В категории:Анализи / Свят

Колко са повлияли “руските тролове” на политиката в САЩ?

Представяната за усъвършенствана и мащабна пропагандна кампания всъщност е била малка, аматьорска и слабо свързана с изборите през 2016 г.

Част от рекламите, които Facebook посочва като свързани с руските усилия да се влияе на политическия процес в САЩ, представени при изслушване в Конгреса. Снимка: Ройтерс

Аарон Мате, the Nation   

Публикуването на два поръчани от Сената на САЩ доклада в края на миналата година предизвика нова вълна от паника за руските манипулации на уязвимата американска публика в социалните мрежи. Заглавията в медиите предупреждаваха, че руските тролове са се опитали да потискат вота на афроамериканците, да промотират кандидата на Зелената партия Джил Стейн, да набират “актив”, да “всяват раздор” или да “хакват изборите” чрез реклами за секс играчки и Pokémon Go. “Тези изследвания”, пише Дейвит Игнатиус от The Washington Post, “описват едни усъвършенствани, многостепенни руски усилия да използват всеки наличен инструмент в нашето отворено общество, за да генерират недоволство, недоверие и социален смут”. По думите му, това демонстрира, че “благодарение на интернет руснаците изглежда са станали изкусни в това мрачно изкуство”. Според Мишел Голдбърг от The New York Times, “все повече изглежда, че руската дезинформация е променила хода на американската история” в оспорваните избори през 2016 г., когато “руското тролене лесно може да се е оказало решаващо”.

Докладите, изготвени от Computational Propaganda Research Project към Оксфордския университет и фирмата New Knowledge наистина предоставят най-задълбочения поглед към руската дейност в социалните медии досега. С изобилие от данни, таблици, схеми, графики и таблици, съчетани с обширен качествен качествен анализ, авторите разглеждат дейността на Internet Research Agency (IRA) – руската кликбейт фирма, която бе обвинена от специалния прокурор Робърт Мълър през февруари 2018 г. При всеки значителен измерител обаче е трудно наличните данни да бъдат съвместени с драматичните изводи, които се правят.

Избори през 2016 г.: Най-очевадното в данните е до каква минимална степен руската активност в социалните мрежи се е отнасяла до изборната кампания през 2016 г. Докладът на New Knowledge признава, че оценяването на генерираното от IRA съдържание “изцяло на основа на това дали със сигурност е наклонило везната при изборите е твърде тесен фокус”, тъй като “изрично политическото съдържание е представлявало малък процент”. И по-точно, едва “11% от общото съдържание”, приписвано на IRA, и 33% от потребителските взаимодействия с него “са били свързани с изборите”. Постовете на IRA “са засягали минимално кандидатите”, като “около 6% от туитовете, 18% от постовете в Instagram и 7% във Facebook” са споменавали имената на Тръмп или Клинтън.

Мащаб: Изследователите твърдят, че “мащабът на (руската) операция е бил безпрецедентен”, но те основават това си заключение на съмнителни цифри. Те повтарят широкоразпространеното твърдение, че руските постове “са достигнали до 126 млн. потребители във Facebook“, което всъщност е извъртане на предположенията на самата компания. “Според най-добрата ни преценка, приблизително 126 млн. потребители може да са видели тези истории от IRA в някакъв момент от двугодишния период между 2015 и 2017 г.”, заяви Колин Стреч от ръководството Facebook по време на изслушване пред Конгреса през октомври 2017 г. По думите му съдържанието, генерирано от подозираните руски акаунти, са представлявали “приблизително 1 от всеки 23 000 поста” появявали се в новинарския поток.

Разходи: Друг фактор, който не се вписва в твърденията, че руснаците са достигнали голям брой американци, е това, че те са изхарчили микроскопично количество пари с тази цел. Оксфорд оценява разходите на IRA във Facebook за периода 2015-2017 г. на едва 72 711 долара. Както е известно отпреди, 46 000 долара са изхарчени за свързани с руски акаунти реклами преди изборите през 2016 г. Това представлява около 0.05% от 81-те милиона долара, изхарчени за реклами в социалната мрежа от кампаниите на Клинтън и Тръмп. Скорошно заявление на Google, че свързани с Русия акаунти са похарчили 4700 долара на платформите на компанията през 2016 г. само подчертава за колко дребни харчове става въпрос. Изследователите също така твърдят, че IRA е разполагала с бюджет от над 25 млн. долара “за манипулацията на американския политически дискурс”. Тази цифра обаче се основава на една постоянно повтаряна грешка, която приравнява разходите на IRA за активности в САЩ с общия глобален бюджет на проекта-майка, който включва и активността в руските социални медии.

Усъвършенстваност: Друга причина да се поставя под въпрос изтънчеността на операцията може да се намери просто като се погледне въпросното съдържание. Най-споделяният Facebook пост на IRA преди изборите е картинка на развяващият револвери анимационен герой Йосемит Сам. В Instagram най-успешното им изображение призовава потребители да го “харесат”, ако вярват в Исус. Най-популярният пост на IRA във Facebook, който споменава Хилари Клинтън преди изборите, е конспиративна тирада за изборни измами. Показателно е, че тези, които са напълно сигурни, че руските постове в социалните медии са имали ефект върху изборите, никога не цитират съдържанието, което според тях е спомогнало за постигането на тази цел. Реалното съдържание на тези публикации може би обяснява защо.

Тайна или кликбейт операция? Докладите не само не успяват да изобличат някаква софистицирана пропагандна кампания, но по-скоро предоставят доказателства, че руснаците всъщност са се захванали с кликбейт капитализъм: насочват се към специфични демографски групи като афроамериканци или евангелисти в опит да привлекат по-широка аудитория с търговски цели. Журналистите, занимавали с с IRA често я описват като “маркетингова кампания в социалните мрежи”. Обвинителният акт на Мълър разкри, че IRA е продавала “промоции и реклами” на страниците си, обикновено на цени между 25 и 50 долара. “Тази стратегия не е изобретение на политиката или чуждестранна интрига, а е в съответствие с техните политики, използвани в дигиталния маркетинг”, отбелязват авторите на оксфордския доклад. New Knowledge от своя страна изтъква, че IRA дори е продавала стоки, които вероятно са служели като източник на приходи: “тениски, LGBT-позитивни секс играчки и много варианти на плакати и шапки с традиционно консервативни, патриотични мотиви”.

“Разработка на активи”: Ако някой се чуди как рекламата на секс играчки може да е част от изтънчена кампания за влияние, докладът на New Knowledge твърди, че експлоатирането на “сексуално поведение” е представлявало ключов компонент в “експанзивната” стратегия на IRA “за набиране на човешки актив” в Съединените щати. “Набирането на активи чрез експлоатиране на лична уязвимост е отколешна шпионска практика”, заявява докладът. Първият пример за прилагането на тази вечна шпионска практика е реклама, включваща Исус, който утешава унил млад мъж с думите: “Страдаш от пристрастеност към мастурбацията? Обърни се към мен и ще я победим заедно!”. Не се знае дали тази конкретна тактика е успяла да привлече някакъв човешки актив в кошарата. Но според New Knowledge е имало “известен успех с някои от тези опити за човешко активиране”. Това е вярно: онлайн троловете на IRA изглежда са успели да предизвикат протести през 2016 г., като няколко във Флорида, “за които не е ясно дали някои е посетил”, поне един, на който със сигурност не са се появили хора, както няколко, в които са се включили “сборни групички”, включително един, на който има видео запис, показващ „тълпа“ от осем души. Най-успешния опит изглежда е бил в Хюстън, където се предполага, че руски тролове са организирали противопоставящи се едно на друго събирания на десетина бели расисти и няколко десетки контрапротестиращи пред ислямски център.

На основата на тези данни, можем да очертаем следната картина на руската активност в социалните медии: тя до голяма степен не е била свързана с изборите през 2016 г., била е микроскопична по отношение на обхвата, разходите и ангажиранията на потребители, и инфантилна или абсурдна в съдържанието си. Това води до едно неизбежно заключение, което е признато и в изследването на New Knowledge: че “фокусът на върху изборите на операцията е представлявал само малка част от активността”. Те смекчават ефекта от този “прецизен” разказ като заявяват, че той “пропуска нюансите и заслужава повече контекстуализация”. Би могло да се каже, че заслужава и поне минимален размисъл относно това, че една детинска кампания в социалните мрежи с толкова малък фокус върху изборите се представя като сеизмична заплаха, която едва ли не е решила кой да стане президент през 2016 г.

Подобен размисъл ни води до заключения, които нямат нищо общо с руската активност в социалните мрежи, нито пък с гласоподавателите, предполагаемо повлияни от нея. Вземете например широкоразпространените спекулации, че руските постове са потиснали вота на чернокожите. Това, че руските тролски ферми са се стремяли да измамят чернокожата аудитория и другите целеви демографски групи със сигурност е достойно за презрение. Но няма никакви причини да се приема, че тези заслужаващи критика усилия са били успешни – коментаторите обаче правят точно това. “Като се има предвид малката разлика, с която Тръмп победи в Мичиган и Уисконсин, както и ниската избирателна активност сред малцинствата там, тези руски усилия за потискане на вота може да са били решаващи”, коментира бившият съветник на Обама Дейвид Акселрод. “Избирателната активност сред чернокожите на президентските избори през 2016 г. спадна за пръв път от 20 години”, намеква New York Times, “но е невъзможно да се определи дали това е било в резултат на руската кампания”. Това, че изобщо се счита за възможно руската кампания да се е отразила на вота на чернокожите демонстрира едно потресаващо снизходително и покровителствено отношение. Дали Акселрод, репортерите от Times или който и да е от другите, разпространяващи подобни сценарии, би приел предположение, че неговият собствен вот може да е податлив на глуповати постове в социалните мрежи, които до голяма степен дори не са свързани с изборите? Ако не, то какво ни казва това за тяхното отношение към тези, за които предполагат, че са толкова податливи?

Приемането на възможността руски публикации в интернет да са повлияли на изборните резултати изисква нещо повече от пренебрежително отношение към средностатистическия гласоподавател. Това също така изисква да бъдат изоставени елементарните стандарти на логиката, вероятността и аритметиката. Вече разполагаме с потвърждение на тази оценка от един неочакван източник. Само дни след като бе публикуван докладът на New Knowledge, New York Times съобщи, че тази компания е провела “таен експеримент” по време на изборите за сенатори в Алабама през 2017 г. Според публикуван вътрешен документ, New Knowledge са използвали “много от руските тактики, за които се знае, че са повлияли на изборите през 2016 г.”, като са стигнали до там да организират сложна “операция под фалшив флаг”, която да пробутва идеята, че републиканският кандидат Рой Мур е подкрепян от руски ботове. Последствията от този “експеримент” накараха Facebook да блокира акаунтите на петима души, включително на главния изпълнителен директор на New Knowledge Джонатан Морган.

NYT разкрива, че проектът е имал бюджет от 100 000 долара, но добавя, че “вероятно е бил твърде малък, за да има значителен ефект върху надпреварата”. Представител на Демократическата партия се съгласява с това заключение и заявява пред изданието, че “не е възможно операция за 100 000 долара да има ефект”.

Разходите на кандидатите за сенатори в Алабама са възлизали на 51 млн. долара. Ако е невъзможно операцията на New Knowledge за 100 000 долара да повлияе на тези щатски избори през 2017 г., как би било възможно сравнима – или вероятно дори по-малка – руска операция да повлияе на президентските избори през 2016 г., за които кампаниите на кандидатите изхарчиха 2.4 млрд. долара?

Освен че разтяга достоверността, фиксирането на едва забележимо и тривиално съдържание в социалните мрежи омаловажава безброй сериозни проблеми. Както журналистът Ари Берман неуморно повтаря, изборите през 2016 г. бяха първите от 50 години насам, в които липсваше цялостна защита по Закона за правото на глас, и бяха проведени на фона на “най-мащабното отнемане на право на глас от прокарването на закона през 1965 г.”

Вместо да умуват дали тези хора са били подхлъзнати от руски кликбейт, някои репортери наистина разговаряха с чернокожи избиратели от Средния Запад и откриха, че политическото разочарование от стагниращите заплати, голямото неравенство и широко разпространената полицейска бруталност са накарали много от тях да си останат вкъщи.

И това ни води до вероятно ключовата причина някои хора, и по-специално елитите, да са толкова фиксирани върху предполагаемата заплаха от руска намеса: това отклонява вниманието от собствените им провали, и провалите на системата, която им гарантира статуса на елити. По време на кампанията, корпоративните медии подариха на Доналд Тръмп време в ефира на стойност милиарди долари, защото по думите на вече изгонения директор на CBS Лес Мунвес: “Това може и да не е добро за Америка, но е страшно добро за CBS… парите текат и това е много приятно”. Нямайки желание да прекъснат тази забава, тези издания имат огромен стимул да отразяват без да си поемат дъх “Русиягейт” и да раздуват сравнения на откраднатите имейли на Демократическата партия или руски публикации в социалните мрежи с Пърл Харбър, 11 септември, Кристалната нощ или “крилати ракети”.

След като загуби президентските избори от водещ на риалити програма, ръководството на Демократическата партия има вероятно най-голям стимул да капитализира руската паника. И те го правят с всички сили. Като по часовник, бившият мениджър в кампанията на Клинтън Роби Мук се хвана за новите доклади, за да предупреди, че “руските оперативни работници отново ще се опитат да разделят демократите при вътрешните избори през 2020 г., превръщайки активистите в свои несъзнателни съучастници”. Както може да се предполага, под “несъзнателни съучастници” Мук има предвид прогресивните демократи, които протестираха срещу партийното ръководство заради тайните му договорки с кампанията на Клинтън и заради пристрастията му срещу Бърни Сандърс по време на първичните избори през 2016 г. Мук следва вече позната схема с инструкции на демократите: да обвинява Русия за последствията от действията на партийния елит. Когато се вдигна олелия около връзката на кампанията на Тръмп със скандалната фирма  Cambridge Analytica в началото на 2018 г., Хилари Клинтън постави това, което според нея е “истинският въпрос”: “Как руснаците са знаели да насочват посланията си толкова прецизно към колебаещите се избиратели в Уисконсин, Мичиган или Пенсилвания?”

Всъщност руснаците са изхарчили общо 3 102 долара за реклами в тези три щата, като по-голямата част от тази нищожна сума дори не е била инвестирана по време на същинските избори, а по време на първичните, и мнозинството реклами не са били свързани с кандидатите, а с обществени въпроси. Броят на случаите, в които такива реклами са били насочени към конкретните щати са 54 за Уисконсин, 36 за Мичиган и 25 за Пенсилвания – което е по-малко от 152-та случая на реклами, таргетиращи щата Ню Йорк, който е сред крепостите на демократите. Уисконсин и Мичинган също така са два от щатите, които Клинтън позорно и опасно пропусна да посети лично във финалните месеци на кампанията.

Полезността на руската паника се простира далеч извън освобождаването на елитите от отговорност за собствените им провали. Наскоро хакнати документи разкриха, че финансирана от британското правителство фондация провежда глобална пропагандна операция в името на “противодействие на руската пропаганда”. Проектът, известен като “Инициатива за почтеност”, е ръководен от хора от военното разузнаване и финансиран през британското външно министерство и други правителствени източници, включително Държавният департамент на САЩ и НАТО. Инициативата работи в тясно сътрудничество с “клъстери” от симпатизиращи на идеята журналисти и академични личности в западните държави и вече бе уличена в кампания против лидера на британската лейбъристка партия Джереми Корбин. Twitter акаутът на групата е промотирал статии, представящи Корбин като “полезен идиот”, удобен за “каузата на Кремъл”, както и такива, критикуващи директора по комуникациите на Лейбъристката партия, че “работи за кремълския дневен ред”, а също и публикации, натякващи, че “е време корбинисткото ляво да се изправи пред своя путински проблем”.

Привържениците на Корбин съвсем не са единствената прогресивна сила, която бива нападана с тази тактика за очерняне. Разкритието, че това е част от подкрепяна от западни правителства операция е още една причина да обмислим фиксацията към руските дейности в социалните мрежи в друга светлина. Няма никаква индикация, че дезинформацията, разпространявана от служители на тролската ферма в Санкт Петербург, е имала доловим ефект върху електората в САЩ. Баражът от твърдения за противното представлява просто един елемент от неизмеримо по-големия шум, вдиган от провалилите се политически елити, съмнителни частни фирми, сенчести представители на разузнаването и лековерни медии, които насаждат сред западната публика страхове, че Кремъл “всява раздор”. Като се има предвид колко е скарана с реалните факти преобладаващата тревожност, и какво влияние имат тези, които я подклаждат, може би трябва да се запитаме чия дезинформация трябва да ни притеснява най-силно.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар