По-добре ли ще живеете без Facebook? Дали и обществото ще има полза, ако се “изключим” от социалните мрежи? Екип от икономисти, оглавяван от Хънт Алкът от Нюйоркския университет, публикува най-обширното изследване досега, търсещо отговор на тези въпроси, пише Bloomberg.
Като цяло изводите на изследователите не носят добри новини за социалната мрежа и потребителите ѝ. Отказът от платформата изглежда подобрява благосъстоянието на хората – и значително понижава политическата поляризация.
През ноември 2018 г. Алкът и колегите му започват да питат 2882 потребители на Facebook в САЩ колко пари биха поискали, за да деактивират акаунтите си за четири седмици – период, съвпадащ с предизборната кампания за междинните избори за Конгрес.
За да направят разходите за експеримента управляеми, изследователите са се фокусирали върху тези 60% от потребителите, които са заявили, че са готови да деактивират акаунтите си срещу по-малко от 102 долара на месец. Потребителите са били разделени на две групи – една, на която е било платено да спрат акаунтите си, и контролна група, която е продължила да ползва социалната мрежа. И двете групи са отговаряли на анкети, за да се проучи как излизането от Facebook се отразява на живота.
Най-впечатляващото е, че дори за такъв кратък период тези, които са спрели да влизат във Facebook, изглежда са започнали да се наслаждават повече на живота. В отговорите си на анкетите те са показали намаляване на депресията и тревожността, както и подобрение в нивата на щастие и удовлетвореност от живота.
На какво се дължи това? Авторите на изследването нямат готов отговор, но данните показват, че деактивирането на Facebook върви с един хубав подарък за хората: средно около 60 минути на ден. Отказалите се от платформата са прекарали това освободено време с близки и приятели, или пък в гледане на телевизия. Интересното е, че не са прекарвали повече време онлайн – противно на това, което би очаквал човек, те не са заменили Facebook с друга социална медия като Instagram.
Излизането от Facebook също така е накарало хората да обръщат по-малко внимание на политиката. За тези, които са спрели да използват платформата, е било по-вероятно да дават грешни отговори за скорошни новинарски събития. За тях е било по-малко вероятно и да заявят, че следят политическите новини.
Вероятно в резултат на това, деактивирането на Facebook води до рязко охлаждане на политическата поляризация. По политическите въпроси демократите и републиканците със спрян Facebook са показвали по-меко несъгласие, колкото тези от контролната група (това не се дължи на някакво различие в групите – членовете им са бил избрани на случаен принцип сред хората, показали еднакво желание да се откажат от Facebook срещу заплащане).
Допустимо е да се спекулира, че макар хората да научват за политическите развития от социалните мрежи, това, което виждат там, е изкривено в посока на собствените им предпочитания, което води до по-силна поляризация.
Човек може да помисли, че констатациите на изследването са ужасни за Facebook. И наистина, участвалите в експеримента декларират, че възнамеряват да използват социалната мрежа по-малко в бъдеще.
Но има една уловка. След месец без Facebook, средната сума, която потребителите искат, за да деактивират акаунта си за още четири седмици, остава доста висока: 87 долара. В този смисъл социалната мрежа създава ползи, които се оценяват от потребителите на 87 долара месечно – тъй като само в САЩ Facebook има 172 млн. абонати, то това се равнява на стотици милиарди годишно.
Предвид това, авторите на изследването вадят заключение, което ще е доста успокояващо за директорите на компанията. Те настояват, че в крайна сметка Facebook произвежда “огромни потоци от потребителски излишъци” под формата на тези ползи на стойност стотици милиарди, за които потребителите не плащат нищо (или поне не с пари). Може би е така – а може и да не е.
Да си припомним, че спрелите Facebook са декларирали подобрение в много отношения – били са по-щастливи, по-удовлетворени, по-малко тревожни и депресирани. Така че изследването демонстрира един истински парадокс: потребителите на социалната мрежа са готови да се откажат от значителна сума всеки месец, за да стават по-нещастни.
За да разплетем този парадокс, трябва да вземем предвид две възможности.
Първата е, че важният измерител – златният стандарт – са действителните преживявания на хората. Когато те казват, че биха поискали 87 долара, за да се откажат от Facebook за месец, те правят голяма грешка. Тази парична сума може да отразява просто навик (може би хората просто са свикнали да имат Facebook в живота си), преобладаваща обществена норма, или дори някакъв вид пристрастяване. Втората възможност е, че това изследване за личното благосъстояние – включително тревожност и депресия, не е успяло да обхване всичко, за което хората наистина ги е грижа.
Авторите на доклада например показват, че потребителите на Facebook са по-информирани за политиката. Следенето на политиката може да те направи по-нервен и депресиран, но въпреки това много хора го правят. Те не следят политическите събития, за да са по-щастливи. А защото са любопитни, и защото считат, че така правят добрите граждани.
По същия начин хората може би искат да знаят какво правят и мислят приятелите им в социалната мрежа – независимо дали това познание ги прави по-щастливи.
Без съмнение и двете гледни точки са част от цялостната картина. Но нека не губим от поглед най-поразителния извод от изследването: доброволната употреба на Facebook (а вероятно и на Twitter) прави доста хора стресирани и тъжни. За много от нас деактивирането на акаунтите в социалните мрежи може да се окаже подарък, който си даваме всеки ден.
