В категории:Общество

Не им е било нужно да хакват Facebook

Разкритията, че Cambridge Analytica е присвоила лични данни на потребители, за да помага за избирането на Доналд Тръмп, предизвикаха гняв. Този случай обаче не представлява нищо ново или безпрецедентно

pixabay.com

Бранко Маркетич, Jacobin

Западният свят бе разтърсен от новината, че Cambridge Analytica – компанията за анализ на данни, ръководена в миналото от Стив Банън и подкрепяна от финансиращият Тръмп милиардер Робърт Мърсър – по неетичен начин е събрала данни за 50 млн. потребителя на Facebook и ги е използвала за рекламната кампания за избирането на Тръмп.

Тези новини доведоха до декларации за “информационен пробив” при който “откраднатите лични данни” на потребителите са “присвоени’ от фирмата, която е “злоупотребила” с тях с нечестиви цели. “Ние счупихме Facebook” заяви бившият служител на фирмата, от който тръгна скандала, с което накара репортерът да го попита дали това означава, че платформата е била “хакната”.

Историята с Cambridge Analytica наистина е скандална по редица причини. Но освен да се взираме в това нарушение, трябва да разпрострем гнева си и към начина, по който нашето онлайн поведение е рутинно документирано, събирано и използвано за комерсиални цели. Този гняв трябва да се насочи към усилия най-после да се прокара подходяща регулация на компаниите, на които досега просто сме се доверявали да се отговорни при грижата за това, което се е превърнало в един от най-интимните аспекти на ежедневието ни.

Разбира се има елементи, които са уникални за случая на Cambridge Analytica, и които създават специфични законови и етични опасения. Като за начало компанията е действала по очебийно неетичен начин, като е лъжела потребителите, за да събира данните им – използвано е приложение, представяно като част от академично изследване, а не като част от политическа кампания. Налице са и потенциални нарушения на закона – Съединените щати забраняват наемането на чужденци в политически кампании.

Но разграничението между действията на тази компания и обичайните практики в сектора е въпрос на степен, а не на различия по същество.

Направеното от Cambridge Analytica всъщност не е “информационен пробив”. Събирането на данни е течало от 2014 г., когато условията за използване и приложно-програмният интерфейс на Facebook позволяваха на приложения на трети страни да събират данни и за приятелите на потребителите. Тази опция бе използвана от хиляди приложения преди да бъде премахната от Facebook година по-късно. Както отбелязва един технологичен журналист – това представлява нещо много по-лошо от пробив – това е скандално нарушение на поверителността на данните на потребителите, което до съвсем скоро просто е било начина, по който работят нещата.

Но само защото Facebook вече не позволява компании да събират и използват данните ти, само защото някои от твоите “приятели” го е досърбяло да играе онлайн фермерски симулатор, това не означава, че личната ти информация е в безопасност. Реално Facebook – подобно на всяка друга технологична компания – непрекъснато нарушава нашата поверителност с цел да ни манипулира, макар и с търговски цели.

Както всички би трябвало да са разбрали досега, този невъобразим обем данни, които Facebook събира за дейността ни, докато използваме платформата – и дори когато не я използваме – бива предаван на рекламодатели, които използват информацията, за да насочват по-добре рекламите си и да ни продават продуктите си. Обхватът на това проследяване е зашеметяващ и включва дори местата, които посещавате и магазините, където пазарувате (ако сте инсталирали мобилното приложение на Facebook). Платформата може да засече дори незначителни неща като това дали участвате в програми за лоялни клиенти, да добавя стоки към онлайн “кошници”за пазаруване и още много, много други неща.

Компаниите могат да получат и директен достъп до данните на потребителите чрез Facebook Connect – опция, която позволява на потребителите да използват профилите си от социалната мрежа в други сайтове, например за да оставят коментари. Компаниите използват тази функция, за да създават профили на потребителите и да документират всичко от техния начин на живот и възраст до това в какъв тип домакинство живеят и какви са личностните им особености. Това е идентично на психологическите профили, които Cambridge Analytica е съставяла за собствените си цели.

Същите опасения за етиката и съгласието, повдигани от случая с Cambridge Analytica, се отнасят и за събирането на данни от самия Facebook. Социалната мрежа наистина ти позволява да изключиш някои от тези функции, като например проследяването на местоположението. Но колко потребители на Facebook изобщо знаят, че могат да направят това? Колко изобщо знаят, че са проследявани, или си дават сметка колко старателно Facebook събира информация за живота им?

Освен това има безброй способи за събиране на данни, които потребителите не могат да изключат, защото вървят с преживяването Facebook. Изборът ти е между това да приемеш, че информацията за твоята активност ще бъде събирана и използвана, и да напуснеш Facebook. Това трудно може да мине за адекватна дефиниция на “съгласие”.

А големият проблем е, че не става въпрос само за Facebook. Такъв е случая със всички технологични компании, включително Google, Apple, и Microsoft, които прилагат същия тип инвазивно извличане на данни – особено Google, която съхранява всичко, което търсим в интернет, и го съчетава с данните, които събира чрез своя браузър Chrome, имейът Gmail и други услуги като Google Docs, за да ни изгради още по-детайлни портрети. Сайтовете, които посещаваме, закачат към браузърите ни безброй тракери, които наблюдават нашето поведение в интернет, а данните се използват от компаниите за онлайн реклама (Facebook, Google и Twitter са лидери и в този тип проследяване). Не на последно място са специализираните фирми за потребителски данни, които изсмукват, анализират и продават информацията, която публикуваме публично в сайтове като Facebook, Twitter и LinkedIn.

Част от тези данни се използват с политически цели. По време на миналогодишните избори в Кения една компания създава сайтове и използва реклами, свързани с търсенията на потребителите в Google, за да разпространява подстрекателски съобщения. Потребителите вероятно са таргетирани чрез данните, събрани от такива платформи.

Cambridge Analytica дори не е първият пример за използване на такива данни в щатската политика. Както вече е отразено в много медии, кампанията на Обама е пионер в използването на извлечени от интернет данни. Екипът на бившия президент дори се е опитвал да съчетае зрителските навици на милиони абонати на кабелна телевизия със собствени си списъци на избиратели и социологически проучвания. Керъл Дейвидсен, директор по интеграция на медийни анализи в кампанията на Обама през 2012 г., се е хвалила публично, че са успели “да погълнат цялата социална мрежа… на САЩ”. По този начин те са експлоатирали същите хлабави правила за поверителността, от които са се възползвали и от Cambridge Analytica през 2014 г. Единствената разлика е, че на потребителите, които са дали на кампанията на Обама разрешение да използва данните им, не е било казвано, че целта е научно изследване.

Но наистина ли трябва да ограничаваме възмущението си само до случаите, в които данните ни са използвани за политически цели? Ако възразяваме срещу самата идея нашата интимна информация да бъде следена и събирана с цел да бъде манипулирано поведението ни, то крайната цел на тази манипулация е второстепенен въпрос.

Така че използването на данните ни от огромното мнозинство техноплогични компании с цел да ни продават продуктите си е не по-малко скандално. Страницата на Facebook за “истории на успеха” възхвалява примери, сред които такива на фармацевтични компании и финансови услуги. Като се има предвид многоцветната история на производителите на лекарства, фирмите за бързи кредити или големите банки, колко комфортно трябва да се чувстваме с възможността те да използват психологическите профили на потребителите, за да им пробутват продуктите си?

Последиците от такова събиране на данни се спират до там. В момента отговорното използване на данните ни зависи изцяло от етичните скрупули на компании като Facebook, Google и други, което меко казано не вдъхва увереност. И ако искрено вярваш, че Cambridge Analytica е успяла, както е популярно да се казва, да “хакне” изборите през 2016 г. и да инсталира Тръмп в Белия дом, то тогава е трудно да се преувеличи опасността от това да се позволи натрупването на още по-големи масиви от данни в ръцете на тези компании – както и в ръцете на всеки, който в бъдеще успее да осъществи истински пробив в системите им.

Скандали като този – или като печално известният таен психологически експеримент на Facebook със собствените им потребители – ще продължат да се случват, докато няма регулации за събирането и управлението на данните ни от страна на технологичната индустрия. Ако идеята за неприкосновеност и свобода от корпоративно и правителствено следене има някакъв смисъл, той ще е в това да можеш да използваш интернет и платформи като Facebook без страх, че дейностите ти ще бъдат постоянни наблюдавани, документирани и превръщане в нечия чужда собственост – и в крайна сметка в стока.

От десетилетия наред технологичните компании и други, работещи в мъгливия свят на събирането на онлайн данни, са напълно свободни да ни следят и да използват събраната информация както пожелаят, с много малко правила и ограничения. Гневът около Cambridge Analytica е окуражаващ, но не трябва да се спира с това. Време е да се изиска радикална промяна в начина, по който се отнасяме към компании като Facebook и Google.

 

Оставете коментар