В категории:Общество

Не само Facebook и Google ни следят в интернет

Ново изследване показва, че дори в сайтовете на държавни институции има нерегламентирано събиране на лични данни

pixabay.com

Леонид Бершидски, Bloomberg

Критиките към големите технологични компании, които ни следят в интернет без информирано съгласие, често пропускат голямата картина: има стотици компании, които правят същото, и регулаторите са безсилни да ги спрат.

Доклад на датската консултантска фирма Cookiebot отчита, че в страните от ЕС над 112 компании за онлайн реклами събират информация за посетителите на сайтове на държавни и обществени институции, макар че в тези сайтове няма реклами. 52 от тях са открити на френски държавни сайтове. Поддържаните с парите на данъкоплатците сайтове в Германия са се оказали най-добре защитени, но дори там една трета от страниците съдържат рекламни тракери (в българския правителствен домейн www.gov.bg са открити тракери от doubleclick.net, facebook.com и youtube.com бел. ред.)

Ако не си спомняте да сте разрешавали някой да ви следи, то е защото не сте. Дори да сте кликнали “приемам бисквитките” на изскачащото прозорче, предупреждението вероятно не обяснява както трябва какви “бисквитки” приемате и не включва всички начини, по които можете да бъдете следени през сайта. Някои от тракерите са вкарани “контрабандно”. “Модерните сайтове обикновено включват многобройни джаваскрип технологии от трети страни, чрез които  се захранват различни функции, като видеоплеъри, бутони за споделяне в социални мрежи, галерии и коментарни секции. Тези скриптове могат да действат като “троянски коне”, да отварят в сайтовете задни вратички, през които технологичните компании тихомълком да вкарват собствените си тракери”, обясняват от Cookiebot.

Правителствените сайтове често са изработени евтино и включват всякакви готови компоненти, изготвени от трети страни. Така че дори правителствата на страните от ЕС не са в съответствие с Общата директива за защита на данните (GDPR), която изисква администраторите на сайтове да подсигуряват, че потребителите са дали съгласие за събирането на данни. Според доклада, ако посетите сайт на държавна здравна служба, за да проверите резултати от изследване дали сте ХИВ позитивен, защото чакате дете или пък търсите информация за алкохолизма, има голям шанс дейността ви да се следи с цел да ви се предлагат целеви реклами (ситуацията едва ли е по-различна от тази в САЩ, където Facebook тракерите са официално разрешени в сайтовете на държавните здравни служби, и по всяка вероятност има и много неразрешени).

Cookiebot, разбира се, е заинтересована страна. Компанията разработва технология за сканиране на уеб страници за тракери, и продава инструменти за проверка дали сайтовете отговарят на изискванията на GDPR. Ако си администратор на сайт, Cookiebot има полза да си разтревожен за неразрешените тракери и потенциалните глоби. Но ако регулаторите решат да ползват подобна технология, за да проверяват дали всички сайтове спазват директивата, ще се окажат залети от информация и повечето нарушители никога няма да бъдат глобени. Освен това би могло да се спори, че нелегално вкараните тракери са като вирусите, и сайтовете не могат да бъдат държани отговорни за тях, тъй като на практика са “хакнати”.

Констатациите на Cookiebot са по-важни за обикновените потребители и регулаторите, отколкото за администраторите на сайтове. Ако се притесняваш, че Facebook и Google те следят навсякъде, което те действително правят, трябва да се притесняваш и за дълъг списък от компании от сорта на AcuityAds и Zemanta, които открито правят същото – както и за рекламни компании, които дори не обявяват тази си дейност подобаващо.

Година след година германският антимонополен регулатор настоява Facebook да ограничи събирането на данни от други сайтове. В становището си институцията настоява, че господстващата пазарна позиция на Facebook и способността им да събират данни са свързани. Но докладът на Cookiebot показва един пропуск в тази аргументация. Дори ако на Facebook и Google се забрани да събират данни за интернет поведението на потребителите, те биха могли да си купят същата информация от други пазарни играчи.

Проблемът с поверителността в дигиталното пространство (както и някои други проблеми като западането на местните медии и лекотата, с която интернет се използва за политически манипулации) не се свежда само до няколко големи компании. Facebook наистина разполага с необходимите ресурси да противодейства на технологиите за ограничаване на следенето, интегрирани в интернет браузърите. Вездесъщият Google със сигурност е най-активен в следенето на потребителите. Но следенето няма да спре, ако дейностите на двата технологични гиганта бъдат регулирани. Нито пък предложените от ЕС ясни правила за съгласие ще сложат край на постоянното следене. Тези неща вероятно само ще направят събирането на данни по-трудно за засичане.

Основната причина за цялото това вредно следене е бизнес модела за персонализиране на рекламите. Докато той продължава да действа, ще продължаваме да бъдем следени, дори в моментите в които това ни е най-неприятно.

Цялостна забрана на насочените реклами, или само на политически насочените реклами, каквато предлага изобретателят на World Wide Web Том Бърнърс-Лий, вероятно ще е прекалена. Но има и по-ефективни способи за регулация от опитите за микроуправление на настройките за “бисквитки”.

Правителствата могат да обмислят забрана за насочване на реклами, което не се основава върху данни, директно предоставени от потребителя. Ако не съм заявил, че искам реклами, персонализирани според местоположението, възрастта, брачния статут, списък с интереси, или пък покупките ми в онлайн магазини, не би трябвало да получавам такива реклами. Тези хора, които искат повече персонализация и потенциално по-уместни реклами, биха могли да избират такава опция при създаването на акаунт в социални мрежи или имейл, както и когато се абонират за медии, продаващи реклами. Останалите ще виждат случайни реклами, както бе във времената преди повсеместното следене.

Това няма да убие Facebook или Google, които имат огромни аудитории. Но ще подкопае бизнеса за рекламно разузнаване, и ще внесе така нужната откровеност в отношенията ни с онлайн рекламата.

Оставете коментар