да критикува вредни за здравето решения на властниците. Споменават се притеснителните схващания на Доналд Тръмп за ваксините и твърденията на неговия вицепрезидент Майк Пенс, че „пушенето не убива”.

Отделно се подчертават и

големите рискове за здравето, които носи корупцията.

С нея се свързва например прекомерната употреба на антибиотици в определени региони не Европа. Бихме могли да добавим и емпирични наблюдения на „Барикада” за зависимостите от една или друга фармацевтична марка на много лекари и в България, и по света, очевидно добре овъзмездявани от съответните производители или дистрибутори, но често без доказан полезен ефект за пациентите.

„Споделяните от всички ни тревоги по повод всички тези факти трябва да подтикнат към организирането на общественото здравеопазване в Европа въз основа на общностни цели”, отбелязва цитираният от „Ел Паис” Дейвид Стръклър, зравен специалист от Университета в Оксфорд. Той подчертава още: „Не бива да се залъгваме: политики, които пораждат омраза към имигрантите и отхвърляне на грижите за здравеопазването, са пряка заплаха за всички ни. Ако не реагираме срещу тях, се превръщаме в мълчаливи съучастници”.

Медии и специалисти не за първи път обръщат внимание върху пряката връзка между обществено-политическата среда и здравето на хората. Така например, няма и месец откак списание The Lancet публикува свое мащабно изследване, което категорично установява, че бедността е по-застрашаваща човешкия живот, отколкото затлъстяването, алкохолът или високото кръвно налягане. В публикацията си списанието насърчава

Световната здравна организация (СЗО) да включи неравенството като цел за преборване

в рамките на борбата за по-здраво човечество.

Социалната ножица между просяка и луксозния бижутериен магазин срязва и шансовете за здрав живот на милиони хора по света. Снимка: elpais.com
Социалната ножица между просяка и луксозния бижутериен магазин срязва и шансовете за здрав живот на милиони хора по света. Снимка: elpais.com

Изводите в това изследване са направени въз основа на данни, събрани за 1,7 милиона души от различни страни. Посочено е, че например злоупотребата със спиртни напитки намалява живота на хора на възраст между 40 и 85 г. с половин година, докато бедността – с над 2 години.

В статията се отправя следния апел: така, както СЗО води кампании срещу тютюнопушенето, за да опази здравето на хората, по същия начин да започне да води кампании и срещу бедността и неравенството. Предложено е това да влезе в нейната програма 25х25, насочена към сваляне с 25% на заболеваемостта от неинфекциозни заболявания до 2025 г. „Това не е идеология, а наука”, пише в текста.

От своя страна испанският изследовател Мануел Франко алармира за растящи вътрешни неравенства в големите градове дори на богати страни, като дава примери с Барселона и Глазгоу, където социалната ножица вече е „нетърпима”. Франко казва: „Изследванията установяват, че са налице структурни фактори, ощетяващи здравето на по-бедните, но властите не желаят да се занимават с това и продължават да говорят само за индивидуалната страна на нещата: спортувай, не пуши…”

Статистиките отдавна подсказват, че за борбата с такива бичове за човешкото здраве като рака, диабета или инфракта е все по-наложително да се търси преодоляване на социалното неравенство. Самата СЗО признава, че в 42% от смъртните случаи, последвали изброените по-горе диагнози, фаталният край е бил преждевременен и предотвратим. До него се е стигнало заради социално-икономически проблеми.

Според Форума за политиката по здравеопазването на ЕС

рискът беден човек да умре от хронично заболяване е от 25 до 150% по-висок

в сравнение с добре осигурените слоеве на населението.

В своя публикация по темата в. „Ел Паис” сочи, че социалните фактори въздействат силно върху човешкото здраве още преди да възникне самото заболяване. На това влияе включително кварталът, в който живее човек. Обитателите на хубавите квартали на Мадрид например живеят със 7 години повече, отколкото жителите на недотам добрите. В Барселона пък е отбелязана с 15% по-висока смъртност от тютюнопушене сред хората с по-нисък образователен ценз.

Децата от бедни семейства растат в нездравословна среда, която обрича много от тях и на ментални, и на физиологични проблеми. Снимка: eppa.com.ar
Децата от бедни семейства растат в нездравословна среда, която обрича много от тях и на ментални, и на физиологични проблеми. Снимка: eppa.com.ar

Децата на по-бедните семейства се хранят по-нездравословно, защото по-евтините продукти са и по-нискокачествени. Освен това родителите в такива семейства обикновено са с по-лошо образование и с по-ниско ниво на информираност. Във фамилии, пострадали от безработицата, се пуши и се пие повече, спортува се по-малко.

„Социалната несправедливост осакатява хората. Лишава ги от контрол върху собствения им живот,” сочи изследването на The Lancet.

На свой ред друго проучване, извършено от учени в Университета в Мичиган и публикувано от споменатото списание JAMA Pediatrics, предупреждава за още един тревожен феномен – че бедността дори на физиологично ниво уврежда мозъка на децата от социално слаби семейства, като възпрепятства растежа на сивото вещество. Именно с това учените обясняват 15-20% от случаите на слаб напредък в училище при деца от бедни фамилии.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар