В категории:Свят

Остеритетът е влошил здравето на британците

Очакваната продължителност на живота в страната стагнира за пръв път от век в резултат на бюджетните икономии, налагани от консерваторите 

pixabay.com

Очакваната продължителност на живота в Обединеното кралство отчита застой за пръв път от повече от 100 години, като за някои уязвими групи от обществото този показател дори се влошава, съобщава Guardian, позовавайки се на изводите от ново мащабно изследване. Анализът показва, че здравните неравенства са се разраснали още повече през изминалото десетилетие, което до голяма степен е свързано с правителствените политики на икономии.

Автор на изследването е сър Майкъл Мармот, директор на Института по здравно равенство UCL, който преди още преди десет години предупреждаваше, че влошаващите се неравенства в обществото ще доведат до деградация на здравето. Новият доклад разкрива шокираща картина на положението в Англия, която според Мармот е можело да бъде предотвратена.

В доклада се подчертава, че управлявалите през изминалите 10 години правителства не са се възползвали от възможностите за подобряване на живота и здравето на гражданите. Орязванията на реалните доходи на хората са нанесли дългосрочни вреди на общественото здраве, като освен стагнирането на очакваната продължителност на живота се наблюдава и намаляване на броя на годините, в които британците живеят с добро здраве.

„Тези щети върху здравето на нацията можеха да бъдат избегнати. Ситуацията е шокираща. Преди Обединеното кралство заемаше челни позиции в идентифицирането и справянето с неравенствата в здравеопазването, но сега протичат драстични промени. Докладът е съсредоточен върху Англия, но в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия също се наблюдават безпрецедентни щети върху здравето и благополучието на хората“, казва Мармот.

„Остеритетът е нанесъл значителни поражения на равенството и здравето в страната и по всяка вероятност ще продължи да го прави. Ако ме попитате това ли е причината за влошаващата се здравна картина, ще ви кажа, че е много вероятно тези политики да са отговорни за стагнацията в продължителността на живота, деградиращото здраве на хората и разширяващите се неравенства при здравеопазването. Бедността е хванала в клещи здравето на нацията – тя ограничава възможностите на семействата да водят здравословен живот. Правителствените здравни политики, фокусиращи се върху поведението на индивидите, не са ефективни. Нещо много сериозно се е объркало“, добавя той.

Докладът показва, че здравното състояние се е влошило в много от избирателните райони в Англия, които в миналото се считаха за крепости на лейбъристите, но гласуваха за Брекзит и подкрепиха консерваторите на последните избори. Гласоподавателите в тези наскоро минали към консерваторите области могат да очакват да живеят  в добро здраве средно 60.9 години. Това е по-ниска средна стойност както в сравнение с районите, гласуващи винаги за консерваторите (65 години), така и тези, които остават верни на лейбъристите (61.4 години).

В отговор на доклада правителството на Борис Джонсън повтаря обещанията си да „издигне“ тези региони на страната. От „Даунинг Стрийт“ 10 обаче не коментират дали консерваторите чувстват някаква отговорност предвид това, че драстичното влошаване на общественото здраве се случило в период, в който са управлявали само те.

Дженифър Диксън, изпълнителен директор на поръчалата изследването Фондация за здраве, отбелязва, че възстановяването на тези региони „ще изисква правителството да направи повече от инвестиции в инфраструктура. Нужни са и инвестиции за подобряване на обстоятелствата, в които хората живеят и които имат силен ефект върху тяхното здраве и благосъстояние – като бедността, заетостта, жилищата и образованието. Доказателствата са очевидни, а потенциалните решения са налице – нужно е само да се действа“.

Мармот казва, че влошаването на здравето не може да бъде приписано като вина на отделните индивиди, защото водят нездравословен начин на живот. Отговорността трябва да се търси в обстоятелствата, ограничаващи шансовете за по-добър живот. Ръководеният от него институт е установил, че здравословният живот зависи от фактори като ранното детско развитие, образованието, заетостта и условията на работа, адекватните приходи, както и устойчивостта на общностите, в които живеем и работим.

В увода на доклада Мармот изтъква, че бюджетните икономии са нанесли щети във всички тези сфери. „От нарастващата детска бедност и затварянето на детски центрове, през свитото финансиране за образование, разпространението на несигурни и временни работни места, жилищната криза, нарастващият брой бездомни хора и на тези, които са принудени да използват хранителни банки, до бедните общности, които биват игнорирани и нямат почти никаква надежда за подобрение… Остеритетът хвърля дълга сянка върху живота на децата, родени и израстващи в тези условия“.

Мармот отхвърля често използваното от властите оправдание, че стагнирането на очакваната продължителност на живота е свързана с по-тежките зими или грипните епидемии. Той изтъква, че негативните промени засягат по-силно бедните, отколкото заможните хора, освен това са по-силно изразени във Великобритания, отколкото в повечето други богати държави, с изключение на САЩ.

Продължителността на живота освен това дори е започнала да спада сред най-бедните 10% от жените в някои региони на Североизточна Англия като Йоркшир и Хъмбър. Мармот признава, че няма лесни отговори на какво се дължи това, но изтъква, че орязването на социалните програми, които принуждават самотните майки да се занимават с нископлатена почасова работа, за да свързват двата края, може да е допринесло.

„Ако погледнем изминалите 100 години, дори още от края на 19 век, очакваната продължителност на живота неизменно е нараствала с около една година на всеки четири години. Около 2010 г. започват да се наблюдават драстични промени в тенденцията, които не могат да се обяснят с ефектите от зимите, тъй като забавянето е по-силно изразено в другите тримесечия“, изтъква Мармот.

Ефектите от орязването на публичното финансиране са се усетили най-силно в по-бедните общности, намиращи се извън Лондон. Разходите за обществени услуги са спаднали от 42% от БВП през 2009-2010 г. до 35% през 2018-2019 г. Някои от общините, които и без това са в най-тежко икономическо положение, като например Ливърпул, са понесли и най-големи съкращения на бюджетите.

„Когато говориш с местните власти из цялата страна, чуваш едно и също: „Не можем да направим нищо повече“. Затварят се младежки центрове, затварят се центровете за подпомагане на деца, библиотеки, паркове. Общините едвам успяват да изпълняват законовите си задължения“, казва Мармот.

Докладът призовава държавата да предприеме спешни мерки за понижаване на детската бедност, ограничаване на „несигурните, ниско платени и нискокачествени работни места“, подсигуряване на национална заплата, която да покрива жизнения минимум, социални услуги, които да позволяват на хората да водят здравословен живот, както и по-големи инвестиции в изоставащите райони.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар